Защо битката само за личните асистенти не вижда цялата заплаха? Законът за здравето и ТЕЛК са ключъj..
Анна Вълова, Фейсбук
В момента в обществото и във ФБ ври и кипи около петицията „ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ЛИЧНАТА ПОМОЩ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ“. Хората с право надигат глас в защита на личните асистенти и най-вече на майките на деца с увреждания, които са на предната линия. Да, тази битка е жизнено важна и заслужава пълна подкрепа. Но в общия шум виждаме само следствието, докато истинската причина и по-големият удар остават в сянка. Истината, която трябва да се каже ясно и високо, е че: всичко започва и свършва със Закона за здравето и експертизата на ТЕЛК! Докато целият обществен и медиен фокус е само върху личните асистенти, управляващите отказват да отстъпят и в пакет прокарват тежки, рестриктивни промени в Закона за здравето (включително включване на МВР в проверките на ТЕЛК и нови ограничения), които режат правата на болните хора още в зародиш. Ето защо проблемът е общ и засяга всеки човек с увреждане в тази държава:
1. Връзката между решението на ТЕЛК и социалните права е пряка и решаваща! Законът за здравето и Законът за личната помощ са скачени съдове, защото достъпът до личен асистент и броят часове зависят директно от експертното решение на ТЕЛК:
• Правото на личен асистент се активира единствено при призната „чужда помощ“ (ЧП) и съответния процент увреждане в решението на ТЕЛК (над 90% с ЧП за възрастни и над 50% с ЧП за деца). Без вписана чужда помощ в ТЕЛК човекът изобщо не може да влезе в механизма на личната помощ, нито да получи добавка за чужда помощ към пенсията от НОИ.
• Когато чрез рестриктивни промени в Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза се затягат критериите, орязват се проценти (под критичните прагове от 90% или 50%) и се отказва чужда помощ на тежко болни хора, държавата отнема правата им още на входа, преди изобщо да се стигне до АСП и до личен асистент.
2. Зад протестите остават стотици хиляди „невидими“ болни. Медийният шум създава впечатлението, че проблемът засяга предимно майките-асистенти. Това е огромна заблуда!
• Децата с увреждания порастват. В деня, в който навършат 18 години, държавата вече ги третира като възрастни, критериите в ТЕЛК стават много по-строги, а изискването за личен асистент скача от 50% на над 90% с чужда помощ. Така същите тези майки и младежи се удрят в стената на Закона за здравето и ТЕЛК.
• Стотици хиляди възрастни и самотни болни остават без глас. Огромната част от хората с ТЕЛК са възрастни, хронично и прогресиращо болни, лежащо болни и трудноподвижни, които физически не могат да излязат на улицата да протестират.
• Кой ще помага на хората без близки? Много болни хора нямат роднина, който да им стане асистент, и разчитат единствено на външни асистенти, осигурени чрез общините. Когато държавата замразява заплащането на 5,24 евро на час и отнема трудовите права на асистентите, общините просто няма да могат да намерят хора за тази тежка работа.Така самотните и най-тежко болните ще останатнапълно изоставени в домовете си!
3. Какво точно ни отнемат, докато гледаме само в една посока? Когато промените в Закона за здравето и Закона за личната помощ се прокарват в пакет, ударът по болния човек е двоен и необратим:
• На входа (през Закона за здравето и ТЕЛК):
Затягането на медицинската експертиза, пресяването по нови и рестриктивни критерии, намесата на МВР и риска от орязване на проценти при всяко преосвидетелстване удрят директно по правото на подкрепа. Орежат ли ти процента под 90% или махнат ли „чуждата помощ“, губиш не само асистента, губиш добавката към пенсията от НОИ, губиш по-високата месечна подкрепа от АСП, а често и достъпа до жизненоважни помощни средства и рехабилитация.
• На изхода (през Закона за личната помощ):
Дори да успееш да минеш през иглените уши на ТЕЛК и да получиш 100% с чужда помощ, държавата обезсмисля труда на асистентите. Без трудови договори, без клас за прослужено време и със замразена ставка от 5,24 евро на час, няма да има кой да дойде да подаде чаша вода на самотно болния или да го вдигне от леглото, особено за хората без близки, които чакат на общините.
• Бюрократичен тормоз вместо грижа:
Вместо държавата да облекчи достъпа до лечение, лекарства и помощни средства за тежко болните, тя превръща всеки човек с увреждане в заподозрян, който постоянно трябва да доказва, че е болен и безпомощен.
4. Защо мълчанието и разделението работят срещу всички?
Докато болните и семействата се делят на „майки с деца“, „възрастни с ТЕЛК“, „ползватели“ и „асистенти“, институциите прокарват рестрикциите си без съпротива. Истината е една! Няма отделна битка за личните асистенти и отделна битка за ТЕЛК. Това е една и съща система, която или пази болния човек, или го оставя да загине между наредбите и параграфите.Битката срещу управленския геноцид трябва да е обща, ясна и безкомпромисна. Никакви козметични поправки и празни обещания! Законът за здравето е основата, падне ли тя, пада всичко! Да се борим само за личната помощ, докато оставяме Закона за здравето да мине тихомълком с всичките му рестрикции срещу ТЕЛК и болните хора, е капан! Какъв е смисълът да спасяваме статута на личните асистенти, ако утре Законът за здравето ореже процентите на самите болни и ги лиши от правото изобщо да имат асистент, добавки и помощни средства?! Проблемът не е само на асистентите. Проблемът не е само на майките. Проблемът е в ОСАКАТЕНИЯ ОТ ПАРТИЯ ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ, ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО и той засяга ВСЕКИ болен човек в България – от бебето с увреждане до възрастния човек на легло!
Пълно оттегляне на рестриктивните промени както в Закона за здравето, така и в Закона за личната помощ, както и за реален диалог с всички организации на хората с увреждания, включително за правата на възрастните, лежащо болните и самотните хора! Затова нашето искане трябва да бъде категорично и насочено право в корена на злото: незабавно оттегляне на рестриктивните промени в Закона за здравето и в Закона за личната помощ! Не позволявайте да ни замазват очите с частични отстъпки за асистентите, докато през Закона за здравето отнемат правото ни на живот и достойнство! Правата ни не са милостиня. Здравето и животът ни не са разход за икономии. А фокусът трябва да се върне там, където е истинската опасност: върху ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО И ПРАВАТА НА ВСИЧКИ ХОРА С ТЕЛК!
Източник: Val Anna, Фейсбук
*Заглавието е цитат от текста на автора.
