ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ

освобождението
Време за четене: 2 минути

След  Съединението през 1885-та година, младата българска държава влиза в нов исторически етап от своето развитие. Следват години, през които на изпитание са поставени народния героизъм и саможертва. Обединението на Княжество България с Източна Румелия се налага да бъде защитено дори с военния триумф на българската армия по време на Сръбско-българската война. Това е войната, която провокира чешкия историк Константин Иречек да напише: ’’Сега всичката Европа гледа на България с други очи.’’

Както е известно, Съединението не рашава докрай националния ни въпрос. Българският княз продължава да бъде назначаван за генерал-губернатор на Източна Румелия от султана. Българите не се примиряват с остатъците на васална зависимост от Османска Турция. Патриотичните и политически настроения на народа намират отражение и в бъдещия Манифест за обявяване на независимостта, с който княз Фердинанд се обръща към българския народ на 22 септември 1908 година във Велико Търново: ’’Оттогава (има предвид Освобождението) и до днес, цели тридесет години българсият народ, непоколебимо верен на паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевляван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя…’’

Макар и провокирано като факт от конкретен дипломатически скандал с български представител в Цариград, обявяването на независимостта, както се разбра от по-горния цитат, е един продължителен процес. Но неговия успешен край е резултат и  на проявената  далновидност от страна на правителството на Демократическата партия, чийто лидер е Александър Малинов. То решава да се възползва от ситуацията около скандала и слага ръка на трасетата на Източната железопътна компания, която е собственост на Турция. Това изостря дипломатическите отношения между двете държави. Тогава княз Фердинанд обявява независимостта, а самият той приема титлата ‘’цар на българите’’. Окончателно е отхвърлено петвековното робство. Пред независима България се откриват възможности за укрепване на статута й на суверенна държава със свое място в международната политика.

Естествената реакция на Турция и на Великите сили са заплахите от търговски ограничения, митнически спънки и други икономически санкции, и дори война. Правителството отговаря с незабавна мобилизация на армията. На преден план излиза и настояването на Цариград, свързано с източнорумелийския дълг и ретификацията на границите. За решаването на тежките проблеми, произтичащи от съпротивата на противниците за независима и свободна България, се разчита най-вече на гъвкава дипломатическа дейност и на подкрепата на българския народ, който вижда в действията на правителството едно патриотично дело. А самият факт, че с България се преговаря, сам по себе си е доказателство за международното признаване акта на обявяването на независимостта. Окончателно цикълът на възстановяване на българската държавност приключва през април 1909 година, когато и Османската империя, и Великите сили  признават появяването на суверенна България. С това младата държава излиза от сянката на досегашния статут на ограничения и заема равнопоставено място в системата на международните отношения и по-нататъшно активно присъствие в балканската и в европейската политика.

            Честит празник!

error: Свържете се с автора за разрешение!!