„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“
Според мен будителството е осъзнат вътрешен акт. Самата дума съдържа семантиката на старославянския корен БУДИТИ (*buditi). В съвременния български език означава „будя“, „събуждам“, „карам някого да се събуди“, „подтиквам го да е активен”..Българският език предлага богата гама от производни думи със същия корен – глаголи, прилагателни и съществителни имена, които се употребяват и в конкретен, и в преносен смисъл. Те са част от морфологичната система на бългаския език, към която принадлежат глаголите “събуждам”, „пробуждам”, „разбужам”, „подбуждам”…., както и същесттвителните имена – будител, будност, събуждане, пробуждане, подбуда, будилник…., прилагателни имена и причастия – буден, събуден, пробуден, будителски, подбудителен….
Терминът „народен будител“ се появява в края на 18 и началото на 19 век, по време на Възраждането. Така се изразявало отношението към онези, които със слово и с действия събуждат националното самосъзнание, възраждат езика, културата, историята и вярата, работят за просветата и свободата на народа. Първото неофициално отбелязване на Деня на народните будители е през 1909 г. в Пловдив. Като официален общонационален празник денят се чества за първи път през 1923 г. след указ на цар Борис III и по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски от 1922 година. Комунистическата власт налага идеологическа цензура и прекъсва отбелязването му през 1945 година с аргумента, че не съвпада с официалната просъветска и комуниститческа идеология. Официалната политика, свързана с празничните традиции налага нов календар на празници и чествания, докато в същото време се омаловажават делата на народните будители като се забранява отбелязването на техните заслуги. Традицията е възстановена след падането на режима. На 28 октомври 1992 година 36-ото Народно събрание приема закон за официалното завръщане на този празник в българския календар. Основна роля за това изигра общонародното сдружение „Мати Болгария“ и неговият председател Петър Константинов.
Денят на будителите отразява народната почит към онези, които от времето на Възраждането, през Освобождението и по-късно, имат принос към българското освободително движение, оказват влияние върху културното ни развитие, работят за образователно израстване на народа и поддържат живи духа и националното му самосъзнание. Затова когато казвам, че будителството е осъзнат личен акт, аз имам предвид персоналната отговорност да не жумиш, както би казал Методий Кусев, а де си буден, за да държиш будни другите. Истината в тази метафора е, че преди всичко дългът е водещ в решението да се посветиш на другите. Спомнете си за Паисий, който полусляп и осветен от една свещ в тъмната монашеска килия, разкъсва мрака и осветява пътя за другите ….с думи, които трябва да вдигнат булото на забравата и да изтрият “срама” от една велика история – българската! А какво ли е провокирало Матей Преображенски-Миткалото да обикаля цяло българско? А Петър Берон, Левски, Ботев, Каравелов? А хилядите борци за народна свобода, белязали историята ни с подвизи?
Всички те останаха будни до мига на собственото си жертвоприношение и останаха завинаги в народната памет. Пламъкът от тяхната будителска дейност и днес продължава да разпалва огънят на народната свяст. Но будни ли сме днес в коннтекста на онова, което те ни оставиха в наследство? Най-вече в личния принос на всеки от нас да държи будността на онези, които предпочитат да жумят, т.е. да си затвярят очите, заобикалят или минават транзит край проблемите на народа. „Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“, пише през 1835 г. Неофит Рилски, който е един от видните будители в българското просветно движение през първата половина на XIX век, но в контекста на будителството двучи актуално и днес. „Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“, призовава през 1886 г. поетът Петко Славейков
Днес тези призиви имат особено значение, защото на фона на идеологическия разлом, народът ин има най-много нужда от духовна сила и осъзната необходимост да следва примера на българските будители. Нацията ни има нужда от усещане за единение и вяра. Денят на народните будители е подходящ момент това да се случи и да се събуди у всеки българин онзи здрав смисъл за живот, какъвто е бил и живота на българските будители. Те бяха и „са истински великани и “мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост — българи с характер, железен, непоколебим, възвишен.” И помнете, че те пред нищо не се спирахар когато ставаше въпрос за общо дело. Народни будители! Просветени и всеотдайни на каузата си мъже и жени! За нас оставиха посланието да ги последваме и да продължим онова, на което те посветиха целия си смислен живот – да пребъде България….
Честит празник! И не жумете – останете будни, за да будите другите….
