Новата програма за умения на Европейската комисия трябва да ускори процеса на повишаване качеството на образованието. Без съмнение, целта e да бъдат гарантирани необходимите умения за заемане на съответните работни места – сега и в бъдеще. Подготовката на кадри е ключов проблем, предвид ускорените темпове на икономическо и технологично развитие. Всяка от държавите – членки на ЕС, която залага в своите политики качеството на уменията и отчита тяхната роля за пазара на труда, може да очаква в бъдеще минимизиране на проблемите, свързани с него.
По данни на ЕК преобладаваща част от европейците не притежават основополагащите умения за писане, четене, смятане, както и елементарни дигитални умения. Излишно е да споменавам, че изискванията днес са много над сегашното равнище, за да заключим, че едно първо ниво на тези умения е достатъчно, за да можем да кажем, че проблемът е решен. В този контекст българският евродепутат Ева Майдел работи за това ЕС да реализира политики, които да развият потенциала на младите хора в пълнота. Акцентът в тази програма е обвързан със сегашната констатация, че има разминаване между онова, което се учи и се придобива като умения и това, което бизнесът очаква да получи от бъдещите участници в пазара на труда. По думите на представители на българския бизнес, това несъответствие вече създава проблеми и у нас. Изследвания показват, че всеки втори работодател в България среща затруднения да намери квалифицирани работници и служители. А 20% от младите хора нито учат, нито работят.
Похвално е, че сегашното българско правителство изведе навреме образованието като приоритет. Факт, който потвърждава държавническо визионерско отношение. Няма какво друго да очакваме в бъдеще, освен повишаване изискванията към притежаваните знания и умения. Би било стратегическа грешка, ако не отчетем сегашните и бъдещи темпове на технологично развитие. То ще разчита на днешните малки ученици, които в близко бъдеще ще излязат на пазара на труда. Те трябва да са в състояние да отговорят на очакванията на бизнеса за справяне с технологичните процеси. Нещо повече – тяхната бъдеща роля трябва да е осъзната цел, която да ги мотивира още в етапа на училищното образование.
Получаването на необходимите знания е само част от съвременната образователна подготовка. Проблемът, който ме занимава още от 2002 година и върху който съм писала нееднократно, е доколко българското училище дава умения. Моето разбиране винаги е било, че подценяването им дълги години и акцентирането върху академичните знания при преподаването, води единствено до обезмисляне ценностната роля на образованието – да подготвя за обществото личности, проактивни в своята професионална и обществена дейност. Уменията, едновременно със знанията, дават свободата да избираш, да си мобилен в избора си и да нямаш проблеми с независимостта си. В този контекст, качествената подготовка на бъдещите участници в пазара на труда не е само личен проблем.
Въпросът за образованието е свързан и с това как ще изглежда утре България. Ще има ли достатъчно подготвени кадри, които да отговорят на обществените нужди и на потребностите на бизнеса? Каква среда създаваме за тяхното оставане в страната и с какви учебни програми ще развиваме техния потенциал? Въпросите, които си задаваме са само едната страна на същинската работа, която трябва да бъде свършена. И тъй като все отнякъде трябва да се започне и продължи, няма да замълча и ще припомня, че най-тежкия проблем е нивото на функционалната грамотност. Необходими са и нови критерии за оценяване качеството на преподаване в българското училище. За функционалната грамотност съм писала много. Известно е и моето отношение към изоставането на методите на преподаване и как трябва да изглежда един съвременен урок. Според мен, разгледани във взаимовръзка, на тези два проблема трябва да се гледа като на съществена част от всяка успешна визия за качествено и дигитализирано образование.
Днес е модерно да се говори за бъдещето на ЕС, а забравяме, че това бъдеще е еквивалент на политиките, които се реализират на национално ниво. Българското правителство трябва да свърши доста работа по информиране на обществото за онова, което предприема и ще предприеме като политики, свързани с реформите в образованието и неговото модернизиране. Известно е, че само информираното общество може да бъде ангажирано за тяхното успешно реализиране.
