В лицето на определени медии и отделни техни представители, българската журналистика е на път да се прости с професионализма. След случая с журналиста от “Господари на ефира”, и последните няколко дни са обективно отражение на тази опасна тенденция. Неконтролируемият поток от спекулативна информация и фалшиви новини до такава степен изкриви информационната среда, че не пощади нито паметта на убитата жена, нито нашето и на близките й психо-емоционално състояние. Не че не сме свикнали на информационна агресия – пускаш телевизора или радиото и нищо позитивно не научаваш. Все едно, че то не съществува. Вместо това – престъпления, катастрофи, режисирани скандали…Даже трагичен инцидент като този с Виктория, се представяше като вина на правителството и управляващите. Дори и тази ужасяваща трагедия бе изопачена така, че тя да бъде аргумент по темата за ограничаване свободата на словото. Видите ли, извършено е убийство, тъй като младата жена била разследващ журналист и някой е решил да запуши устата й. Цялата кампания бе изградена върху това твърдение, макар че нейните колеги отдавна бяха казали, че тя не работи в това си качество.
Случаят с Виктория е трагедия, която е емоционално разтърсваща. И при оскъдната информация, която специализираните институции ни предоставяха в началото, както и след изявлениято на русенската ТВ, че тя не е разследващ журналист, вероятността причината за случилото се да е свързано с работата й веднага би трябвало да отпадне. Но този рефрен продължи да се повтаря дори, когато се оказа, че над жертвата е извършено брутално сексуално насилие, завършило с умишлено убийство. След пресконференцията с участието на министър-председателя, главния прокурор и вътрешният министър, стана ясно, че действията на убиеца са били спонтанни и сексуално мотивирани. Той е изчаквал подходящия момент, за “да си хване жертва”. Навярно е чакал, проследявайки тичащите по трасето и други жени. Действал е така, както го прави всеки хишник. Е, една от жените е имала късмет, връщайки се по обратния път и недостигайки точката, в която изнасилвачът я очаквал и се е готвел да извърши своето злодеяние. Съдбата е отредила жертвата да е Виктория.
След като убиецът бе задържан в Германия и вече има достатъчно аргументи за неговата вина, а фактите и веществените доказателства са водещи за една определена версия – трагичен инцидент, в чиято основа е жестоко насилие срещу жена, дано авторите на спекулативните версии да са осъзнали поражението си. Кампанията им, която очевидно беше замислена като очерняща страната ни, мога да определя единствено като дъно на професионалната и политическата извратеност. В нея взеха участие политици, журналисти и всякакви маргинали в политиката и в журналистиката. Познати лица от лявото и от маргиналното “дясно” побързаха да излязат на авансцената, използвайки една трагедия за политически цели. Фауната в политическия ни живот, отблъскваща ни с когнитивния си дефицит, видя в случая с Виктория една възможност да запее познатия рефрен, целящ се единствено в управляващите и в имиджа на България.
Подобно поведение бих го определила като толкова патологично, колкото патологично е поведението на изнасилвача. Без съмнение, спекулативното представяне на фактите и излъчването на фалшиви новини преследваше една единствена цел – да представи страната ни в негативна светлина, така че демократичният процес да бъде поставен под съмнение. А истината се оказа съвсем друга. След днешната пресконференция, случаят на Виктория е един от случаите на сексуално насилие, извършвано всеки ден спрямо много жени от целия свят. Разкриването на подобно престъпление е в правомощията на специализирани институции и изисква професионалните усилия на много експерти. Всеки опит за натиск върху тях може само да попречи на обективното проследяване на престъплението, но и да повлияе негативно на обществените очаквания. В този процес не помагат нито спекулациите, нито фалшивите новини.
Случаят с Виктория повдигна отново няколко теми – сексуалното насилие над жени, отговорността на българските журналисти и политицr. Както вече казах, тяхната стратегия е също толкова опасна и жестока, колкото и действията на убиеца на младата жена. В този контекст, ако някой ми беше казал, че представители на ЕП, посолството на САЩ, та даже и ООН , са реагирали първосигнално, щях да си помисля, че той се готви да ми разкаже виц. За съжаление, това се случи – точно тези, които ни учат как трябва да функционира демокрацията с нейните институции и как трябва да се справяме с фалшивите новини, най-неочаквано попаднаха в техния капан. Нормално би било да се извинят на институциите и на България. Ако не го направят, това само ще потвърди усещането ни за продължаващото с години несправедливо и необективно отношение към страната ни. Бих ги посъветвала и да потърсят отговорност от източниците си, след като не са се възползвали от най-прекия път към достоверността– да поискат официална информация от българската държава.
Тези дни българската информационна среда бе изпълнена със спекулативни факти и коментари, умишлено манипулиращи оная част от българското общество, която лесно се поддава на въздействие и на необосновани антивластови настроения. Проблемът е, че българското общество не е научено да преценява кога някой се опитва да му влияе некоректно с политическа цел, изкривявайки фактите. Истината е, че в България свободата на словото е достигнала размерите на свободия. Истина е също, че спекулациите и режисираните внушения са се превърнали в основно занимание за преобладаваща част политици и журналисти. А тези дни всички станахме свидетели как на преден план излязоха най-уродливите проявления на българския обществен живот. Политически джуджета и журналисти успяха да стъпчат с тежки ботуши паметта на тази млада жена, използвайки трагичния завършек на нейния живот за политически цели и за омаскаряване на България. Тя едва ли би искала това.
Написах тези редове в памет на Виктория, която информационната агресия и политическото безсрамие я убиха за втори път. Колкото до “хероите”, дано имат гузна съвест… Но това едва ли е облекчение…