КОРУПЦИЯТА – РИТОРИКА ИЛИ ДЕЙСТВИЕ

корупция
Време за четене: 4 минути

От години корупцията е проблем на българската действителност. От години  говоренето за нея се опитва да уцели някаква посока и цел. Да, ама със самата корупция не е така! Тя си има не само посока и цел, плетейки безнаказано своята паяжина, но и все така нагло продължава да ни се надсмива, защото не я лови правосъдие. И докато обществото търси думи за симптомите и проявленията й, лутайки се между отсъствието на правна дефиниция в българското законодателство за това що е то корупция и волята за справяне с нея, намират се едни политици, които са решили да се възползват от това обстоятелство. Как го правят ли? Ами, като са се разшетали в подхвърлянето на факти и съмнения срещу своя политически опонент! Вкопчили са се в ежедневната употреба на понятието корупция, което ще рече, че става дума за същото популистко пропагандно говорене, което слушаме вече двадесет и осем години, и което не дава никакъв резултат. А то не е нищо друго, освен интерпретиране на онова етимологично значение на понятието корупция, което е понятие на говоримия български език, на политологията и на социологията и звучи обобщаващо за подкупната и покварена българска действителност. Говорейки така, служейки си с изкривено тълкуване и интерпретиране на факти и обстоятелства, тези политици  притежават един некоректен инструмент за упражняване на политически натиск и за “подгряване” на собствения електорат.

Разглеждането на корупцията като събирателно понятие, което включва всички явления в българската действителност, е свързано най-вече с лоши практики, с развала, подкуп, изхабеност, рушветчийство, връзкарство и шуробаджинащина във взаимоотношенията между гражданите и институциите в лицето на заемащите в тях публични длъжности. На полето на подобен подход, говоренето за корупцията може да се изк риви, като се сведе единствено до самоцелно пропагандно говорене, до необосновано  засягане  правата и доброто име на един или друг политически опонент, спекулативно подвеждане на общественото мнение с оглед формиране  на   обществените  нагласи в точно определена посока. Затова трябва да има и правна яснота, относно това кога една корупционна проява е корупционно престъпление, без тя да се стеснява само до проявления, които засягат единствено висшите етажи на властта.

Етимологията на понятието корупция в българския език идва от corrumpo (лат. eз.), т.е. покварявам, развращавам, развалям, изхабявам, подкупвам. При отчитане на една особеност – става въпрос за злоупотреба с власт за лично облагодетелстване или за поведение на длъжностни лица, което  осигурява на тях или на техни роднини неправомерно и незаконно облагодетелстване. Когато подобни проявления са с продължаващ и системен характер, обществото ги свързва с липсата на справедливост и отсъствието на правосъдие. Това подкопава основите, върху които е възникнало правото – да урежда справедливи обществени отношения. Известно е, че ненаказаната корупция води до слабо и покварено общество. И в подобно твърдение има резон.

Корупцията засяга всички сфери на обществения и икономическия живот. Нейните пипала стигат до най-фините човешки настройки, покварявайки самите хора.Те започват да приемат за нормално ползването на подкупа и на връзкарството, като начин да се ’’уредиш’’, да си купиш, да постигнеш, да се възползваш от неполагащите се права и облаги, нарушавайки правилото и прескачайки закона. Защото всяка корупция започва с нарушаването на нормите и правилата, с търсенето на “вратички”. А това най-често е свързано с облагодетелстване чрез предлагане или искане на възнаграждение, т.е. на подкуп. В нашия НПК се използва понятието подкупкоето покрива случаите на корупционни практики, свързани с получаването на някакво възнаграждение и последващи неполагащи се облаги.

Тези дни, когато върви публично обсъждане на двата проекта за Антикорупционен закон – на Министерството на правосъдието, т.е. на ГЕРБ и другият  на БСП, стана ясно че в българското законодателство няма точна дефиниция на понятието корупция. Проучвайки темата, открих дефиницията, която Съветът на Европа дава в Гражданската конвенция за корупцията, открита за подписване през 1999 година. А тя гласи: ”Искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга последваща облага или обещаването на такава, която засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа,  неполагащата се облага или обещаването на такава.” Става ясно – крайната цел е неполагаща се облага!

По време на снощното си участие в предаването “Панорама” на БНТ, Цецка Цачева – министър на правосъдието,  очерта три важни условия за успешното реализиране на борбата с корупцията. Те бяха – политическа воля, правила и закони, спазването им. И тя е права, но както каза италианският прокурор в излъченото по същото време интервю – обществото като цяло, също трябва да започне да си върши работата. Не e достатъчно и да говорим за бъдещия антикорупционен орган като за единственото  очаквано решение на проблема с корупцията. Aкцентът в този разговор трябва да е какъв нов подход ще надградим, обединявайки сега съществуващите институции за борба с нея. Защото тази идея в проекта на ГЕРБ e добра. Създаването на някакъв съвсем нов орган няма да е панацеята в случая. Сегашните специализирани антикорупционни институции разполагат с опит и изградена база за проследяване и овладяване на корупцията. Но отсъствието на добри резултати до тук,  явно поставят въпроса за  нов подход, изграден върху координация и единна методика в превенцията, проследяването, осветляването на фактите, обстоятелствата и лицата, както и ясно разписаната координация с органите на разследването и праворазадаването.

Що се касае до спора около назначаването на председателя на бъдещия антикорупционен орган, става дума за два различни разказа за упражняване на контрол по отношение на дейността му. Eдиният е свързан с независим и правно обезпечен контрол,  а другият –  с отсъствие на всякакъв контрол и дейност, свеждаща се до субективните параметри на неизвестно задкулисие. Изборът и назначаването на председателя на бъдещия антикорупционен орган да става от Парламента, така както го предлага ГЕРБ, гарантира равната му отдалеченост от всички власти. Опитът да се натоварва президента с непринадлежащи му по конституция правомощия може само да породи съмнения  относно обективността на бъдещата дейност, която този орган ще продуцира. А като вземем предвид и увлечението  на БСП в момента – да се заиграва популистки с темата за корупцията, разчитайки на  ежедневната и изкривена интепретация на това понятие, прогнозата за евентуално бъдещо разчистване на политически сметки и спасяване на “собствената кожа”, изглежда наистина вероятна. Достатъчно е да споменем опита с провалилия се румънски модел “Кьовеши”( “Да отгледаш Кьовеши“ и  “Българскo Кьовеши, мерси!”).

Корупцията е със широк спектър на отражение,  както в политиката, така и в икономиката. И в двата случая тя води до изкривяване на обществените отношения, до много икономически загуби, забавен растеж и риск от спиране на европейските фондове, засилва усещането за несправедливост и липса на правосъдие. Не сме забравили как през 2008-а година по време на управлението на Сергей Станишев, Европейският съюз спря предсъединителните фондове за България, заради корупция. За първи път в историята на европейската общност Съюзът реагира шоково, отнемайки акредитацията на двете разплащателни агенции по програмите ФАР към МФ и към МРРБ. Това означаваше безвъзвратно изгубени 220 млн евро, а други 340 млн евро бяха спрени. Причините – злоупотреба с власт и средства, корупционни практики и недостиг на административен капацитет, липса на административен контрол, разхищаване и неправомерно  усвояване на европейски пари от кръгове, приближени до властта. И се случваше във време на всеобща финансова криза! Ще кажете – и какво от това!

На всички е известно, че корупция съществува там, където е и голямото съсредоточаване на власт, липсва прозрачност,  има предпоставки за създаване на мрежа от “наши” хора, правораздаването е бавно и слабо, заплатите в публичния сектор са ниски, журналистиката е непрофесионална и е на ръба на клишето, обслужвайки политическите интереси на собствениците на медиите, обществената нетърпимост към проявленията на корупцията е в най-ниския си регистър. Затова много ясно трябва да бъдат посочени всички форми на корупцията – висока, средна и ниска, както и да се опишат подробно категориите лица-субекти на корупцията. Като се започне от рушветчийството на най-долните етажи на упражняване на власт, на съдии и служители в правораздаването, както и заемащите длъжности в частни юридически лица и др., и се стигне до клептокрацията във висшите етажи на публичните и обществените длъжности.

error: Свържете се с автора за разрешение!!