Теми

Популярни

ДА СТАНЕШ ЗА РЕЗИЛ

резил

Моята баба определяше като маскарлък онова, което  някой прави, подбуждан от лоши намерения. На съвременен български език звучи като срамна постъпка, позор,излаганe. Мислейки в този контекст, се питам – в какъв тупик ще да е попаднала БСП, че единствения изход за нея е да се занимава с маскарлъци? Ама да изкъртиш паветата, за да си направиш протест срещу общината и Фандъкова, си е баш маскарлък! Колко трябва да си намразил народа си, за да измислиш подобно нещо? Колко трябва да си му враг, че да избереш  този  начин, за  да му доказваш, че бялото е черно? Колко трябва да си объркан, че да си загубил политическа ориентация? Колко безотговорен трябва да си, че да загърбиш дневния ред на обществото?

Днес много българи си задават въпроса, a дали с този манталитет БСП все още продължава да е партия? Защото с това говорене и с тези “действия”, тя вече се е приземила на най-ниското равнище на политическите и човешките ценности. Дали не усеща, че краят й на Столетница наближава? А може би възрастта й е достатъчна причина да забрави, че  има една граница в политическото поведение, която никоя партия  не бива да преминава – отчуждението от народа и отдалечаването от реалността. При БСП се случиха и двете. И то не е от днес,  нито от вчера.

БСП винаги се е ръководела от чужди интереси и от това да обслужва  само “своите” хора, спекулирайки с “грижата за бедните“. Каква “грижа” е, ако бързаш първо ти да седнеш на “трапезата”? Кой днес се страхува от отмяната на давността за престъпленията, свързани с приватизацията? Кой се страхува от истината, която народът очаква да чуе? Кой днес истерично се опитва да спекулира, подменяйки намеренията на парламентарното мнозинство с удобни за тях коментари? Няма съмнение, че новият обществен модел изискваше промяна във формите на собствеността, но кой и как се възползва от това? Кой подари сам на себе си държавните активи?  Кой “забрави” за поетите договорни задължения, а после изхвърли работниците на улицата, разпродавайки всичко на скрап? Кой и как изтощаваше до фалит предприятията,  заставайки на входа и на изхода, докато работниците чакаха заплатите си? Поогледайте се или отворете страниците на старите вестници, или помолете да ви разкажат…

БСП днес е объркана и агресивна. Причините за това са много тежки. Ръководството й (да се подразбира Нинова) изпитва затруднения да се справи с ролята си на политическа алтернатива на управляващите. Преследвайки крайната си цел – да установи  авторитарен стил,  освобождавайки се от онези, които биха осуетили мераците й, лидерката лиши парламентарната си група от експертен потенциал и от адекватно политическо говорене. Да не говорим за онези, чийто глас от парламентарната трибуна още не сме чули – те просто си гледат живота… с парите от нашите данъци. “Решителна” в личностните нападки, в режисирането на поръчкови скандали, инициативна в къртенето на павета, БСП все повече затъва в двойния аршин, когато трябва да преценява поведението на своите и на чуждите. Очевидно зависимостите в тази партия убиват елементарните наченки на ценностна привързаност и на решителност да „отдели зърното от плявата”, когато нещата действително се оплескат.

Дали съзнателно или несъзнателно, но БСП не е готова за ролята си на силна опозиция,  предлагаща смислени алтернативни политики. И това в никакъв случай не означава, че на бюджета на управляващите трябва да противопоставиш някакъв  идеен проект, знаейки, че бюджетът е основния закон на държавата и той отразява политиките на управляващите. Една опозиция трябва да се опита между четенията да убеди  останалите в промени, които да са добре аргументирани и възможни. Да се тупаш по гърдите,че си внесъл 40-50 законa не е достатъчно, а по-важно е  да търсиш за отделни текстове съмишленици сред останалите парламентарни групи по пътя на прагматичния дебат. Алтернатива е и да си последователен в оценките, независимо кой допуска грешки в политическото говорене, а не да търсиш “вратички” за грешките на своите хора. A за силата и влиянието са важни идеите, свързани с предизвикателствата, а не панаирите.

С болезненото си фокусиране в ГЕРБ, БСП пропуска самоконтрола по отношение на себе си.  Тя се опитва да компенсира отсъствието на политики и алтернативно мислене с личностни нападки на опонента, с публично изричане на недоказани съмнения, с режисирани спектакли. И всеки път, все повече затъва в политическото блато на собствената си стратегия да отнема на обществото обективния поглед върху онова, което прави сегашното управление за България и за българите. Митът за най-бедната държава и за двата милиона бедни, е  като крилата фраза,  която БСП повтаря и не смята скоро да се откаже от нея. Тя е в центъра на нейното популистко говорене, което й служи в битката по съживяване на  електората. Ако ме питате, аз отдавна не вярвам, че българите са най-бедните. Вярно е, че има такива, които  познават истинската бедност и страдат от това, но една голяма част са се маргинализирали по причини, зависещи единствено от тях.

Днес България има шанс Европа да я преоткрие и да погледне на народа ни с други очи. Успехите на външната ни политика и равнището на макроикономическите показатели са повече от една обикновена илюстрация на напредък. Те са израз на политическа воля,  която е на път да сложи край на мъчителния преход. В педагогиката има един принцип – не сравнявай слабия ученик с отличника, а се радвай на темповете и на промените в развитието му, подкрепяй го и резулатите  споделяй на висок глас. Прав е Борисов, като казва, че БСП завижда. Завижда на усещането ни да изпитаме вкуса на напредъка.  Заради вътрешните си проблеми и неспособността да предложи прагматична алтернатива, с днешното си политическо поведение тя иска да убие и последната  надежда на народа ни, че можем заедно да сложим край на прехода.

Днес БСП има свободата да се провали. А както казваше моята мъдра баба: “Да станеш за резил, никога не е късно!”

error: Свържете се с автора за разрешение!!