Объркана е. И това го доказва несъстоятелността в действията й, вкл. и днешното площадно “мероприятие” за “ентусиазиране” на собствения електорат. Очевидно е, че ръководството на БСП добре знае – в момента това е единствения начин да напомнят на обществото за себе си. Защото другият вариант е да са конструктивна опозиция, но това не й се отдава. Причината – не успява да формулира прагматични предложения, така че да се сработи с парламентарното мнозинство за подкрепа и да реализира някое от предизборните си обещания. Вместо това, ръководството й решава да мобилизира партийния ресурс около разпространението на фалшиви новини и разделението на обществото.
Ако до този момент БСП успява да ни увери в нещо, то това наистина е несъстоятелността, която вече придобива размерите на комичност. Това се случи и с вота на недоверие, и с кум-кампанията, и със случая Плочев, и с Истанбулската конвенция, а сега и с “ЧЕЗ”… Подобни “скандали” оставят след себе си единствено усещането за търсени и режисирани сюжети. Крайната цел им е изкуственото нагнетяване на напрежение чрез подвеждане на общественото мнение. Искат да внушават съществуването на хаос в държавата, продуцирано от правителството и управляващото мнозинство. В БСП са решили, че като противопоставят обществото могат да прикрият собствената си неспособност да предлагат смислени алтернативни политики и да търсят съмишленици за подкрепа.
БСП е в голяма идейна криза. А несъществуването – практически и теоретически, на близки възможности скоро да са във властта, страшно я изнервят. Добре е да осъзнае, че е в нейн интерес да измине този карантинен период – да е далече от властта. Да вземат да се поучат от ДПС, които се опитват да променят обществените нагласи за себе си, като демонстрират трайна привързаност към европейските ценности, и дори да дават парламентарната си подкрепа за принципни политики, предложени от мнозинството. Напоследък се ориентират към законодателни инициативи, които определено са свързани с обществения интерес – за банковата несъстоятелност и КТБ, финансирането на медиите и др. При подобен тактически ход те могат да разчитат на съмишленици, извън тяхната парламентарна група. Ако и БСП последва опита им, със сигурност ще си помогнат в карантинния период, който ги очаква – да са далече от властта още дълго време.
Днес, когато с всеки изминат ден, партията се отдалечава от легитимната възможност да печели избори за влизане във властта, популизмът се оказва нейното спасение. Популистичното говорене е начин да провокира усещане за съществуването на някаква перманентна предизборна ситуация. Това й пречи да се концентрира върху истинската й роля да е прагматична опозиция. Увлечението й да флиртува на думи с демократичните ценности, говори за политическо лицемерие. В него е генезиса на идейната криза в БСП. Липсата на определеност – модерното ляво или окончателното връщане към комунистическото идейно статукво, й отнема фундаменталното право да бъде възприемана като съвременна европейска лява партия. БСП се лута между романтичната, номенклатурната и фамилната обвързаност на нейния електорат с комунистическото минало от една страна, а от друга – партията се маскира като партия на “най-бедните”.
БСП определено има проблем с идентичността си. Вярно е, че една социалдемократическа ориентация на БСП би я лишила от този традиционен елокторат или най-малкото би изострило идейните сблъсъци в партията. Днес БСП е далеч от реформираните комунистически партии в бившите социалистически страни. Тя не може да се нареди до тях и я поставя в изолация. За този факт не се говори, така както не се коментира и задълбочаващата се тенденция на вътрешна изолация. В момента БСП борави единствено с популистки инструменти, като се опитва да заема уж крайно консервативни позиции, надявайки се да отнеме от електората на “Обединени патриоти”. Все повече българи определят нейното поведение като неискрено, а решението й със системни действия да подкопава доверието в демократичните институции, не се посреща с одобрение.
Осланяйки се на неискреното си поведение и на фалшивите новини, БСП може да продължи да заблуждава, че е алтернатива на сегашното управление. Добре ще е да знае обаче, че в момента е стигнала фазата, когато нейната “опозиционност” изглежда комична и не е нищо повече от политическа слабост. Вместо да се фокусира в реализирането поне на част от предизборните си обещания, тя е съсредоточила целия си политически ресурс около отправянето на внушения за нестабилност в обществото. Докато истината е, че в момента България има едно от най-конструктивно работещите правителства от времето на прехода, а в него работят най-прагматичните министри-експерти. Резултат от техния професионализъм са и параметрите на социално-икономическото ни развитие. Това е достатъчно основание за БСП, за да пожелае да неутрализира успехите на управляващите с режисирани хибридни тактики. Истината е, че й предстои един дълъг карантинен период – да е далеч от властта, и трябва да реализира концептуално политическо поведение. Добре ще е, ако се състредоточи върху вътрешните си проблеми и върху идейното си развитие – да продължи да ни натрапва комунистическото си минало или да избере пътя на модерна лява партия. Иначе тенденцията да се лута в своята обърканост и в своето политическо лицемерие, може да се окаже фатална за нейното бъдеще…
