Казвам се Йорданка Христова – с двадесетгодишен опит в областта на културата и мениджмънта. Работила съм на всички институционални равнища – до началник на културата в община Стара Загора. През 1991 година разработих първата “Стратегия за развитие на културата в условията на пазарна икономика” и започнах провеждането на радикална реформа, свързана с оптимизация на управлението и прилагането на финансови инструменти за регулиране, включително и въвеждането на делегирани бюджети. Това бяха години на политическа смелост в условията на голяма съпротива, но също и на надежда, че ще се намери достатъчно критична маса съмишленици, с които бързо ще изградим една по-различна България.
Аз винаги съм гледала на ученето и получаването на знания като на възможност да градя потенциал, който да ми осигури възможността да се реализирам успешно и да постигна житейските си цели. В този мой стремеж, никога не си позволих да стопирам интереса към знанието – нещо, от което не съм се отказала и до днес. През годините на моя съзнателен живот успях да измина един дълъг път към него – завърших Държавен библиотечен институт – София, специалност “Библиотекознание и библиография”, Великотърновски университет – “Българска филология” и “История”, УНСС – “Маркетинг и бизнес в културата”.
От 1994 до 2010 година бях учител. Оттогава са и интересите ми, свързани с реформата в българското училищно образование. Изследвах съзнателно промените в обществената среда и търсех отражението й върху личността на ученика и училището като институция. Ориентирах се към търсенето на нови подходи на обучение и възпитание. Автор съм на програми, свързани със социализацията на децата в условията на полуинтернатно обучение, обучението и възпитанието на деца със СОП и с други проблеми в ученето. Проектът ми “Училище за идеи”, който стартира през учебната 2002/2003 година и продължи до края на учебната 2009-2010-та, е стратегически подход за развитие на училищното образование. В основата му е прякото преподаване на мислене по системата на професор Едуард де Боно в т.н. Час по мислене и модулите към него.
През 2006 година ми бе присъдена грамота “Анастасия Тошева” на община Стара Загора – “за доказан професионализъм в учебно – възпитателната дейност, за новаторски дух и издигане авторитета на училището.” През 2008 година заех първо място на общинския и областен етап на Националната конференция “Училището – желана територия на ученика” и бях номинирана за националния етап – направление “Дидактически и иновационни методи и технологии”. През 2010 година се класирах в XIII Национален конкурс на Съюза на българските учители. Получих и званието “Учител на годината – 2010” в направление “Извънкласна и възпитателна дейност”, а в навечерието на Двадесети и четвърти май, с. г. – и почетното отличие “Неофит Рилски”. на Министерството на образованието. То ми бе присъдено “за дългогодишна цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на народната просвета.”
През 90-те години съм автор на публикации, свързани с общественото ни развитие и с проблемите на културата и образованието. През 2006–та година издадох книгата “Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище”. В нея описвам и обобщавам моя опит в прякото преподаване на мислене по системата на професор Едуард де Боно. Поддържам страницата “Училище за идеи” в Детски сайт на библиотека Родина – Стара Загора. С публикациите си там, се опитвам да окуражавам децата и младите хора по пътя на проактивното мислене. Давам им идеи за справяне с ученето – писането, четенето и интерпретирането. Помагам им да се ориентират в заобикалящата ги среда и как да се научат да изразяват своята гледна точка. Насърчавам ги да полагат усилия за личностното си изграждане и бъдеща реализация в живота. Заедно с това търся подкрепата на техните родители и учители.