Относно: Неизпълнения проект за изграждане на интелигентна транспортна система на АМ „Тракия“ и институционалната отговорност за липсата на предвидените средства за управление и предупреждение на трафика
Тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ на 10 ноември 2026 г. отново поставиха на дневен ред един фундаментален въпрос: защо България продължава да няма изградена цялостна система за интелигентно управление и предупреждение на трафика по една от най-натоварените си магистрали?
Проверката на официалните документи показва следната хронология:
1. 12 декември 2016 г. – Агенция „Пътна инфраструктура“ получава европейско финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за изграждане на интелигентна транспортна система на АМ „Тракия“. Общият договорен ресурс е 8 983 608 лв. с ДДС.
2. 2017 г. – Проектът фигурира в регистъра на обществените поръчки с процедура № 00044-2017-0101.
3. 23 март 2020 г. – АПИ сключва договор № Д-36 с ДЗЗД „ИТС Тракия“ на стойност 7 261 000 лв. без ДДС, със срок за изпълнение до 30 юни 2022 г.
Проектът предвижда 40 електронни информационни табла с дистанционно управление в реално време, камери за мониторинг на трафика и измерване на средна скорост, сензори за претегляне на автомобили в движение, както и интелигентна система за идентификация на инциденти и управление на трафика, включително модернизация на тунел „Траянови врата“.
4. Май 2022 г. – Според протокола от заседанието на Комитета за наблюдение на ОПТТИ от 11–12 май АПИ вече е уведомила управляващия орган за предстоящо прекратяване на проекта поради нерешени съгласувателни и финансови проблеми. По това време България се управлява от редовното правителство на Кирил Петков, а не от служебен кабинет.
5. Август 2023 г. – В официалния доклад за напредъка по внедряването на интелигентните транспортни системи Министерството на транспорта потвърждава, че проектът не е изпълнен и договорът с изпълнителя е прекратен чрез допълнително споразумение.
Така проект за милиони левове, предназначен да повиши безопасността на движението, остава нереализиран.
Какво означава това за пътната безопасност?
Предвидената система не е била просто инвестиция в електронни табели. Тя е трябвало да осигури възможност за:
* своевременно предупреждение за опасности и внезапно влошаване на видимостта;
* информация за произшествия и задръствания в реално време;
* наблюдение и анализ на транспортния поток;
* управление на движението чрез електронни табла;
* по-добра координация при пътни инциденти.
Не твърдим, че тази система непременно би предотвратила трагедията от 10 ноември. Твърдим обаче, че държавата е имала конкретен проект с подобни функции, който не е реализиран, и че обществото има право да знае защо.
Институтът за пътна безопасност настоява:
* АПИ да публикува договора, всички допълнителни споразумения и точната дата на прекратяването му.
* Да бъде обявена пълната финансова равносметка – колко средства са изплатени, за какви дейности и каква част от европейското финансиране е загубена или пренасочена.
* Да се установи има ли частично изпълнени и приети дейности и къде се намират закупените съоръжения, ако има такива.
* МРРБ и АПИ да посочат защо след прекратяването на договора не е осигурена алтернативна реализация на системата.
* Да бъде извършена проверка на всички действащи системи за наблюдение, метеорологичен мониторинг и динамично предупреждение по АМ „Тракия“.
* Да се установи институционалната отговорност на всички управления, които са имали възможност да продължат или заменят проекта, но не са осигурили реализацията му.
Заключение
Недопустимо е държавата да планира инвестиции за милиони, да прекратява проектите, да не осигурява тяхното продължение и години по-късно отново да обещава изграждането на същите системи след поредната трагедия.
Не приемаме политическото прехвърляне на вина от едно управление към друго.
Институт за пътна безопасност
Източник: Bogdan Milchev, Фейсбук
