По време на Руско-турската война (1877-78) днешните украински земи са част от Руската империя. През 60-те и 70-те години на 19 век започва процес на етнокултурно и езиково самоопределение на украинците и се поставят основите на съвременната украинска нация. С “Манифест” на Александър II от 3 март (19 февруари) 1861 година е отменено крепостничеството. През това време украински интелектуалци, вдъхновени от националистическите движения в Европа, правят опити да възродят украинските културни традиции. Издават се оригинални творби на украински език. За основоположник на украинския литературен език се счита Тарас Шевченко – известен писател и художник. Извършва се събирателска дейност за съхраняване на украинския фолклор. Тук трябва да споменем М Драгоманов, който е с принос и към българската наука. Като историк и фолклорист, той определено е свързан с украинската национална кауза. Руските власти се противопоставят на подобни тенденции и се отнасят отрицателно към зараждащите се обществени настроения.Доказателство е т.н. Емски указ от 1876 година, който забранява украинския език в образованието и в книгопечатането. Видни интелектуалци, обединени около украинската национална кауза, са преследвани и прогонвани заради тяхната обществена и просветителска дейност. Някои от тях вземат участие в Руско-турската война, сражавайки се за освобождението на България.
Знаете ли, че поне половината от войниците в руската армия са били украинци? Първите мобилизирани през 1876 година са от Кивски, Харковски и Одески военнен окръг. Формирани са десетки полкове от бойци с украински произход. Според изследователи на войната, украинците изиграват решаваща роля в битките за Освобождението на България. От прессъобщение на украинското посолство за приноса на Украйна и на украинците разбираме, че в бойните действия в България вземат участие полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. Сред висшите командири, които стават известни по време на самата война са ген. М. Богацевич, ген. П. Гарковенко, полк. В. Гудима, ген. О. Липински, полк. О. Немиря и др. Отделно трябва да споменем имената на легендарните генерали – Ф. Радецки и М. Драгомиров, които са главни герои на войната. Участие вземат и много медицински работници, като медицинската сестра Юлия Вревская. Измежду тях е професор Никола Склифософский, който организира вонновременната болница в Свищов. Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийскии и Харковски университети. Мобилизирани са и членове на дружеството на киевските лекари.
Територията на Украйна става една от основните бази за формирането и снабдяването на действащата армия, преди нейното заминаване за Балканите.Събират се средства за лекарства и за оказване помощ на семействата на мобилизираните и на загиналите в бойните действия по-късно. Служителите в много държавни учреждения и в учебните заведения предоставят 1-3% от ежемесечната си заплата през целия период на войната в полза на ранени и болни войници, както и за оказване помощ за децата на загинали войници. Събирани са дарения от дрехи, храна и лекарства, както за армията, така и за българите. Като доброволци се включват и много интелектуалци – театралният деец Микола Садовски, Йосиф Шевченко, който е брат на Тарас Шевченко и др.
Легендарната отбрана на Шипченския проход се реализира от българското Опълчение и от полковете, състоящи се от украинци: 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, в които основно са полтовчани. Четвърта стрелкова бригада, наречена “Желязна”, е съставена изцяло от селяни от Херсонска област. Украински дивизии участват и в битката за Плевен – 31-а пехотна ( харковчани), 33-та (екатеринославци, херсонци, таврийци),1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия (полтавчани). Само в първите боеве са загинали 140 войници от Полтавска губерния. Сред загиналите бил и братът на украинския писател Панас Мирний. Общо 650 украинци от Полтавска област загиват в боевете за Шипка, Плевен и Никопол. Имената на 976 загинали редови войници и офицери са публикувани в “Полтавски губернски ведомости” и в “Полтавски епархиални дневници”. Светла им памет!
