Благодарение на настоящото правителство България все повече остава в задния двор на Европейския съюз, изграждайки стени от непрозрачност за българските граждани и далече от същинския европейски процес, в който днес всяка държава-членка търси заслужаващото за себе си геополитическо и геоикономическо стратегическо място. България не е сред тях!

Срещата на върха на НАТО в Анкара приключи. Оценката за нея е различна. Но нейният дух намери обективно отражение в заключителната декларация. В нея отново бе препотвърден непоколебимия ангажимент към колективната ни отбрана съгласно член 5 от Вашингтонския договор. Принципът на единство, солидарност и колективна сила остават в основата на мира, сигурността и просперитета за един милиард граждани, обвързани с Алианса.

НАТО декларира, че за да се противопостави на дългосрочната заплаха, която Русия представлява за евроатлантическата сигурност и стабилност, и на постоянната заплаха от тероризъм, съюзниците изпълняват ангажимента си за отбрана от Хага. През 2025 г. европейските съюзници и Канада са увеличили инвестициите си в основни отбранителни нужди с над 139 милиарда долара. Те осигуряват необходимите способности, като същевременно укрепва индустриалната база и устойчивост. В този контекст в Анкара бяха обявени нови поръчки на стойност над 50 милиарда долара и Алианса се ангажира да разширим колективния производствен капацитет и да работи с индустрията за ускоряване на иновациите. Един процес, в който се залага на сътрудничеството в отбранителната индустрия.

НАТО ще гради по-силна Европа като възпирането и отбраната на НАТО ще се основават на подходяща комбинация от ядрени, конвенционални и противоракетни отбранителни способности, допълнени от космически и киберактиви. Ще се акцентира на интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана, безпилотни системи, авангардни технологии и разузнавателни способности. Върви разработване на оперативно съвместим трансатлантически облак за водене на бойни действия и внедряваме мощни модели с изкуствен интелект.

НАТО ще продължи да подкрепя Украйна в защитата на нейната свобода, суверенитет и териториална цялост. Европейските съюзници и Канада понастоящем финансират по-голямата част от помощта за сигурност на Украйна чрез двустранни и многостранни средства. Съюзниците подчертават, че тази подкрепа трябва да бъде справедлива, предвидима и устойчива в дългосрочен план. За 2026 г. съюзниците обещават 70 милиарда евро за военно оборудване, помощ и обучение за Украйна и потвърждават суверенните си ангажименти за поддържане на поне еквивалентни нива през 2027 година.

________________

Както става ясно от написаното по-горе, cрещата на върха на НАТО в Анкара е много важна, защото на нея бяха очертани контурите на новата архитектура на сигурност в Европа. В тази връзка си позволявам да констатирам, че присъствиетo нa българската делегация не произведе абсолютно никакви новини. По-стряскаща обаче е пасивната ни позиция в контекста на проведените срещи и панелни дискусии в рамките на въпросната среща на върха на НАТО. В тази връзка два кадъра, разпространени в социалната мрежа от румънското министерство на отбраната, предизвика въпроса ми: Къде е България? Та въпросните два кадъра отразяват две от дискусиите по време на форума в Анкара. Става въпрос за срещата на Трансатлантическото сътрудничество в отбранителната индустрия (Transatlantic Defense Industrial Cooperation), по време на която са обявени инвестиции за 2.8 млрд. долара в отбранителния сектор. От този кадър (липсва българското знаме, онагледяващо участниците) става ясно, че българско представителство липсва. На втория кадър се вижда, че българското знаме и българският министър на отбраната липсват и на т.н. Церемония по съвместно подписване (Combined Signing Ceremony) на приетата историческа икономическа рамка за покупки в отбраната. Срещата е проведена под егидата на заместник-секретаря на НАТО – северномакедонката Радмила Шекеринска. И тук българско представителство няма, но на електронното табло добре се виждат цветовете на знамената на балтийските републики, Северна Македония, Черна Гора, Хърватия, Гърция, Турция и Румъния.

България не се вижда и сред участниците в панелната дискусия „Деца, технологии и сигурност“ на срещата на върха на НАТО. Въпросната дискусия е организирана от първата дама на Турция Емине Ердоган за съпрузите и съпругите на държавните и правителствените ръководители. Доколкото публично известно е, че българският премиер бе придружен от съпругата си и би трябвало тя да вземе участие във въпросната панелна дискусия. Темата на форума се оказва също много важна в контекста на общата сигурност – „Деца, технологии и сигурност: Защита на следващото поколение“. Тема, която поставя във фокуса едно от най-новите измерения на сигурността – безопасността на децата в дигиталната среда. По време на панелната дискусия са били обменени опит и добри практики относно рисковете, произтичащи от дигитализацията, социалните мрежи, онлайн експлоатацията на деца, манипулациите в интернет и необходимостта от международно сътрудничество. , че изграждането на безопасна дигитална среда е обща отговорност на цялото човечество, която не може да бъде решена от една държава самостоятелно. Затова акцентът е бил поставен върху обмена на опит, международното сътрудничество и координираните политики. Особено внимание е било отделено на турската инициатива за Конвенция за правата на детето в дигиталния свят. Според изложената позиция Турция възнамерява да продължи да развива тази инициатива като международна рамка, насочена към: защита на децата в интернет; ограничаване на всички форми на дигитална експлоатация; гарантиране на здравословно психическо и социално развитие; създаване на безопасна цифрова среда. Това показва, че форумът в Анкара не е изолиран протоколен акт, а част от по-широко международно сътрудничество между първите дами и съпрузите на държавни лидери по теми с обществено значение. Сигурността вече не се измерва само с военни способности. В дигиталната епоха защитата на децата от онлайн заплахи, манипулации, експлоатация и вредно съдържание се превръща в ново измерение на националната и международната сигурност. Това изисква международно сътрудничество, обмен на добри практики и общи политики, които да гарантират безопасно дигитално бъдеще за следващото поколение. (В тази връзка само ще вметна, че проектът на ГЕРБ/СДС по темата го определям за своевременен и актуален.)

Равносметката! Вие случайно да сте чули официална информация от правителствения пресцентър за резултатите от българското участие в срещата на върха на НАТО? Не сте чули! Не сте чули за наше участие нито в Срещата на Трансатлантическото сътрудничество в отбранителната индустрия, нито в Церемонията по съвместно подписване (Combined Signing Ceremony) на приетата историческа икономическа рамка за покупки в отбраната, нито за участие на съпругата на премиера в панелната дискусия „Деца, технологии и сигурност: Защита на следващото поколение“. Добър повод да се запитаме: Къде е България? Ще ви отговоря! Благодарение на настоящото правителство България все повече остава в задния двор на Европейския съюз, изграждайки стени от непрозрачност за българските граждани и далече от същинския европейски процес, в който днес всяка държава-членка търси заслужаващото за себе си геополитическо и геоикономическо стратегическо място. България не е сред тях!

А ние сме държава-членка на Европейския съюз. Но това не попречи на вътрешния министър да обяви, че американските санкции по глобалния закон „Магнитски“ „важат на територията на България“, като добави още: „Пеевски каза, че санкциите „Магнитски“ не се прилагали на територията на България. Искам да му кажа, че към този момент на територията на България се прилагат както българското законодателство, така и санкциите. Искам да го изненадам с тази новина.“ Първата ми констатация за казаното е, че вероятно министърът не е в течение на Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него. И не само това! Още през 2022 година Върховният административен съд се произнесе и подобна теза бе определена като правен абсурд.

По този повод ви предлагам малко от предисторията, свързана с решението на ВАС. С него бе атакувано Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет, с което бяха предприети действия във връзка с наложените от САЩ санкции върху български лица. Магистратите отхвърлиха решението на правителството с мотива, че е издадено в условия на липса на компетентност, без ясни законови основания и в тежко нарушение на основни процесуални права, включително правото на защита на санкционираните лица. А делата бяха образувани по жалби на лица от черния списък, като първите произнасяния касаeха Ирена Кръстева (майка на Делян Пеевски) и дружеството „Интернюз 98“ (свързано с Васил Божков). Но жалбите на засегнатите бяха повече от шестдесет. Всъщност ВАС постанови спиране на вътрешните действия и административните рестрикции (т.нар. „черен списък“), които са наложени от българските власти на засегнатите лица. А тогавашното решение на служебното правителство за създаване на български разширен списък по „Магнитски бе обявено за нищожно.

Мотивите бяха пределно ясни и обобщено те звучат така:„Глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице. Поради тази причина законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на Република България.“ Пълните съдебни актове и мотивите на магистратите по тези дела са публикувани официално на портала на Върховен административен съд. Там се вижда, че петчленните състави на ВАС приемат мотивите на тричленните състави, че актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, , т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Не е спазено и изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на Република България, на национален закон, или на международен договор, ратифициран от страната ни.

В случая безспорно е установено, че липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде оспореното решение. Посочените общи разпоредби на Конституцията и на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация не определят материалната компетентност на Министерския съвет, нито цитираните Глобален закон „Магнитски“, Конвенцията на ООН за корупцията и регламенти на ЕС. Регламентът на ЕС № 2020/1998 на Съвета относно ограничителните мерки срещу тежки нарушения на правата на човека не дава право да се счита, че някои от разпоредбите му могат да се използват като правно основание за решение № 441/04.06.2021 г. Този Регламент е относим и приложим относно геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезания и други форми на жестокост. В този смисъл правилно съдът не е възприел доводите на Министерския съвет за приложимост на разпоредбите на цитирания Регламент. Липсата на нормативна основа за издаването на акта, е и липса на материална компетентност, която винаги води до нищожност на издадения акт, какъвто е и този случай. В тази връзка обосновано съдът в обжалваната част на решението си пред настоящия съд е приел въз основа и на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВАС, че всяка некомпетентност води до нищожност.

Въпреки това чуваме министър на вътрешните работи да твърди, че законът „важи“, докато българският съд го е обявил за неприложим. Въпросът има и още един нюанс – допустимо ли е вътрешен министър да се отнася с подобно пренебрежимо отношение към решение на ВАС, но също и да демонстрира непознаване на параметрите на закона. Известно е, че той се отнася първо към американски физически и юридически лица, които са задължени да блокират имущество на санкционирани лица в тяхната юрисдикция. Тази мярка няма пряко действие в България, освен ако имуществото не се държи от американски компании. Има още една подробност – макар да няма пряко действие в България, съществуват т.н. „вторични санкции”. Има се предвид ограниченията за санкционираните лица, когато става дума за досега им с американската финансова система през банки и фирми, които работят с посочените в списъка „Магнитски”.

И за да съм коректна, ще припомня, че и след произнасянето на ВАС през 2022 година темата за „Магнитски” остава актуална, тъй като продължава нейното експлоатиране за политически цели. От вчерашно съобщение на БТА разбирам, че “Демократична България” е внесла промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, предлагайки прилагане в България на санкционните режими по закона „Магнитски“. Предполагам, че вносителите са решили по този начин да демонстрират отзивчивост и да подкрепят министъра на вътрешните работи, който по медийни съобщения щял да се обърне към Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ – OFAC, с цел прилагането и ефективността на санкциите по “Магнитски”.

Странен избор на действие, който казва точно това, за което говорих по-горе. Какво казваме – законът не действа у нас, но я вижте как се прилага от вас. А и ако може незабелязано да пробутаме в мъглата Пеевски/Атанасова изключени от действието на закона „Магнитски” онези параметри, които нямат правно действие на територията на България и в Европейския съюз. Основният мотив на „Демократична България” бил въвеждането на по-строг контрол и ефективно прилагане на санкционните мерки по „Магнитски“. И те не разбрали! А всъщност става въпрос за пореден опит законът да се използва за политически цели. Това се крие зад общите приказки за „текущо и разширено наблюдение на санкционирани лица и на свързаните с тях, гарантиране сигурността на финансовата система, ограничаване рисковете от пране на пари и създаване видимост върху финансовата активност на санкционирани лица”…Позната на българските граждани ала-балистика, която обикновено не води до нито един позитивен резултат, вземайки предвид провалите им за “реформи” в съдебната система и в Конституцията. В този контекст искам да вметна, че разполагаме с толкова много институции и служби, в чиито правомощия е споменатата функционална тематика. Те просто са длъжни да си свършат работата по сега действащото българско и европейско законодателство.

<<<„Политиката е изкуството да се търсят проблеми, да се откриват навсякъде, да се диагностицират погрешно и накрая да се прилагат грешни лекове.“ (Ърнест Бен – писател и публицист, който уважава индивидуалната свобода и мрази социализма и намесата на държавата.)

<<<По темата можете да прочетете и друга моя статия в този сайт – “За Магнитски и за още нещо”.

В XXI век – през 2026 г., когато България е държава – член на Европейския съюз и НАТО, върховенството на закона не може да бъде заменено с публично демонстриране на полицейска активност, без ясно посочено законово основание,защото това би означавало опасно отстъпление от принципите на правовата държава и връщане към едни мракобесни практики, при които силата на държавата се е използвала не като гарант за закона, а като средство за публично заклеймяване и политически натиск!

Борислав Недев, Фейсбук

В правовата държава не е достатъчно държавният орган да иска да извърши проверка. Още по-малко е достатъчно министърът на вътрешните работи публично да обяви, че ще проверява определени лица. Решаващият въпрос винаги е един – на какво правно основание?

Последните публични изявления на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, пораждат именно този фундаментален въпрос. Министърът заявява, че МВР ще проверява как санкционирано по американския закон „Магнитски“ лице, е плащало частни полети, дали самолетът, с който е пътувало, не е фактически негова собственост, кои адвокати са пътували с него и дали същите са участвали в придобиването на активи от КТБ. Проблемът не е в самото задаване на въпроси. Проблемът е, че нито един от тези въпроси сам по себе си не попада автоматично в предметната компетентност на Министерството на вътрешните работи!

Първият и най-съществен въпрос е свързан със санкциите по закона „Магнитски“. Това са санкции, наложени по силата на американското законодателство. Те не превръщат МВР в орган по контрол за изпълнение на американското право! Българското Министерство на вътрешните работи не е подразделение на Министерството на финансите на САЩ и не разполага с общо правомощие да следи дали санкционирани по „Магнитски“ лица, извършват плащания или ползват частни самолети! Следователно естественият въпрос е – кой текст от български закон, делегира на МВР правомощия да извършва подобна проверка, единствено поради наличието на санкция по чуждестранен режим? Кой текст от български закон, делегира на министъра на вътрешните работи, правото да разпорежда такива проверки? Ако министърът разполага с данни за пране на пари, данъчни престъпления, документни измами или друго престъпление по Наказателния кодекс, обществото има право да знае именно това. Ако обаче такива данни липсват, тогава възниква съмнение дали проверките не се основават на политически внушения, а не на законово определени основания!

Още по-проблематично е изявлението на Демерджиев, че ще бъде проверявано кой адвокат е пътувал в един самолет с Делян Пеевски. Хубаво е някой да обясни на г-н Демерджиев, че пътуването с клиент не представлява престъпление! Осъществяването на адвокатска дейност не представлява престъпление! Представителството по сделки за придобиване на имущество също не представлява престъпление! В демократичната правова държава, гражданите не могат да бъдат поставяни под полицейско наблюдение, само защото са упражнявали професията си или са поддържали професионални отношения с определен клиент! Подобен подход създава риск от недопустимо засягане на независимостта на адвокатската професия и от внушение, че упражняването на законна адвокатска дейност е само по себе си подозрително.

Същото важи и за споменаването на активите на КТБ. След фалита на банката, публична „тайна“ е, че активите ‘и се продаваха по предвидените в закона процедури. Самото придобиване на активи от КТБ не представлява престъпление! Ако съществуват конкретни данни за измама, пране на пари или други престъпления, те следва да бъдат разследвани по надлежния ред, но участието в законна процедура по придобиване на имущество не може да служи като самостоятелно основание за полицейски проверки!

Особено тревожен е и използваният от Демерджиев публичен подход. Кому е нужно това „биене на барабана“? Вместо първо да бъдат установени евентуални данни за престъпление и едва след това компетентните органи да извършат процесуални действия, обществото става свидетел на поредица от публични внушения, които министърът прави – „ще проверим откъде са парите“, „ще проверим самолета“, „ще проверим адвоката“…Така фокусът постепенно се измества от принципа на законността към принципа на подозрението. А в правовата държава именно законността е границата, която отделя законното упражняване на власт от произволното ‘и разширяване!

Нека бъде пределно ясно – настоящият мой анализ, не представлява защита на Делян Пеевски, нито оценка на неговата политическа дейност! В една демокрация никой политик не следва да бъде поставян над закона и всеки, срещу когото има данни за извършено престъпление, трябва да бъде разследван. Това обаче, трябва да става единствено при условията и по реда, установени в закона, а не чрез публични изявления, внушения и проверки, чиято правна основа остава неизяснена! Още по-сериозен е фактът, че всички публично обявени проверки са насочени срещу лидер на парламентарно представена опозиционна партия. Това само по себе си не доказва политически мотив, но когато министърът на вътрешните работи, явяващ се политически представител на управляващата партия, започне да обявява проверки, които не изглеждат пряко свързани с конкретни данни за престъпление, а засягат начина на плащане на частни услуги, кръга от лица, с които политическият опонент е пътувал, професионалната дейност на адвокати и законно придобити активи, неизбежно възниква въпросът дали не се създава впечатление за използване на държавната принуда като инструмент в политическото противопоставяне!

Именно затова принципът на политическа неутралност на изпълнителната власт е толкова важен. МВР не може да бъде възприемано като институция, която избира кого да проверява според политическата конюнктура, а трябва да действа единствено въз основа на закона, при еднакви критерии към всички граждани. Историята на Европа многократно е показвала колко опасно е, когато полицейските структури започнат да се използват – или дори когато обществото остане с подобно впечатление – за оказване на натиск върху политически опоненти. Именно поради тази причина съвременните европейски демокрации, изграждат строги гаранции срещу произволното упражняване на държавната принуда.

В XXI век – през 2026 г., когато България е държава – член на Европейския съюз и НАТО, върховенството на закона не може да бъде заменено с публично демонстриране на полицейска активност, без ясно посочено законово основание! Това би означавало опасно отстъпление от принципите на правовата държава и връщане към едни мракобесни практики, при които силата на държавата се е използвала не като гарант за закона, а като средство за публично заклеймяване и политически натиск! Министерството на вътрешните работи разполага със значителни правомощия. Именно затова законът поставя строги граници пред тяхното упражняване. Полицейската власт не може да се превръща в средство за проверка на всяко обстоятелство, което предизвиква обществен или политически интерес. Тя следва да бъде упражнявана само когато законът предоставя компетентност и когато съществуват конкретни данни за извършено престъпление! В противен случай се създава опасен прецедент – държавната принуда да започне да следва не закона, а публичните внушения! Подобно развитие е несъвместимо с принципите на правовата държава, разделението на властите и върховенството на закона.

И именно тук възниква въпросът, който не бива да бъде подминаван. Ако държавните органи и респективно министър Демерджиев, считат, че всеки контакт, всяко плащане, всяко пътуване или всяка професионална връзка на определено лице, следва да бъде проверявана, когато съществува обществен интерес, тогава същият стандарт трябва да важи и за самите органи на властта! Затова може би е време за една проверка – не политическа, а институционална. Проверка от компетентните органи в лицето на прокуратурата, дали при разпореждането и публичното обявяване на подобни полицейски проверки са спазени изцяло законовите изисквания и дали не е налице евентуално превишаване на предоставените от закона правомощия! Именно прокуратурата е органът, който следва да прецени има ли изобщо данни за евентуално осъществен състав на престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс – престъпление по служба, свързано с нарушаване или превишаване на служебни права и задължения. Защото в една правова държава въпросът никога не е само „кого проверяват“, а и „кой проверява, на какво основание и в рамките на какви правомощия“! Държавната власт не е привилегия, а отговорност. А когато има съмнение, че границите на тази власт могат да бъдат преминати, единственият демократичен отговор е не мълчание, а проверка!

Източник: Борислав Недев, Фейсбук

<<<Искам да кажа на читателите на моя сайт, че в него публикувам и статии на автори, чиято гледна точка на коментиране по съответната тема съвпада с моята. Благодаря им!

Григор Лилов, Фейсбук

Премиерът Радев се похвали, че е успял да замрази за 15 месеца плащанията на „Булгаргаз” към турската газова компания „Боташ”. За целта бил подписан протокол:“В следващите 15 месеца България няма да заплаща за запазен капацитет, а само за реално получен по договора с „Боташ“ природен газ“. Договорът ще бъде „оптимизиран“ – на базата на подписания двустранен протокол между „Боташ“ и „Булгаргаз“, в който са залегнали важни основополагащи параметри. Това е свободен протокол в газовата сфера и той постига съществено намаляване на цената.”

Напомням скандала: с договора с „Боташ“ се резервираха над 1.8 млрд. куб.м газ за доставка на турска територия и пренос до България до края на 2036 г. Според договора страната ни дължи по 500 хил. евро на ден, независимо дали се пренася газ или не. Цената на преноса е около три пъти по-скъпа, отколкото през Гърция.

Същевременно Румен Радев призна, че дължим 360 милиона долара на „Боташ”, но според него „това нямало да натовари публичните финанси”. Това изречение в науката за езика се нарича оксиморон – противоречещи си логически съждения. Нещо като например „без финансови задължения сме, но дългът си трябва да платим” или „премерихме го на око съвсем точно”, или …

.Ала-бала! Приказки за наивници.

В дипломатическите и търговските отношения меморандумите и протоколите излагат позициите на страните, но те са само информативен документ. И в двете сфери задължителният за изпълнение и узаконяващ договорките документ е договорът и допълненията и измененията ( анексите) към него. Засега анекс към договора липсва. И другата, турската страна не знае за анекс. Ето изявлението на турския министър на енергетиката Алпарслан Байрактар:„Срещайки се с министъра на енергетиката Ива Петрова и придружаващата я делегация, ОБСЪДИХМЕ темите, които ще изведат още по-напред сътрудничеството в областта на енергетиката между двете ни страни, поставяйки на първо място търговията с газ. След това с участието на премиера на България Румен Радев и колегата ми Ива Петрова беше подписан ПРОТОКОЛ между националната ни компания „Боташ“ и „Булгаргаз“ за развитие на сътрудничеството, свързано с природния газ“.

Българският премиер говори за оптимизация на договора в бъдеще време като за нещо вече решено, макар че анекс към него няма. Турският министър твърди, че са обсъдени теми и подписан протокол. Протоколът фиксира датата и обсъжданите теми. Той не е нито договор, нито анекс към него, нито споразумение. Хвалбите на Радев са феномен като двойното положително отрицание в родния език – няма да се получи, изразено като „Да, да, ще стане!” Освен това 360 милиона долара, разделени на половин милион дневно са 720 дни. Я виж ти – това са две години време.

________________________

Договорът влезе в сила на 12 януари 2023 г. (т.е. преди 3 години и 6 месеца без 5 дни) Следователно досега сме платили за година и шест месеца – 273 милиона долара. И ще платим още 350 милиона, та общо станаха 623 милиона. Премиерът ни се похвали, че е извоювал разсрочване на бъдещите плащания (от днес натам) за 15 месеца. Във финансовата и търговска практика разсрочване означава едно – за тези 460 дни след 15 месеца ще дължим още 230 милиона долара. Сумираме ли 273 милиона+350 милиона + 230 милиона получаваме над 850 милиона долара главници. Плюс лихвите!

Накратко равносметката:

***** признахме дълга, понеже шаване и мърдане няма – всеки арбитраж с основание ще ни осъди;

*****примолихме да получим отсрочка за година и три месеца да не плащаме. Получихме я, но все пак ще си платим още 230 милиона + лихвите. Т.е. ще имаме нов дълг. При това лихвите ще се капитализират към него.

***** обещахме родната транзитна мрежа да се ползва за пренос на турски газ (а и руски) към други държави, без ние да кярим особено от това.

.През 2022 г. написах, че родните политически марионетки ще направят и невъзможното, за да приватизират „Булгаргаз” на безценица. А за да е на безценица, той трябва да е на загуба. Загубата вече е факт – четвърт милиард.

Това е идеята на този договор с Боташ.

Защото път за този газ има и без загуби – към Украйна по погребания от Турски поток магистрален газопровод за 18 млрд. кубометра газ, в който България беше вложила милиарди. Но пък руското всесилно лоби у нас няма да го допусне. Защото ръководните в България партии са Газпром, Лукойл, Росатом, независимо как се наричат родните им производни.

Ала-бала е полюцията на Румен Радев. А шиб@нето е за всички нас. (бел.: идат ми и по-остри думички на езика, но ще ги запазя утре за аферите Ала-Бала 2 и другиден за Ала-Бала 3)

Източник:Grigor Lilov, Фейсбук

<<Приемете заключителното обобщение на автора на текста като стилистична фигура, която отразява не само натрупаните емоции. Считам, че остротата на езика e мотивирана и e възможния път към осмисляне на сериозността, свързана с реалността „БОТАШ”, коментарана от уважавания автор.

Ако договорът е толкова изгоден, защо се замразява? Ако носи печалба, защо никой не настоява той да продължи да действа? Ако е стратегически успех, защо първата сериозна стъпка е неговото временно спиране?

Борислав Недев, Фейсбук

Замразяването на договора с турската фирма „Боташ“ за 15 месеца е най-красноречивото признание, че този договор не е онова, за което години наред беше представян! Нещо повече – това замразяване е най-голямото и неоспоримо доказателство за това, че Румен Радев е лъгал! Защото има една проста житейска и икономическа логика – никой не замразява печеливш договор! Никой не поставя на пауза сделка, която носи ползи! Замразява се онова, което тежи, носи загуби или е доказало, че не работи!

И въпреки това, години наред обществото беше убеждавано в обратното. Румен Радев твърдеше, че договорът е „изключително изгоден“ за България. Негови публични защитници, като Слави Василев, Антон Кутев и Иво Христов, не пропускаха телевизионно студио, в което да не обяснят колко стратегически, колко печеливш и колко далновиден бил този договор. Всеки, който си позволяваше да постави под съмнение икономическата му логика, беше нападан и обявяван едва ли не за невежа или злонамерен.

Днес обаче думата има реалността. Ако договорът е толкова изгоден, защо се замразява? Ако носи печалба, защо никой не настоява той да продължи да действа? Ако е стратегически успех, защо първата сериозна стъпка е неговото временно спиране? Тези въпроси не са политически. Те са въпроси на елементарната логика! Още по-неудобен е финансовият въпрос. С подписването на този договор, България е поела ангажимент за значителни фиксирани плащания, независимо от реалното използване на капацитета. Според публично известната информация това означава разход от над 500 000 евро дневно – повече от един милион лева всеки ден! При такава цена, трудно може да се говори за „изключително изгоден“ договор. Печелившите сделки носят приходи! Те не превръщат ежедневните плащания в символ на финансово бреме.

Но има още един въпрос, който почти никой не задава. Каква е цената на това замразяване? Защото в международните отношения няма безплатен обяд! Няма безплатни отстъпки! Няма безвъзмездни жестове! Когато една от страните се съгласи да замрази търговски договор, който и носи огромни печалби, това обикновено става срещу определени условия, ангажименти или бъдещи компенсиращи договорености! Българското общество има право да знае какви са те. Какво точно е договорено в Анкара? Поел ли е Румен Радев нови ангажименти от името на България? Каква е цената, която страната ни ще плати след тези 15 месеца? Има ли допълнителни финансови, търговски или политически условия, които засега остават извън публичното пространство? Това не са конспиративни въпроси. Това са въпроси за прозрачността. Когато става дума за договор с милиардни финансови измерения, обществото има право да знае не само какво печели, но и какво отстъпва. Обществото има право да знае цената! Особено когато именно Радев беше човекът, който представяше договора като образец на „държавническа далновидност“.

След като днес се стига до неговото замразяване, логично възниква въпросът дали този път България не поема нови заробващи я ангажименти, които ще разберем едва след време. Защото досегашният ни опит с договорите на Румен Радев, меко казано…не вдъхва особено доверие! Договорът, представян като исторически успех, днес е замразен. Това е факт! И днес, същите хора се опитват да представят това замразяване като… „огромен успех“!? И двете твърдения обаче, не могат да бъдат верни едновременно! Или договорът е бил изгоден, което означава, че замразяването му е провал. Или замразяването е успех, което означава, че договорът никога не е бил толкова изгоден, колкото ни обясняваха. Трети вариант няма! Затова обществото има право на един простичък отговор : Каква цена ще плати България, за да бъде замразен този така „изгоден“ договор? Защото ако цената отново ще бъде платена от българските данъкоплатци, това вече не е дипломатически успех. Това е пълен провал! Пълният провал на Радев!…

Източник: Борислав Недев, Фейсбук

Днес световни лидери от 32 страни от НАТО ще се съберат за срещата на върха на НАТО в Анкара, Турция, която ще се проведе на 7 и 8 юли.

Сред 32-мата лидери на държавите членки на НАТО ще бъде и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Както припомня Ройтерс, ключовият фон за срещата на върха ще бъде натискът на Тръмп върху Европа да увеличи разходите за отбрана, както и месеците на напрежение между САЩ и други страни от Алианса, по-специално заради Гренландия и войната в Иран.

Белият дом отдавна настоява Европа да увеличи инвестициите в отбрана и да поеме основна отговорност за сигурността на континента. Съединените щати наскоро обявиха планове за значително намаляване на броя на американските войски в европейските страни. Така че, по време на срещата на върха се очаква страните от НАТО да се съсредоточат върху постигането на целите за разходи за отбрана, увеличаването на производството в отбрана и как да „прехвърлят тежестта“ на усилията за сигурност от Съединените щати към Европа. Европейските лидери ще докажат на Тръмп, че ще спазят обещанията си от миналогодишната среща на върха на НАТО в Хага и ангажимента си да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 година. По-специално, в заключителната декларация от срещата на върха, чийто проект беше разгледан от журналисти на Ройтерс, европейските съюзници на САЩ ще припомнят, че заедно с Канада са увеличили инвестициите си в отбрана със 139 милиарда долара, и ще обещаят да поемат „по-голяма отговорност за отбраната на Алианса“.

Освен лидерите на НАТО, на срещата на върха се очаква да присъстват и южнокорейският президент Лий Дже-мюн, председателят на Европейския съвет Антонио Коща, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и украинският президент Володимир Зеленски.

Актуалната ситуация във войната на Русия срещу Украйна ще бъде друга водеща тема на срещата на лидерите на НАТО в Турция. Както е известно, в навечерието на срещата на върха Русия започна „балистичен терор“ срещу Киев , нанасяйки серия от масирани удари по украинската столица, използвайки десетки балистични и крилати ракети, „Циркон“ и стотици дронове. На 6 юли, сутринта след новата атака срещу Киев, Урсула фон дер Лайен заяви, че нуждата на Украйна от засилена противовъздушна отбрана и спешно укрепване на противоракетната отбрана ще бъдат обсъдени на срещата на върха на НАТО в Анкара.

Володимир Зеленски и украинският външен министър Андрей Сибега призоваха за същото. „Много е важно светът, преди всичко Америка и нашите европейски партньори, да излязат от срещата на върха на НАТО в Анкара със силни решения в подкрепа на нашата защита на небето и следователно, защитата на живота на обикновените хора. Докато ракетите „Пейтриът“ остават в складовете на съюзниците, това само насърчава Русия да продължи да „побеждава“ жилищни сгради. САЩ и Европа имат достатъчно сили да спрат този терор“, подчерта Зеленски.

Белият дом потвърди по-рано, че Тръмп ще проведе двустранна среща със Зеленски в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара . Преди няколко седмици, по време на срещата на върха на Г-7, украинският президент се опита да предаде на американската страна искането на Украйна за получаване на лицензи от Съединените щати за производство на системи за противовъздушна отбрана. Очаква се този път Зеленски да повдигне и въпроса за острия недостиг на ракети-прехващачи за системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Украйна. Освен това, според Kyiv Independent, официален Киев се стреми да докаже на Вашингтон, че сега има възможност да окаже натиск върху Владимир Путин, за да го въвлече в директни преговори със Зеленски. Украински източници на изданието твърдят, че Украйна се надява да се възползва от нарастващия вътрешен натиск в Русия – по-специално, поради горивната криза – за да си осигури подкрепата на Тръмп, включително по въпроса за укрепване на украинската противовъздушна отбрана.

Вместо това, Тръмп планира да очертае визията си за мирно споразумение с Русия по време на срещата си със Зеленски, каза пред Kyiv Independent американски служител, запознат с подробностите от подготовката за срещата на върха на НАТО в Анкара. Очаква се американският президент да проведе и телефонен разговор с Путин след срещата на върха. Същевременно, според The Telegraph, Зеленски няма да участва в основната сесия на срещата на върха на НАТО и, за разлика от предишни години, няма да произнесе реч пред лидерите на Алианса.

Както се очаква, членовете на НАТО ще потвърдят подкрепата си за Украйна и ще обещаят допълнителна помощ. По-специално, съюзниците ще потвърдят ангажимента си да отпуснат 70 милиарда евро за военно оборудване, помощ и обучение за Украинските отбранителни сили през 2026 г. и ще потвърдят целта си за поддържане на поне еквивалентно ниво на помощ през 2027 г., пише Ройтерс. Същевременно, както уточнява агенцията, не се очаква Съединените щати да осигурят финансиране за тази помощ. Дори споменатите 70 милиарда евро са до голяма степен преразпределение на съществуващи средства, а не нови пари за Украйна, припомни „Телеграф“. Тази сума комбинира съществуващите годишни ангажименти към НАТО с финансиране, предоставено по заема от ЕС, без никакви нови обещания. В същото време споменаването на конкретна помощ би било отклонение от изявлението от срещата на върха на НАТО миналата година, в което не се споменаваше финансова помощ за Украйна.

Според Bloomberg, още преди началото на срещата на върха в Анкара, Италия е предложила смекчаване на формулировката в заключителното изявление след срещата, призовавайки за изключване на споменаването на предоставянето на военна помощ на Украйна поне до края на 2027 г. Официален Рим аргументира позицията си, че уточняването на конкретни срокове може да предопредели невъзможността за разрешаване на войната чрез преговори на по-ранен етап. Събеседници на Bloomberg, запознати с позицията на италианското правителство, обаче отбелязаха, че е малко вероятно Рим да ескалира дискусията или да наруши консенсуса по този въпрос. Те подчертаха, че помощта за Украйна не е под съмнение. Същата позиция беше публично изразена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте в деня преди откриването на срещата на върха. „Нека бъда ясен. Всички съюзници трябва да положат усилия, за да гарантират, че нашата подкрепа за Украйна ще продължи . В края на краищата вашата сигурност [на Украйна] е толкова тясно свързана с нашата“, подчерта Рюте.

А финландският президент Александър Стуб потвърди, че дългосрочната ударна кампания на Украйна е успокоила съюзниците от НАТО, включително Съединените щати, че Украинските отбранителни сили са засилили позициите си във войната. Стуб отбеляза, че всички членове на Алианса, включително Съединените щати, виждат, че „Украйна в момента печели на бойното поле“. „Мисля, че всички [лидерите на НАТО] разбират защо Украйна прави това“, каза Стуб. Той подчерта, че натискът върху Русия трябва да се увеличи и че това е общата позиция на Алианса. Стуб също така заяви, че въпреки опасенията от евентуална ядрена ескалация от страна на Русия, украинската кампания вече е променила стратегическото мислене на САЩ за войната и е засилила преговорната позиция на Киев.

Според програмата на срещата на върха на НАТО, се очаква кратко съвместно изявление на Володимир Зеленски и генералния секретар на НАТО Марк Рюте в следобедните часове на вторник, 7 юли, припомня Интерфакс-Украйна . Вечерта на същия ден президентът на Украйна ще участва в „социален прием и вечеря за държавни и правителствени глави със съпрузите/съпругите им“ от името на домакините на срещата на върха – Турция и НАТО. Едновременно с това, също във формат на вечеря, ще се проведе среща на Съвета Украйна-НАТО на ниво министри на външните работи и среща на министрите на отбраната на страните от алианса със страните от Индо-Тихоокеанската четворка – Япония, Южна Корея, Нова Зеландия и Австралия.

<<<Според Ройтерс лидерите на НАТО ще обявят сделки за оръжия на стойност десетки милиарди долари във вторник, 7 юли, което е в отговор на призивите на Вашингтон за увеличаване на европейските разходи за отбрана . Европейските правителства ще обявят големи сделки на форум на отбранителната промишленост на НАТО, преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да пристигне в Анкара, където ще се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и ще се присъедини към други лидери на Алианса на среща на върха. Подробностите за договорите за отбрана засега се пазят в тайна.

Прев. от укр.

Източник: ukr.net

Съгласна съм с политолога Цветанка Андреева, чиито политически анализи винаги са много конкретни и обективни. Затова искам да кажа на тези, които все още не се досещат каква е истинската и по-дълбока цел на активното мероприятие “Пеевски/Атанасова. То е част от стратегията за разграждане на демократичните структури, създадени след 1989-та. Известно е, че КС е фундаментален гарант за демокрацията, който защитава върховенството на Конституцията, основните права на гражданите и разделението на властите. Той предотвратява политическото превъзходство на една партия и гарантира, че законите, приети от мнозинството, няма да нарушават човешките права и демократичните принципи.

Ние вече сме свидетели на разрушаването на съдебната система и настоятелните опити да се отнеме нейната независимост. КС не е част от съдебната система, нито пък – от изпълнителната власт. Това го определя като независим арбитър над политическите процеси и се ръководи от текстовете на Конституцията. Нейните създатели са предвидили най-важното обстоятелство, което да не допуска монополизирането му от една партия. И това обстоятелство е в квотите при избора на конституционни съдии – от Народното събрание, от президента и от общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС. И в това няма никаква случайност, защото е резултат от търсенето на баланс при вземането на решения – без да има възможност за сформиране на нарочни мнозинства, които да са свързани с управляващите. А това би означавало вземане на решения, които да са зависими от законодателната или от изпълнителната власт.

Конституционният съд гарантира, че властта на управляващото мнозинство в никакъв случай няма да води до нарушаване правата на опозицията. КС е гарант и за недопускане на противоконституционни актове и закони, които противоречат на демокрацията и на правовата държава. А както се подразбира от действията на настоящите управляващи, “енергията” им е изцяло подчинена на овладяване на държавата и установяването на еднопартийно управление, което ни връща десетилетия назад. Минало, когато имаше една Партия и ПартияТА упражняваше властта в условията на комунистическа диктатура. Амбициите на „Прогресивна България” са същите – да повторят модела на еднопартийната власт. Овладяването на Конституционния съд е най-важната брънка от тази стратегия.

Спомнете си как стигнахме до настоящата обществено-политическа ситуация! „Дондуков” 2 беше инкубатор за малки партийки. Малки, но достатъчно много за да послужат за електорално разделение, което бе крайната цел на сценаристите. Къде се сега тези партийки? След като се налудуваха в парламента, днес от тях няма и следа. Но точно това се очакваше и трябваше да се случи. Те всички имаха един баща – „Дондуков” 2. И беше естествено електоратът им да последва Бащицата на последните парламентарни избори. Навярно и Той е останал изненадан от резултатите Всъщност режисьорите на този сценарий може да отчетат успех и да са доволни от себе си.

Сега идва ред на опозицията. То пък една опозиция! Не че тя има значение при това мнозинство. Вече започвам да си мисля, че се е примирила и е приела да остави управляващите да си изкарат спокойно мандата. А може би това ги устройва? Но добре е да знае, че и тук целта е същата – разделяй и владей! Да оставим „Възраждане”, чийто лидер преди време беше казал, че голяма част от избирателите им са подкрепили ПБ, защото знаели, че „Възраждане” сами няма да могат да съставят правителство и да управляват. Абсолютен нонсенс! Не, абсолютна глупост! Колкото до самозванците от т.н „демократична общност”, те са като клепало – шумни са, но това не произвежда нищо смислено. Само провали във всичко… Виж, много ги бива в жълтопаветните пърформанси! . ГЕРБ? Мога да напиша няколко въпросителни знака, които да заместят многото въпроси на неговите избиратели….

И както беше написал журналистът Калин Манолов като придружаващ текст към един негов пост от днес: Зимата иде. А постът бе онагледен с Виденов, чийто образ се сменя с тези на Радев и Донев. Но дали това ще се случи, ще разберем! Дефицитът от 5,7 ще се повтори ли и през 2027 година? Но сега е време за нова „жътва”. Защото на „Дондуков” 1 не спят. Наближават президентски избори и е време „разделяй и владей” да пренасочи фокуса. Каква по-успешна тактика от тази – да спретнеш не едно, а даже няколко активни мероприятия, които като димки да отклонят вниманието от управляващите, оставяйки демократичната опозиция да се дере, атакувайки сами себе си. Подхвърляш им зрънца и те като кокошките започват да се кълват, докато петелът се радва на яркочервения си гребен. Пасквилът „Пеевски/Атанасова” е прекрасен повод за разделение преди президентските избори. И който не иска да го разбере, много скоро ще се наложи да си „скубе косите”.

<<<Други публикации в този сайт по темата „Пеевски/Атанасова” – „Правомерен достъп до PNR системата се осигурява само при преследванена на тероризъм и тежка престъпност”, „Само в правомощията на ДАНС, а не на ГДБОП е да представи справка с резервационни данни

Из речта на президента Доналд Тръмп пред американския народ по повод 250 години независимост.

“И все пак, с наближаването на тази великолепна годишнина, виждаме как американската ни идентичност е под нова атака. Поколение след като се борихме и спечелихме Студената война срещу заплахата на комунизма, сега има възраждане на комунистическата заплаха в нашата земя – включително от новодошлите в страната ни, които възприемат идеи, напълно противоположни на нашия начин на живот.

Това не са просто политически разногласия, като различия относно данъци или регулации. Комунизмът е смъртна заплаха за американската свобода. Той е най-голямата заплаха за нашата страна, включително Първата световна война, Втората световна война, Пърл Харбър или 11 септември. Защото комунизмът е враг на свободните хора навсякъде. Той е враг на Конституцията. Преди всичко, той е врагът на 4 юли 1776 година.

Дори докато радикалите и екстремистите атакуват нашата невероятна история на всяка крачка, те МЪЛЧАТ за нещастната история на самия комунизъм. Тяхната система е довела до повече смърт и разрушения, отколкото която и да е система някога е опитвала – тя е убила 100 милиона души през последния век.

Комунизмът е пълната противоположност на Живота, Свободата и Преследването на Щастието – той е смърт, тирания и преследване на злото. Безбожният комунистически морал гласи, че всичко е оправдано, за да се осъществят нечовешките видения, които предлагат. Те нямат уважение към закона, справедливостта, принципите, традициите или дадените от Бога права.

Това е идеология на масова кражба, масов контрол, масови лъжи и масови убийства. Такива доктрини не могат да бъдат толерирани в една демокрация, защото първото нещо, което правят, когато дойдат на власт, е да се обърнат и да я унищожат – точно както комунистите са правили в други страни по целия свят.

Много просто, комунизмът представлява най-лошите идеи и злоупотреби в историята от най-лошите хора – основаването на Америка представлява най-добрите идеи и традиции в историята от най-добрите хора.

Можете да бъдете лоялни към Карл Маркс или можете да бъдете лоялни към Америка. Можеш да бъдеш комунист или можеш да бъдеш патриот. Не можеш да бъдеш и двете. Що се отнася до онези, които разпространяват марксистки лъжи за нашето наследство – които казват на децата ни, че живеем на открадната земя или че нашите герои са били потисници – те правят нещо много по-лошо от това да клеветят миналото ни. Те атакуват нашето бъдеще. Те се опитват да съборят американския характер, да унищожат хората, които обявиха независимостта, прекосиха Делауеър, заселиха Запада и завладяха небесата.

Но ние никога няма да позволим това да се случи. Нашите американски предци не са проливали кръвта си в Конкорд и Трентън, Гетисбърг и Шайло, Мидуей и Нормандия, само за да може банда крадци и радикали да дойде и да ограбва и плячкосва нацията, за която нашите герои загинаха, за да я спечелят, изградят и спасят.

И така, в навечерието на тази 250-годишнина от Американската свобода, ние решаваме и се кълнем всички да чуят, че гражданите на Съединените американски щати ще победят комунизма от нашите брегове и ще го изпратят в изгнание веднъж завинаги. Америка никога няма да бъде комунистическа страна.”

================

Източник:Miglena Koeva Kiprilov, Фейсбук

Благодаря й за предоставянето и за превода!

В четвъртък министърът на вътрешните работи отговори на депутатско питане със справка за самолетните полети на лидера на ДПС. Акцентът във въпросното активно мероприятие беше негово пътуване на 5 април 2024 година (цитирам) „с тогавашния лидер на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, която 4 дни по-късно встъпва в длъжност като конституционен съдия.” Информацrята му била дадена от ГДБОП.

Интересното е защо от ГДБОП? В предходна моя публикация аз вече обясних, че изваждането на данни за полети е в правомощията на ДАНС, след като през 2016-година България транспонира европейска директива по темата (за допълнителна информация прочети публикацията ми “Само в правомощията на ДАНС, а не на ГДБОП е да предостави справка с резервационни данни). Всъщност говорим за PNR системата (Passenger Name Record), която e източник на данните за полети. Според едно изявление на бившия вътреше министър, а в настоящия момент е депутат от ДПС, системата не може да се използва от всеки. И не само! Тя се използва предимно в случаите на престъпления, свързани с тероризъм. И както вече казах, право на достъп има националното звено към ДАНС за обработване на данни. Въпросът е кой е възложил на ГДБОП и на какво основание е разпоредено изготвянето на въпросната справка? Предвид изброените от мен обстоятелства, свързани с достъпа до международна база от данни, каквато е системата PNR, най-точно е да се каже, че замесените в разпореждането и изготвянето на справката вероятно са действали като бракониери. Едва ли е допустимо за институции в страна-членка на ЕС?

PNR системата е европейски инструмент в борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Авиокомпаниите предоставят данните от полетите на съответните държавни структури. Целта е данните да се сравняват с масивите за издирвани лица и ако такива бъдат идентифицирани, те стават обект на действия по предотвратяване на терористични актове. Европейската директива е категорична, че използването й е законно само за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежка престъпност (като трафик на хора, наркотици или оръжия). Всяко ползване за политически цели, лични проверки или извън рамките на образувано разследване се счита за неправомерно и нарушение на защитата на личните данни.

Може би ви интересува каква е съдбата на събраните данни? Те се съхраняват в специалната база данни за период от пет години. Достъп до тях е възможен след шестия месец само с разрешение на съда при разследване на престъпление. След шестия месец всички лични данни, които идентифицират пътника, се скриват. След този срок достъпът до скритите данни се осигурява само с разрешение на съда или на специално упълномощен независим държавен орган, и то само при разследване на конкретно тежко престъпление. Усещате ли предвид току-що изреденото, че възникват доста въпроси за българския случай. Не ни е известно да има конкретен повод, свързан с разследване, няма данни за престъпление (при това става дума за две лица с имунитет на депутат и на конституционен съдия, които се ползват със специално разписан закон за разследване), няма санкция на съд, изнесени са данни за период от девет години назад – за едното лице, и две години и половина – за другото. Нито Пеевски, нито Атанасова са разследвани за тероризъм или за друго тежко престъпление. От парламентарния отговор на министъра на вътрешните работи не стана ясно и каква точно е целта на проверката на полетите след като тя не е свързана с тероризъм. Тогава? Остава хипотезата, че използването на базата данни е с цел дискредитиране и политическа разправа с опонента.

Трябва да се знае, че Европейският съд забранявя използването на системата за събиране на чувствителни лични данни чрез PNR. Любопитен факт е, че за да се предотврати евентуална злоупотреба и използването на данните за политически цели, европейската директива включва изискване всяко национално звено да назначен служител по защита на данните. Той контролира законосъобразността на проверките и има право да сезира надзорните органи при нарушения. Всяко влизане в системата, търсене по име, преглед или прехвърляне на PNR данни се записва автоматично в електронен журнал и така лесно може да се разбере кой се е възползвал от достъп и дали той е законно обоснован. И ако въпросното лице/лица не са обект на разследване за тероризъм или за транснационална организирана престъпност, това се класифицира като незаконно нализане в личния му/им живот. Ползването на системата за проверка на доходи или политически цели е злоупотреба с власт.

Министърът на вътрешните работи съобщи, че справката е изготвена от ГДБОП и би следвало да предположим, че тя е поискана от ДАНС. Но за целта има процедура. МВР за да получи информацията, ще трябва да изпрати мотивирано искане до ДАНС с посочване на основанието, което изрично трябва да е конкретно разследване за извършено тежко престъпление или тероризъм. При това задължително се посочва номера на официално регистрираната преписка, разследване или оперативно дело. Само тогава ДАНС има право да предостави данните. Когано не се посочва реално образувано производство за тежко престъпление, това е нарушение на правилата на ЕС за защита на данните. И ако такава необоснована проверка се извърши, то тя се класифицира като “неправомернa. А в случай на посочване на фалшив номер на преписка, това вече е престъпление по служба. Въпросът, който си задаваме ние като граждани е какви са били мотивите на МВР за да получи въпросните данни за полетите щом не са за тероризъм и за тежка престъпност?

Случаят поставя комплекс от въпроси и повечето от тях са свързани с правомерността в действията на МВР и на службите ДАНС и ГДБОП. Ако сме правова държава, нито един въпрос не бива да остане без отговор. Още повече, че според експерти, ако МВР е действало неправомерно при използването на PNR системата, последствията са твърде тежки и са от вътрешноправно естество, наказателно и европейско. Последствията са и за всички служители, които са осигурили този нерегламентиран достъп. Българската прокуратура може да повдигне обвинения по НК (чл. 282) за злоупотреба с власт и служебно положение, ако целта е била да бъдат политически дискредитирани въпросните лица. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) може да извърши проверка и да наложи огромни имуществени санкции на МВР като администратор на лични данни за нарушаване на Закона за защита на личните данни. Самите засегнати лица могат да заведат граждански дела срещу държаватa по Закона за отговорността на държавата и общините за нанесените им вреди и да претендират за финансови обезщетения.

Но нека не забравяме какъв репутационен ефект има един такъв неправомерно осигурен достъп до системата. При официално информиране на Европейската комисия, тя може да стартира официално производство срещу България за нарушаване и неспазване на Директива (ЕС) 2016/681. Това може да завърши с осъдителна присъда от Съда на ЕС и налагане на ежедневни милионни глоби за държавата ни. РNR е строго регулирана общоевропейска система и злоупотребата с нея за политически цели води до тежки репутационни и правни удари за България. Европол и партньорските служби на държавите членки могат временно да ограничат или спрат обмена на оперативна информация с българското звено, ако преценят, че сигурността на масивите от данни е компрометирана и се ползва за вътрешнополитически битки. Ако МВР е събрало данни за полети, плащания и маршрути чрез неправомерен достъп до PNR, цялата тази информация става незаконно придобита. Тя не може да бъде използвана в нито един бъдещ съдебен процес. Дори МВР да открие реално престъпление чрез тези данни, съдът ще ги отхвърли автоматично като негодни доказателства.

<<<Ако сте стигнали до това изречение, би трябвало да поискате да си отговорите на вапроса, а дали МВР. ГДБОП и ДАНС не са действали като бракониери в PNR системата, предвид всичко, което прочетохте по-горе.

Предложеният от правителството на Румен Радев проект на Бюджет за 2026 година противоречи на закона и може да бъде атакуван пред Конституционния съд, алармира бившият министър на финансите Теменужка Петкова. Тя припомни чл. 25, ал. 2 от Закона за публичните финанси:

„Дефицитът на сектор „Държавно управление“ на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт“, каза тя. Има и второ важно правило — чл. 27, ал. 4 ЗПФ: „Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт.

Юридическият извод: бюджет с дефицит над 3% по принцип не може законосъобразно да бъде внесен и приет, защото би противоречал на действаща императивна норма на Закона за публичните финанси. Министерският съвет е длъжен при съставянето и изпълнението на консолидираната фискална програма да спазва фискалните правила по закона — чл. 22, ал. 1 ЗПФ. Изключение има само при извънредни обстоятелства — чл. 25, ал. 3 и чл. 27, ал. 5. Законът дефинира такива обстоятелства като необичайно събитие извън контрола на МС със сериозно въздействие върху финансовата позиция, или икономически спад над 3% в реално изражение — чл. 24, ал. 3.

Следователно, ако няма формално обосновани „извънредни обстоятелства“, бюджет над 3% дефицит би бил незаконосъобразен. Народното събрание приема бюджета, но не може с годишния бюджетен закон просто да заобиколи общите фискални правила, защото ЗПФ урежда бюджетната рамка и фискалните ограничения. Освен това самият закон казва, че материята му не може да се отклонява от принципите и правилата му чрез друг закон — чл. 2“, категорична е Теменужка Петкова.

Бившият миинстър на финансите Теменужка Петкова подчерта още, че Народното събрание не може да приема решения, които противоречат на действащото законодателство. „При действащия Закон за публичните финанси бюджет с дефицит над 3% от БВП е недопустим, освен при доказани извънредни обстоятелства. Такъв бюджет би противоречал на чл. 25, ал. 2 и чл. 27, ал. 4 ЗПФ и би нарушил фискалната рамка, която Министерският съвет и Народното събрание са длъжни да спазват“, обобщава Петкова.

<<<Препоръчвам ви да прочетете в този сайт и друга моя публикация по темата – „България в процедура по прекомерен дефицит”.