Защо 90 % „усвояване” на плана за възстановяване и устойчивост всъщност крие един от най-скъпите управленски пропуски за Българиря? Защо управлението на ПВУ у нас не е успех, а скъпо платен компромис?
Доц. д-р Щерьо Ножаров**, Фейсбук
В последните дни чуваме победни фанфари, че България приключва Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с близо 99% одобрени средства от безвъзмездната част.
Но какво удобно се премълчава: цената на пропуснатите възможности и цената на дълга.
-Ето три факта, които показват защо управлението на ПВУ у нас не е успех, а скъпо платен компромис:
1. ОТКАЗАХМЕ СЕ ОТ 4,5 МИЛИАРДА ЕВРО ЕВТИНИ ЗАЕМИ, ЗА ДА ТЕГЛИМ СКЪП ДЪЛГ ПРИ ВИСОКА ЛИХВА ОТ ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ
България имаше право на около 4,5 млрд. евро нисколихвени, дългосрочни заеми по ПВУ, гарантирани с най-високия кредитен рейтинг на ЕС (AAA) при ниска лихва (около 2,5% – 3,2%) . Отказахме се от абсолютно всяко евро.
В същото време държавата ни излиза на международните капиталови пазари и поема милиарди външен дълг при лихви от близки до 4,6%. Защо? Защото пазарните кредитори не искат реформи – те искат само по-висока лихва от българския данъкоплатец. Но заемите по ПВУ обаче изискваха реални реформи и строг контрол върху обществените поръчки и енергетиката. Публичните власти предпочетоха да натоварят бюджета със скъп дълг, вместо да проведат реформи.
2. КАКВО НАПРАВИХА ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ В ЕС?
Не 2–3 държави, а 13 държави членки – сред които Румъния, Гърция, Полша, Италия, Испания, Португалия, Хърватия, Унгария, Чехия, Словения, Литва, Белгия и Кипър – използваха заемния инструмент на ПВУ. Например:
• Румъния взе близо 15 млрд. евро евтини заеми и с тях строи магистрали и болници.
• Гърция взе близо 18 млрд. евро и ги превърна в евтин кредитен ресурс за частния си бизнес, привличайки двойно повече частни инвестиции.
•Хърватия изтегли около 4,2 млрд. евро и финансира енергийна ефективност и дигитализация на съдебната система;
• Полша изтегли 34,5 млрд. евро финансира енергийната си независимост и преносните си мрежи.
• Италия и Испания взеха между 122 и 83 млрд. евро евтини заеми по ПВУ и финансира мащабна модернизация на транспортната инфраструктура и енергийната ефективност.
Тези държави направиха елементарен лихвен арбитраж – взеха евтин европейски ресурс и спестиха милиарди от лихви.
Ние направихме обратното и следващата 2027 г. ще платим само за лихви 1,4 милиарда евро на кредиторите.
3. ПОЖЕРТВАХМЕ РЕФОРМИ, ЗА ДА СПАСИМ „УСВОЯВАНЕТО“ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТВисокият процент на усвояване в края на 2026 г. дали е резултат от добра административна работа или по-скоро от многократно пренаписване и орязване на Плана през 2025 и 2026 г.
ОТПАДНАХА ВАЖНИ КЛЮЧОВИ ПРОЕКТИ И РЕФОРМИ, САМО ЗА ДА НЕ ЗАГУБИМ ПАРИТЕ ОКОНЧАТЕЛНО. Сега трябва да финансираме тези важни проекти и реформи от националния бюджет, който е на свръхдефицит.
ИЗВОДЪТ за 2027 г. и нататък:
ПВУ беше репетиция за новата Многогодишна финансова рамка на ЕС след 2028 г., където принципът ще бъде един: „пари срещу реформи“. Ако не променим модела на управление, ще продължим да губим евтиния европейски ресурс и да го заместваме със скъп държавен дълг, който ще плащат следващите поколения. Трябва ни компетентна публична администрация.
***Освен много ниските лихви, заемите по ПВУ са със срок на погасяване до 30 години и включват 10-годишен гратисен период по главницата (реалното погасяване на главницата започва едва след 2031 г.). За разлика от заемите по ПВУ, държавните ценни книжа (еврооблигации), които България емитира на международните финансови пазари, са с много по-кратки срокове (обикновено 5 до 12 години, рядко 18–20 години), нямат гратисен период за главницата (плаща се изцяло на падежа) и се обслужват при поне 1% по-висока доходност (3,49% – 4,67% през 2026 г.).
Източник: Shteryo Nfzharov, Фейсбук
*Заглавието и подзаглавието са цитати от текста на автора.
**Авторът д-р Щерьо Ножаров е доцент по икономическа политика и макроикономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е редовен преподавател в УНСС и научен секретар на катедра „Икономикс“. Член е на управителния съвет на Университетския научен център по устойчиво развитие при УНСС. Също така е заместник-председател и член на ръководството на секция „Икономически науки“ при „Съюза на учените в България“. В периода 2003 – 2009 г. доц. д-р Щерьо Ножаров е бил експертен представител на България в ООН (Комисия по устойчиво развитие към Икономическия и социален съвет на ООН и Секретариат на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата). Aвтор на научни публикации, които са реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS и Web of Science, където е и цитиран. Има Scopus h-index равен на 1. Негова публикация е изучавана в магистърски курс на чуждестранен университет включен в топ 300 в класацията на световните университети. Съавтор е на публикации на ООН и е цитиран от ЕБВР и други международни авторитетни публични организации.
>>>МОЯ КОМЕНТАР е по-скоро отзвук от прочетеното и препратка към онова, което ни каза S&P GLOBAl – агенцията, която ПОНИЖИ перспктивата пред кредитния рейтинг на България от „положителна“ до „стабилна“. ПОНИЖИ, а не обратното, в което исхаха да ви убедят от управляващите. Припомням, че рейтинговата агенция повиши перспективата пред България през месец май т.г., малко след клетвата на правителството „Радев“. Но седем месеца управление на новото правителство, което е подкрепено от пълно мнозинство в Народното събрание, доведе до влошаване на перспективата. Според мен, и в контекта на казаното от автора за досегашната практика да не се извършват реформи, ние допускаме да губим евтин европейски ресурс поради некомпетентно управление, Ако в условията на новата Многогодишна финансова рамка на ЕС след 2028 година, когато ще се залага на “пари срещу реформи”, ако върви по стария път, ние ще продължим да губим възможности.
Начинът, по който реализирахме ПВУ е само едно предупреждение към онези, които ще управляват България през следващия финансов период. Изпълнението на ПВУ показа всички слабости на планиране, на реализиране и на контрол. Факт ли е многократното му пренаписване и орязване? Факт ли е, че на фона на политическия хаос няколко от правителствата неглижираха изпълнението и го натикаха в задънена улица? А само за да не изгубим парите, бяха ли извадени важни проекти и отпаднаха ключови реформи? Факт е! И когато чух колко въодушевено вицепремиерът се хвалеше, че България приключва ПВУ с близо 99% одобрени средства от безвъзмездната част, всъщност казаното от него доказва, че българските управляващи продължават да гледат на членството ни в ЕС единствено като на процес за „усвояване” на финансов ресурс. А българските граждани искат да чуят отговора на въпроса – какво се случва с това финансиране и колко прозрачен е пътя на средствата до българските граждани. Има ли облагодеталствани поради близостта си с властта? Кои са те? Съгласна съм с автора, че трябва да говорим за пропуснатите възможности и за цената на дълговете, които всички ще трябва да плащаме. (ЙХр)







