Новият морал на стария казан.
Силвия Грос, Фейсбук
Представете си как в 6:00 сутринта ГДБОП разбива вратата, за да направи проверка на хладилника: „Ръцете на масата! Чия е тази ракия до киселите краставички?! Имате ли касов бон за домашната на тъста?“ Ако на бутилката от Кока-Кола не пише името на тъста като сертифициран производител, ти праскат 1000 евро глоба, а тъста го арестуват за междуродствена контрабанда на алкохол.
В днешно време да те хванат с незаконна домашна ракия е скъпо удоволствие. Закони, акцизи, митничари – глобата ти е едно на ръка. Ще ти бръкнат в джоба, ще ти опишат казанчето, ще ти вземат „еликсира на живота“ и ще си тръгнат по живо, по здраво. Модерна, бездушна работа. Плащаш си за греха в евро и чиста работа.
Но нека си представим какво би станало, ако освен с европейската глоба, държавата реши да ни удари и със „тежката артилерия“ на социалистическата дисциплина. Защото, нека бъдем честни, парите се печелят, но срамът… срамът е вечен!
Представете си как след акцията на данъчните, преписката ви не отива в Административния съд, а се задвижва машината на времето. Първа спирка – Кварталният съд. Онзи същия, от соца, дето се събираше в клуба на ОФ-то под портрета на партийния вожд.Там няма адвокати с лъскави костюми. Там заседава тричленка от взискателни съседи: пенсионираната учителка по география другарката Петрова, домоуправителят бай Ставри (който лично е подал сигнала, защото миризмата на джибри му пречела на телевизора) и една партийна активистка за цвят.
Другари!“ – ще прогърми гласът на председателя на ОФ-то „Днес разглеждаме антиобществената, егоистична и неморална проява на другаря Иванов. Докато целият квартал се бори за по-висок морал, той е затворил цикъла на алкохолната контрабанда в собственото си мазе! Криел е гроздовата на тъста си от очите на народа!“
И ти стоиш там, с наведена глава, заловен не просто с 10 литра първак, а с „чуждо на класовата съвест поведение“. Но това е само загрявката. Истинският катарзис предстои в понеделник сутрин-порицание пред целия колектив на работното място. Свиква се извънредно събрание на Профкомитета на фирмата. Мениджърът по човешки ресурси (преквалифициран за случая в партиен секретар) излиза пред черната дъска, където до вчера са висели графиците за отпуските. „Колеги,“ казва той с леден тон. „С дълбоко възмущение трябва да ви съобщя, че нашият старши експерт Иванов е петно върху репутацията на фирмата. Докато ние градим дигиталната трансформация на компанията, той трансформира захар и шира в 52-градусов деструктивен елемент. Проявил е дребнобуржоазен индивидуализъм. Вместо да си купи легална ракия от магазина, както повелява морала, той е приел тайно нощем, под прикритието на гъста мъгла от тъста си ракия в пет шишета от минерална вода „Горна баня“.
Колегите ти, с които до петък си пил кафе, сега гледат в земята и цъкат с език. Някой по-смел отзад ще се провикне: „Иванка от счетоводството казаха, че дори не си почерпил за Трифон Зарезан!“. А шефът ще обобщи: „Лишаваме другаря Иванов от тринадесета заплата, тримесечен бонус и му налагаме строго порицание пред колектива с предупреждение за уволнение! И да предаде рецептата на профсъюза за анализ!“
Така че, скъпи ракиджии, пазете се! Глобата се плаща и се забравя. Но ако утре кварталният съд ви осъди да боядисате пейките пред блока за наказание, а на таблото във фейсбук страницата на фирмата излезе ваша снимка с надпис: „Той криеше чужда ракия и предаде колектива“ – тогава вече спасение няма.
Наздраве, но само в кръчмата или с бандерол… за всеки случай!
А от мен съвет: Преливайте домашната ракия на тъста в празни бутилки от купешка ракия, може и от уиски. Едно време татко така правеше за имидж пред гостите- хем пият домашен еликсир, хем се чувстват като в петзвезден бар.
Сега ще чакаме извънреден брифинг на Министерския съвет, на който да се обяви, че сланината получава временна дерогация, но само ако се консумира със сертифициран червен пипер и лук по европейски стандарт.
