За училищни директори и за учители
Новата учебна година поставя пред българското училищно образование много отговорни задачи, свързани с реализирането му като приоритетна държавна политика. Защото грамотността не е просто самоцелно придобиване на знания и умения, а обществена потребност. Иначе как страната ни би могла да удовлетвори нуждите на икономиката от добре подготвени кадри и да посрещне предизвикателствата на технологичния напредък без грамотни, можещи и компетентни личности? Но истинската работа по приоритетното развитие на българското училищно образование ще трябва да бъде свършена от мотивирани учители, които да са без дефицити в подготовката и да упражняват тази професия по призвание. Очакванията са за един интензивен процес, в който водеща ще е управленската култура на училищния директор. Затова всичко трябва да започне от отговора на въпроса, какъв директор искате да бъдете – лидер или мениджър?
Много е важно какво ще отговорите, защото разликата е съществена. Отговаряйки на този въпрос, вие всъщност ще легитимирате вашето отношение към реформата, която трябва да засегне в дълбочина целия учебно-възпитателен процес. Нужно е реформаторско мислене, което на равнище училище да успее да реализира съдържателните аспекти на правителствената стратегия. Японците казват: “Хората решават всичко.” От това разбиране трябва да се ръководи и всеки, чиято позиция е на човек със законна власт да организира, да планира, да направлява, да координира и да контролира хората, с които работи. С това се изчерпват и неговите мениджърски задължения. Директорът-лидер не се отказва от отговорностите си на мениджър, но той поставя предизвикателни цели и търси последователи. В това е и голямата разлика между двата типа ръководене – мениджърът приема статуквото и продължава да го поддържа, а лидерът го предизвиква и има ясна визия за това, което трябва да се реформира. Той не се страхува от промените, защото те и хората са неговия фокус.
Ваше задължение е да гледате на колегите около себе си като на екип и да се грижите за тяхната квалификация. Започнете с предложението и аргументирането на вашата лична визия за стратегическото развитие на училището, която да провокира у тях повече енергия и креативост. Ако вие не можете да го направите, няма как да засвидетелствата управленска компетентност. Защото днес не говорим просто за планиране на учебно-възпитателната дейност, отразена в планове и програми, съхранени в папки или във файлове. Става дума за система от действия и мерки, чийто краен резултат е в качеството на подготовката и в личностното развитие на учениците. Един процес, който ще трябва да е и отражение на водещата роля на вашето училище в цялата териториална мрежа от институции за обучение, възпитание и грижи за децата. Затова е важно да идентифицирате проблемите и негативните тенденции, да формулирате целите и политиките, да обособите екипите. Във връзка с мероприятията, които държавата предприема чрез МОН по издирването и привличането на необхванатите в обучение, очакванията тази година са за постъпването и на деца без никаква училищна готовност или такива с много натрупани дефицити в своето развитие. Не пропускайте характерологичното обследване на учениците във вашето училище, за да установите има ли такива, които да са застрашени от риск с различен характер. Иначе не бихте могли да набележите система от превантивни и последващи мерки, нито пък да обосновете вашите решения в тази посока.
Всяко ваше решение трябва да е резултат от дебатиране, защото само при подобен подход в технологията, може да бъдат предложени повече от еднo решение и повече от една идея. Само така ще можете да осигурите прозрачност в управленските действия. Винаги информирайте за вашите виждания и намерения, като ги аргументирате добре, както пред обществените ръководства на вашето училище, така и пред Педагогическия съвет. Отмина времето на формалното съществуване на Обществения съвет и на Училищното настоятелство. Правомощията им са много добре регламентирани в новия Закон за предучилищно и училищно образование. Имайте ги предвид, като се възползвате и от своето право на инициатива по отношение на тяхното функциониране. Когато става въпрос за управление на обществени средства и разходването им, те са тези, които ще ви подкрепят или ще отхвърлят по целесъобразност или по финансова неиздържаност. Мотивирайте се, и не допускайте да прозират претенции, че предлаганите от вас решения са окончателни и няма да позволите друго мнение. Винаги обсъждайте и търсете повече от едно мнение, защото само така ще предотвратите всяко съмнение за субективизъм в действията ви. Съгласувателният механизъм ще помогне на останалите да ви възприемат като лидер от най-високо ниво – умеете да елиминирате егото си, амбициозни сте, но амбицията ви се ръководи от общия интерес и от крайните резултати в екипната дейност. Не пропускайте в края на всяко свое предложение да изложите своята прогноза за ефекта и за очакваните резултати при реализирането на отделните политики – как това ще се отрази на училищния бюджет и на качеството на учебно-възпитателната дейност.
Навярно колегите, с които работите имат различни нагласи за това, което се очаква от тях да свършат. Трябва добре да ги познавате. За някои от тях си мечтае всеки директор, а и кой не би искал да ги има в своя екип? Те са онези, които не чакат подканяне и реализират идеи в професионалната си дейност, могат да предлагат компетентно решение на всеки проблем, защото креативността и служенето на обществения интерес е в битността им. Други от тях могат да реализират успешно всяка идея, но някой трябва да им я зададе. Има и такива, които винаги ще предпочетат да са на “сянка”, и ако не ги контролирате и не им поставяте задачи, те просто ще си “живуркат”. Трябва да имате отделен подход, вкл. и да прилагате организационни и стратегически намерения спрямо всеки от тях. Но на всички гледайте като на част от екипа, с който разполагате и на който трябва да разчитате. Ваша е задачатада ги накарате да повярват, че всеки поотделно е важен за вас.
Работете върху тяхното самочувствие и им осигурете такава работна атмосфера, в която потенциалът на всеки да намери реализация. Ако искате никой от колегите около вас да не страда от дефицит на справедливост, бъдете еднакво коректни. В никакъв случай не подсказвайте с нищо, че с едни от тях сте в по-близки лични отношения. Работното място не е подходящо за илюстриране на предпочитания и привързаности. Не допускайте изключения и “затваряне на очите” поради тези причини. Не оставяйте у останалите съмнение, че облагодетелствате тези хора. А съществува и риск някой от тях да реши да демонстрира приближеност и да злоупотребява с показност, надскачайки собствените правомощия. Това води до дезориентация в посоката и действието на управленските механизми, ако те не регламентират подобно поведение. Въздържайте се да показвате благоразположение към едниколеги, а вербална невъздържаност и пренебрежение към други. Дайте им еднаква възможност да се чувстват равноотдалечени, когато оценявате обективно техния труд и личния им принос. Така ще засвидетелствате, че ви е известно колко това е важно за тяхното усещане за справедливост. Не пестете думи, когато трябва да похвалите някого. Не отминавайте грешките и пропуските. Добрите и лошите примери са с еднаква тежест, когато става въпрос за екипна дейност. Научете се да забелязвате креативните и предприемчивите учители, които са непримирими към статуквото. Тяхното професионално “хулиганство” и това, че понякога могат да изразяват мнение, различно от вашето, не ги превръща в заплаха. Ако ги игнорирате и не оценявате тяхната компетентност, губещият ще сте вие. Научете се също да правите разлика между показност и професионално свършена работа, защото може да се окаже, че локомотивът стои на едно място, а се чува непрекъснато свирката му. Винаги разполагайте с добре формулирани параметри за различаване на истинския професионализъм от неговите имитации.
В моя професионален живот съм била и от двете страни – управлявала съм и съм била управлявана. Но никога не съм се лишавала от вдъхновение в своята работа и не съм пропускала да вдъхновявам и останалите, защото от това зависи успеха на всяка кауза. Вдъхновението е и в основата на печелене на доверие. Усилията в тази посока трябва да са взаимни, защото доверието е ценност, която събаря стени. Навярно и вие бихте искали хората, с които работите да ви отвръщат с доверие. Но преди това трябва вие да ги спечелите, като им се доверите и им засвидетелствате, че сте готови да защитавате техния интерес в контекста на обществените очаквания за ролята и мястото на вашето училище. Дайте им възможност да усетят, че цените техните възможности и сте готови да подкрепите всяка добре аргументирана идея. Вашият авторитет няма да загуби нищо, ако по-често се вслушвате в мнението на другите. Вие трябва да градите авторитет, не защото той произтича от позицията, която заемате, а заради умението ви да обединявате и заради доброто познаване на управленските механизми. И най-вече – заради вашето стратегическо мислене и заради ентусиазма, с който работите. Никога не бъркайте авторитет с авторитарност. Нека не ви се налага да търсите опора за управленската си немощ в правомощията на властник. Откажете се и от “аз-ът”, като по-често го заменяте с “ние”. Уверявам ви, че много скоро ще усетите магията от тази промяна. Нека това да е вашия код за сплотяване около общата кауза за реформиране на българското училищно образование.
Тези дни навярно прочетохте или чухте, как някои политици използваха темата за българското училищно образование като приложно поле за шумно популистко говорене, граничещо с апокалипс. Не се поддавайте на опитите да ви се влияе по този начин! Вие добре знаете, че качеството и достиженията на учениците са в ръцете на учителите с призвание. Пазете ги и им се доверявайте!Разчитайте на тях! Бъдете лидер, а не просто директор!
Успешна учебна година за директорите и учителите, за децата и техните родители!
