Референдумът e невалиден. Да живее референдумът! Съгласно предварителните резултати избирателната активност е била 37%, т.е. две трети от имащите право на глас са участвали. От всички гласували отговорилите със “за” са 90,05%. Колкото до първата цифра, бих казала – българска работа! Братята македонци избраха “да отидат за гъби”. А и как иначе, след като в един от ТВ-репортажите видях как на фасадата на училището – мястото, от което се излъчваше изборния ден, пишеше с едри букви “Йосиф Броз Тито”. Така не става! Но този факт не е единствен знак за раздвоението сред македонския народ. Познато ни е, имайки предвид, че у нас все още има хора, които бленуват по “оня” живот. Е, няма как да седиш на два стола, и да не паднеш. Но не така мислят от ВМРО-ДПМНЕ. Те побързаха да пришият резултатите от референдума като своя победа. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски побърза да заяви, че гласувалите против референдума и тези от движението “Бойкотирам”, които отказаха да отидат до избирателните урни всъщност са изпратили послание, че те са Македония. Той оцени резултатите и като отхвърляне на договора с Гърция и победа на народа и на ВМРО-ДПМНЕ.
Жално ми е за македонците, че по-голямата част предпочитат да живеят в гипсовия свят на измислено самочувствие. В същото време Зоран Заев свърши много работа. Направи го с неподозирани за един социалист решителност и прагматизъм, за да може македонският народ да покаже политическа воля и да подкрепи европейското бъдеще. Но доколко неговите послания са били ясни и мобилизиращи, така че целта на референдума да бъде разбрана, не мога да кажа. Факт е обаче, че в публичните му изяви често откривах разноговорене. Не трябва да подценяваме също както сръбската, така и руската пропаганда. А истината е, че един успешен референдум можеше автоматично да изстреля Македония на ново геополитическо поле. Той бе първата стъпка към избирането на новото име и премахване ветото на Гърция. Макар и под въпрос, все още съществува шанс за Македония, така че да се измъкне от изолацията и неясната переспектива – над нея да продължи да пада сянката на разпадналата се Югославия. Казалите “да” на днешния референдум подкрепиха договора с Гърция, а заедно с това – и приемането на името Северна Македония, свързвайки своя вот с влизането в НАТО и ЕС. Няма съмнение, че допитването бе и лакмус за обществените нагласи, които неменуемо ще се отразят и на темповете, с които правителството на Заев ще може по-нататък да продължи този процес.
Конституционната промяна ще е последващата преграда, чието преодоляване ще е свързано с тежки преговори за спечелване на две трети депутатски гласове в македонския парламент. Колко от тях ще изберат да проявят политическа зрялост и конструктивност в името на евроатлантическото бъдеще на страната, ще разберем. Имайки предвид крайната позиция на ВМРО-ДПМНЕ, прогнозата ми е по-скоро за последваща политическа криза. Особено след негативното отношение на президента Иванов и призива, който той отправи към своите сънародници от трибуната на ООН, разговорите на Заев с депутатите от парламентарната група на ВМРО-ДПМНE ще са най-трудната част, преди гласуването в парламента. Всъщност позицията на Иванов е една добра илюстрация колко вредна може да е ролята на един президент, който обслужва чужда геополитика, а не се ръководи от националните интереси. Подобно поведение може да наблюдаваме само на Балканите.
В условията на политическо раздвоение за собственото си бъдеще, преобладаващата част от македонските граждани не са разбрали колко важна в случая е тяхната воля. По-високата избирателна активност и преобладаващо “за” щеше да е отражение на така необходимите положителони нагласи за политическа подкрепа на сегашното правителство. Защото макар и провеждането на референдума да не беше задължително, той се явява проверка на политическата подкрепа за по-нататъшните действия на правителството на Заев. Невалидността на допитването се отразява по друг начин и на предстоящото гласуване в двата парламента – македонския и гръцкия. При това стечение на обстоятелствата страната се изправя и пред друг развой на вътрешната обществено-политическа обстановка. В случай, че депутатите от ВМРО-ДПМНЕ не дадат своята подкрепа, което е най-възможното – Македония я очакват парламентарни избори. Това декларира снощи и Зоран Заев.
България даде много силен тласък процесът на придвижване на Македония към НАТО и ЕС да се случи. По времe на нашето европредседателство ние върнахме в брюкселското говорене темата за Западните Балкани, извеждайки я като приоритет. Излишно е да напомням, че ние бяхме първите, които признахме Македония за държава, веднага след разпада на Югославската федерация. Няма съмнение, че Македония и нейното бъдеще са много важни за нас, но и за мира на Балканите. Причините са най-малко две – ние сме два братски народа, а македонците са наши съседи и влизането в НАТО и в ЕС е важно за двустранните ни отношения и за изчистване на всички досегашни проблемни места в тях, отнасящи се до общата ни история. Това несъмнено ще се отрази и на правата и самочувствието на българското малцинство и ще динамизира бизнес отношенията в териториите, които те населяват. В този контекст българската държава може да изиграе и определена геополитическа роля. Не бива да забавяме темповете и да отлагаме възможността за реализиране на една по-агресивна стратегия за бизнес и общи инфраструктурни проекти със страните от Западните Балкани, в т.ч. и с Македония.
С днешния исторически референдум Македония можеше да получи директно шанса да се позиционира по друг начин на Балканите и в Европа. Няма съмнение, че изборът за европейско бъдеще ще се отрази и на нормализирането на отношенията й с останалите държави от Западните Балкани и ще динамизира икономическите й връзки. И най-важното – Македония ще получи нови възможности за икономическо и обществено-политическо развитие, но и инструменти за защита от геополитически посегателства, които да я държат извън НАТО и ЕС. Но дали това ще се случи, ще стане ясно след одобрението или неодобрението в македонския и в гръцкия парламент. Но е факт, че с ниската избирателна активност вчера македонците удължиха пътя, който можеше да ги отдалечи от сянката на Титова Югославия. Така те доброволно се отказаха да поемат пътя на истинската, реалната идентичност.
