„Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуря [Самуил], царя самодържавен…“
Повече от половин век след откриването на тленните останки, свързвани с един от най-значимите български средновековни владетели, ще поемат към България. Те са намерени през 1969 г. при археологически разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Оттогава се съхраняват в Солун, а темата за връщането им у нас периодично се поставяше от историци, археолози и от българските институции.
Цар Самуил е един от големите средновекови християнски български царе. Откриването на тленните му останки се свързва с разкопките на гръцкия учен Николаос Муцопулос. През 1969 г. той разкрива останките на остров Свети Ахил, който е свързан с цар Самуил. Това, което се знае за базиликата „Свети Ахил” в Малкото Преспанско езеро е, че тя е построена от него. Наблизо е село Герман, където има една църква, пак от Средновековието, в която е намерен надпис, свързан с фамилията на Самуил – на Комитопулите. Така че в това отношение няма съмнение, че се касае за паметник, манастир най-вероятно, който е свързан със Самуил.
И в един от ъглите на църквата се виждат няколко погребения. Едното от тях е на Самуил. Другото е спорно – може би на неговия син Гаврил Радомир, пак български цар. Има и други от фамилията. Естествено, гърците замълчават, но самият Муцопулос не мълчи и навсякъде казва, че това е цар Самуил. Абсолютно категорично. Книгата му е издадена в България, а не в Гърция. Но как археолозите стигат до извода, че един от откритите скелети може да е именно на цар Самуил? Ключови се оказват както мястото на погребението, така и особеност по останките. Гробовете са разкрити в базиликата „Свети Ахил“, свързвана със Самуил и неговото време. Един от най-добре запазените скелети има стара фрактура на левия лакът, която е зараснала неправилно.
Самите саркофази са открити в десния кораб на църквата „Свети Ахил”, където обикновено и днес се погребват ктиторите, хората, дали пари за църквата. За тази църква знаем, че е построена от Самуил с негови средства. Един от скелетите, за щастие най-добре запазеният, има счупване на левия лакът, зараснал накриво. Пак от византийски източници знаем, че цар Самуил е бил тежко ранен в битката при Сперхей в 996 г., счупена му е била ръката точно в лакътят и е зараснала накриво. Според гръцките автори е бил сакат до края на живота си. Това даде основание, тъй като липсва надгробен надпис и някакви други данни. Самуил е бил християнин, а християните се погребват без гробни дарове, по които да съдим за ранга на погребания. Въпреки това от мястото в църквата и от счупения лакът пM,eроф. Муцопулос прави заключението, че това е българският цар Самуил. „Цар Самуил беше прибран в Солунския византийски музей и до ден-днешен е там, костите на този велик български владетел са в една тенекия“, съхранявана в едно мазе, коментираше навремето проф. Божидар Димитров.
През годините е имало разговори между България и Гърция за връщането на тленните останки на цар Самуил. Преговорите са стигали до различни фази при различните правителства. Водещият мотив в българсксото искане винаги е бил – цар Самуил да бъде погребан на родна земя. Естествено е Гърция да има своите насрещни претенции и затова преговорите не винаги са приключвали с успех за България. И тези претенции са били свързани с връщането на артефакти, придобити по време на Първата световна война и съхранявани у нас и са наша държавна собственост и са засекретени до 1992 година. След разсекретяването и реставрацията им някои от тях са част от експозицията на Националния исторически музей. В същото време стана известно, че ръкописите от тази сбирка са в Центъра за византийско-славянски проучвания „Иван Дуйчев” – структура на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Според добре информирани източници, Република Гърция иска да й върнем всички ценности срещу костите на цар Самуил. Особено много държали на четиристотинте ръкописа в центъра „Иван Дуйчев”, които са на гръцки език.В този контекст българското правителство е длъжно да информира обществото срещу какво България получава костите на цар Самуил.
Но кой е цар Самуил? Български владетел от края на X и началото на XI век, управлявал като цар през 997–1014 г. Син е на комит Никола, високопоставен управител на българските земи през X век. За Самуил свидетелстват и запазени средновековни паметници. Сред най-важните е Самуиловият надпис от 993 г., поставен в памет на неговите родители Никола и Рипсимия и брат му Давид. Той е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство и е първият владетел от династията на Комитопулите. Управлението му е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. В условията на тежка политическа и военна криза Самуил постепенно се превръща във водещата фигура на българската държава. Неговата епоха е белязана от десетилетия военни сблъсъци с Византия и император Василий II. През 1014 г. армията на Самуил претърпява тежко поражение в битката при Ключ (Беласица). Голям брой пленени български войници са ослепени. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година. Сърцето на смелия войн не издържа. когато вижда 15 000 от своите войници, ослепени след битката при Ключ.
На 3 октомври тленните останки на цар Самуил трябва да бъдат официално посрещнати в София. Церемонията е предвидена на площад „Княз Александър I Батенберг“, след което те ще бъдат пренесени към базиликата „Света София“, където ще бъдат положени в специален саркофаг. Има известен символен знак в това, че препогребването на неговите тленни останки ще се състои след 1012 години почти на същата дата на неговата смърт и това ще се случи на родна земя – земята на съвременна България, в базиликата „Света София”, за която има исторически данни, че по негово време е била действаща патриаршеска църква, но също и че точно там като дете е получил светото кръщение в Христовата вяра.
Почивай в покой, Царю!
<<<НАЙ-ИЗВЕСТНИ СРЕДНОВЕКОВНИ ПАМЕТНИЦИ, УДОСТОВЕРЯВАЩИ ЛИЧНОСТТА НА ЦАР САМУИЛ.
НАЙ-РАННИЯТ АВТЕНТИЧЕН ДОМАШЕН ПАМЕТНИК, открит в село Герман (край Преспанското езеро), и е направен по поръчка на самия Самуил. Надписът е надгробна плоча в памет на родителите му (коTarget мит Никола и Рипсимия) и брат му Давид.
БИТОЛСКИЯТ НАДПИС на цар Иван Владислав (внук на цар Самуил). Надписът е издълбан върху мраморна плоча през 1015–1016 г. и е открит през 1956 г. в гр. Битоля. В него Иван Владислав изрично посочва себе си и своя дядо Самуил като българи. В него се казва:„…Този град Битоля беше обновен от Иван Владислав, самодържец български… Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, самодържавния цар…“
САМУИЛОВИЯТ НАДПИС (993 г.) – Намерен на гроба на неговите родители и брат му Давид в село Герман (край Преспанското езеро). Това е най-старият датиран надпис на кирилица. В него Самуил е записан като „раб божи“, тъй като по това време официално цар е бил Роман (синът на цар Петър I), а Самуил е управлявал като военачалник и комитопул, преди официално да приеме короната.
ВАТИКАНСКИЯТ ПРЕПИС НА МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА – Средновековен летопис, в който Самуил е изрично назован като „цар на българите“, а войската му – като българска.
ХРОНИКАТА НА ЙОАН СКИЛИЦА – Византийският историк от XI век подробно описва Самуил като владетел на българите, а император Василий II остава в историята с титлата „Българоубиец“ именно заради победата си над Самуиловата армия.
