Днес прочетох в медиите, че по време на конференцията “Дигитални и предприемачески умения”, организирана в Брюксел в рамките на българското европредседателство, евродепутатът Ева Майдел е оповестила, че 44% от жителите на ЕС нямат дигитални умения, а 65% от учителите не са уверени в преподаването и използването на нови технологии. За съвременна Европа данните наистина изглеждат тревожни. Допускам, че за българската действителност те са още по-тревожни, особено що се отнася до училищното образование. Това е системата, в която много от проблемите са свързани точно с този дефицит на компетентности и на умения, както у учителите, така и у учениците.
Кои са тези проблеми? Най-познатите – организацията на учебния час, качеството на преподаването, дисциплината. Писала съм много по темата, но всичко е в ръцете на учителите. Много спешно трябва да се излезе от образователната ситуация лектор-слушател. Според мен, тя отдавна трябваше да бъде обявена за противопоказна. Тя не е в състояние да задържи вниманието на учениците. Рутинното и уморително еднообразие ги прави участници в един формален и скучен монолог и от време на време – в диалог. Няма го фокусът на знанието – надграждането на нови знания чрез пораждащо мислене, чийто активен носител са учениците. Новата роля на учителя е да е посредник в практикуването от тях на дигитални компетентности и умения по време на учебния час. А явявайки се автор на дигитално съдържание, свързано с учебните теми, учителят е и техен мотиватор.
Днес учителската професия е високоинтелигентна професия. В тази система няма място за хора, които в развитието си са спряли там, където ги е оставил университетът. Те не са и онези, които не само не разширяват своите знания, компетентности и не развиват своите умения, но и не проявяват никакъв интерес към иновациите в своята преподавателска работа. Защото ученето през целия живот е другият фактор, свързан с качественото училищно образование. Няма какво да се лъжем, инвестициите в компетенции намаляват след завършване на съответното висше образование и за повечето българи те спират през останалата част от живота им. Така е и с учителите. А ученето през целия живот е начин за преквалификация и повишаване на квалификацията. Аз познавам много учители, за които този процес не е във фокуса на тяхното професионално усъвършенстване.
Днес учителите имат възможността да играят ключова роля в процеса на предаване на знания, компетентности и умения, както и за насърчаване на проактивното мислене. Колкото по-добър е учителят, толкова по-добри са резултатите. Много от учителите обаче ще се пенсионират през следващите години, поради което от съществено значение е към тази професия да бъдат привлечени достатъчен брой квалифицирани и мотивирани хора. За целта е необходимо да им бъдат предоставени отлични възможности за квалификация и привлекателни перспективи за професионалното им развитие и възнаграждение. А това би могло да бъде обещаващ начин за усъвършенстване на уменията и знанията на повечето учители, отдавна застинали в калъпа на скуката и формалното изпълнение на задълженията си. Ако преди десетилетия съответното педагогическо образование беше от ключово значение за постигането на сигурност на работното място, в днешния бързо променящ се свят тази роля играе ученето през целия живот. През 2017 година само 2,3% от българите във възрастовата група от 25 до 64 години са участвали в някаква форма на обучение.
Много пъти съм имала повод да пиша за училищната дисциплина като за проблем. И не веднъж съм твърдяла, че един от начините той да бъде решен са иновациите и цифровите технологии в областта на образованието. Те предлагат нови подходи към преподаването и ученето, но България изостава в тяхното прилагане. Прекалено много училища нямат съответното оборудване, а и не са много учителите, които са готови да посрещнат и да се справят с новите предизвикателства. В тази връзка се питам, а дали един добре организиран урок, в който не съществува никаква възможност за отклоняване на вниманието, няма да е добро решение? Защото учителят ще е заложил в учебния сценарий на часа достатъчно алгоритми, с които да задържи вниманието на децата. Няма съмнение, че днес творческите усилия на учителя трябва да бъдат насочени към създаването на дигитален продукт. Всичко в един урок трябва да впечатлява – и тогава, когато разказвачът е учителят, и тогава, когато събеседникът и източникът на знание е компютърът. Bceки педагог трябва добре да осъзнава механизма на мисловните процеси и значението да научи ученика на самостоятелно мислене в определени проблемни ситуации. И в основата на този процес е все по-разширяващото приложение на дигиталните компетентности и умения. Знанието не е линеен процес само на слушане, възприемане, обработка и интерпретиране на информация. То е много сложен, интерактивен и субективен процес, в който ролята на учителя е водеща.
