Теми

Популярни

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ КАТО ЦЕННОСТ

училище

С училището е свързан един дълъг период от живота ни. Това е мястото, където усвояваме знания и събираме опит, който е основополагащ за позиционирането ни като личности. Тук научаваме за мотивите, свързани с всяка една човешка дейност, включително и с ученето и нормите на поведение. Извън училището, без ролята на  семейството, без мотивацията на детето – подобна цел е трудно достижима. Този процес започва още в предучилищния етап, когато се включват дейности като рисуване, моделиране, конструиране и различни дидактични игри. Когато обучението е целенасочено и обвързано с посещение на предучилищни заведения, резултатите са винаги по-добри. Обучението в този случай е съобразено с психическите особености в развитието и винаги е насърчително. Това е времето, когато те получават минимална социална компетентност. Могат да бъдат диагностицирани и прогнозирани бъдещи проблеми, свързани със справянето с ученето и в този смисъл, да се предприемат действия за получаването на специализирана помощ.

Навярно вече ме питате, а каква е връзката на казаното до тук с темата на публикацията? Отговарям ви – много е пряка! Защото отношението към училището като към ценност, започва от самочувствието за справяне. Вече се досещате, че вашето дете трябва да притежава необходимото равнище на училищна готовност – задължителният минимум училищна зрялост и подготовка, която включва определени знания и умения, без които детето ще има проблеми при стартирането на учебно-възпитателния процес, както и при адаптацията му към училищната среда. С преодоляването на евентуални проблеми е свързана и личностната привързаност към училището или с отчуждаването от него. А от отношението към него и  към ученето, се формира и правилното възприемане на учебно-възпитателния процес. Защото възприемането на училището като ценност преминава през  поведенческия модел на ученика, в който той може да се възприема не само като обект, но и да развива своите възможности съзнателно, така че да вижда себе си и като субект в един целенасочен процес.

Разбира се, възприемането на училището като ценност, си има своята симптоматика. Тези ученици са силно мотивирани. Те проявяват интерес, извън задължителното учебно съдържание. Впечатляват с любознателност, и учителят трябва да е готов да отговори на нея, полагайки усилия с възлагане на допълнителни задачи, на такива с по-голяма трудност или изискващи специфични усилия, знания и умения. Ще кажете, а дали всяко дете  има късмета да срещне такъв учител? Отговорът ми е, че всяко дете трябва да има този шанс. Нали едно от изискванията към съвременния учител е свързано с индивидуалната работа. А извеждането на училищното образование като първи държавен приоритет, провокира очакванията на много родители – децата им да получават адекватно обучение и адекватна педагогичеса помощ. Готовността на българското училище да откликне на тази потребност ще повлияе съществено и на отношението на децата към ученето и училището.

Според мен, предопределящи за възприемането на училището като ценност са няколко компонента – привързаност към самата институция като среда, възприемането й като естественo място за получаване на знания и умения, модел за приобщаване към демократичните ценности и тяхното споделянепридобиване на социални компетентности, удовлетворяване на  потребности, свързани с развитието на техните интереси и талант. Подобно разбиране затвърждава определението за училището като безалтернативно по отношение решаването на всички проблеми свързани с грамотността в съвременната й многозначност.

Знаете ли, че в Обзора на образованието и обучението за 2017-та годинa на Европейската комисия бе констатирано, че българските ученици показват най-ниско ниво на чувството за принадлежност към тяхното училище – отсъстват често, изпитват отчуждение, заради тормоз от съученици. В тази връзка, българското училище трябва да предоставя толерантна атмосфера за всички. Борбата срещу агресията е важна тенденция за подобряването на училищната среда. Това се постига с прякото участие на учителите, на самите ученици, но и на родителите. То е свързано с взаимоотношенията, но и с отношението към възможностите на децата с по ограничен интелектуален потенциал или със спицифичен поведенчески модел, на което не бива да се реагира с присмех или с агресия.

Фактор за формирането на привързаност към училището са и учебния стил, методиките и стратегиите, които учителите използват. Вярно е, че те са свободни в избора си, но винаги съм казвала, че лекционното поднасяне на новите знания и стимулирането на зубренето отблъскват от ученето и водят до отчуждаване от училището. Това действа унищожително на мотивацията и на желанието за учене. Родителите са тези, които общувайки със своите деца, партнирайки им в подготовката, не е никак трудно да констатират подобни практики. Те могат чрез училищните настоятелства да се превърнат в активен фактор за споделени отговорности, свързани с качеството на обучението. Добре е да знаете, че обект на системна и качествена учебна дейност трябва да са всички ученици. Особено внимание заслужават тези с неравностойно положение, при които са констатирани и най-ниските резултати. Днес около 59 % от тях не достигат минималното равнище на уменията по природни науки, 65 % – на уменията по четене, 62,6 % – на уменията по математика. Тези резултати са три пъти по-високи от успяващите да покрият или да се приближат до доброто равнище. Подобна разлика е най-високата в ЕС. А последните резултати, свързани с модула на PISA за работа в екип и решаване на проблеми в сътрудничество, също ни наредиха на едно от неблагонадежните места, като българските ученици постигнаха 444 точки. Резултат, който ни отдалечава много от първите в това класиране.

Възприемането на училището като естественo място за получаване на знания и умения е процес, който преминава през резултатите на функционалната грамотност – един от най-тежките проблеми в българското училищно образование. Ако трябва да говорим за параметри на функционалната грамотност, аз съм за едно разширено тълкуване – четене с разбиране, умения за интерпретиране, коментиране и задаване на въпроси, изразяване на лична гледна точка и участие в дебати, формулиране и решаване на проблеми. Кое е това, което ги събира в “семейството” на т.н. функционална грамотност? Веднага ви отговарям – мисленето с ценности! Мое мнение е, че днес българското училище не успява да постигне остойностяване на човешките ценности в модела на поведение на учениците. След годините на вакуум и избягване да се говори директно за тях, днес е много трудно да се осъществи този преход към споделяне. Още повече, че ценностите са свързани  с нормите на поведение и със способността то да бъде контролирано.

Що се отнася до социалната готовност, която учениците получават, редица данни вече ни показаха, че тя не е достатъчна. Компетентностите, свързани със социалните умения не се изчерпват само с промените в учебното съдържание и в учебните програми – това е само първата стъпка. Останалото трябва да се свърши от учителите, и то трябва да се осъществява в сътрудничество с родителите. И едните, и другите добре да знаят, че знанията трябва да са жива картина на живота, извън стените на училището. Приучването към проактивно мислене и поведение, дискусиите и получаването на обратна информация, трябва да се целят във формирането на здрави социални връзки и в бъдещата социална адаптация на учениците в живота. Използването на разнообразни методологии може да позволи на учителя да насочва и да въздейства върху тяхното развитие. Очакванията ни трябва да са свързани с едно ново “преаранжиране” на класната стая, което се разбира като превръщането й в лаборатория и творческо място за раждане и реализиране на идеи, свързани с новите знания.

Целодневното обучение е една добра възможност и за творческото развитие на учениците. Ранното откриване на техните дарби и подкрепата за таланта им, трябва да е част от учебно-възпитателния процес. Идеята за т.н. иновативни училища е свързана с едно цялостно разбиране за съвременното училище, което структурира училищното време и по посока на възможностите да се спортува, да се развиват интересите в областта на музиката, театъра и други жанрове на изкуството, на природните и точни науки. Важно е училището да се утвърждава като любимо и приятно място, и децата да бързат да дойдат в началото на учебния ден и да не бързат да си отидат в края му. Защото това  ще означава,  че то вече е част от ценностната им система. Демонстрирайки привързаност към училището като към институция, те ще са осъзнали неговия принос в развитието на интелектуалния им потенциал и във формирането на техния социален капацитет. Това ще е доказателство, че са разбрали – училищното образование е важен етап, който може да им даде  самочувствие днес, но и увереност за бъдещото.

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!