Без наличие на каквито и да е извънредни обстоятелства, внезапно и неочаквано, Нинова реши да събере актива! След вчерашния ден на 49-я конгрес на социалистите, няма съмнение – лидерката свика конгреса, за да си укрепи поста и да оплюе ГЕРБ и настоящето управление. Явно, тя си го бе набелязала най-вече, за да поизтупа пръските, с които вътрешната опозиция започна да я замеря, при това публично през медиите. Реши да омаломощи ударите им, като ги опозори и тя – публично! Макар да декларира:”Няма да употребявам партията, за да си крепя поста“, тя направи точно това – употреби конгреса и партията за себе си. Как го направи ли?
Една от задачите й за постигане на тази цел, бе намерението й да разобличи вътрешната опозиция, свеждайки ги до “деветима”. После реши да срине тяхната опозиционност до лични амбиции и неудовлетвореност. Стигна до там, че ги обвини в намерение, че меракът им бил да сменят “посоката на партията”, която се оказа, че била предсрочното сваляне на правителството на ГЕРБ от власт. Идеята й трябаше да подейства като димка, изпратена по посока на въпросите, задавани публично от “деветимата”, които удрят право в ръководството. Защо то, така и партийната лидерка бягат от анализа за загубата на последните парламентарни избори? Защо партията продължи да губи и на последните частични местни избори, проведени съвсем наскоро в няколко, при това малки, населени места в страната, където се допуска, че все още може да разчитат на електорална подкрепа? Защо за БСП продължава да е проблем влизането й в ролята на конструктивна опозиция? Защо не може да е алтернатива на сегашното управление? Защо законодателната й дейност продължава да е все така безуспешна? Докога партията ще остане в плен на спекулативния тон в говоренето на нейната председателка, което тика партията в ъгъла на политическата маргиналност? Все въпроси, на които отговор в доклада нямаше.
В същото време се оказа, че поведението на вътрешната опозиция в партията съвсем не е безпринципно и далеч не става въпрос за някакви ощетени амбиции и междуличностни битки. Предложението за вмъкване в дневния ред на точка за промяна в Устава и връщане на старото положение – лидерът да се избира от конгреса, категорично бе подкрепено с аргумента за “налагащ се вождизъм и авторитаризъм”. Едва ли Нинова е очаквала такъв звучен публичен шамар? Изречен по този начин, аргументът удря право в стила и начина, по който се упражнява властта в партията . А резултатът от последващото гласуване за включване на такава точка, опроверга внушението за “деветимата” – 149 от делегатите бяха “за”, а 30 – “въздържали” се. Очевидно е, че става дума за не малкa част от всичките делегати, които са опозиционно настроени и са наясно с протичащите процеси. Още едно доказателство, че опитите на ръководството на БСП умишлено да скрие истината за вътрешнопартийните проблеми и да бяга от анализа и изводите за организационното състояние, както и пропускането на всички въпроси, задавани от “деветимата”, остават безуспешни. Изплували на повърхността, те потвърждават проявленията на уродливо за всяка съвременна партия явление, каквито са вождизма и авторитаризма. А това означава, че се засягат в дълбочина методите, които се прилагат при вземането на решения в нея.
Целейки се в разобличаването на “деветимата”, председателката искаше да коригира публичния си образ, но мисля, че се получи по-скоро обратното. Любими на партията анализатори и политолози ще се опитат да ни кажат друго, така както аплаузно побързаха да направят първите си коментари, възхвалявайки форума и вдъхновителката на залата. А истината се оказа толкова прозрачна! Конгресът трябваше да ”зареди” електората с нова вълна емоционална лозунгова енергия. Това ще е тактиката им, илюстрирана в периода след последните парламентарни избори до сега, а очевидно ще продължи и до края на този управленски мандат на ГЕРБ с Обединените патриоти. Хрумката й да бъде поискан вот на недоверие към управляващите, и то по темата за корупцията, прозвуча в стила на тази стратегия. При това –толкова неадекватно и политически необмислено, колкото е и спекулативното говорене за някакъв “корумпиран модел” в управлението на ГЕРБ. Още едно доказателство, че на БСП не просто не й се отдава да е конструктивна опозиция, тя политически не е ориентирана в сегашната обществено-икономическа ситуация. Поради тази причина е решила да се възползва от най-достъпния инструмент – да напада политическия си опонент, като манипулира и спекулира, изкривявайки и скривайки истината. Не беше случайно, че докладът пропусна всичко свързано с партията им, което напълно оправда очакванията ми, че това няма да е конгрес, а трибуна, която Нинова си осигури, за да отклони вниманието от вътрешните проблеми чрез спекулации за ГЕРБ и настоящето управление. И в това няма нищо изненадващо! Това ще е тактиката на една партия, за която манипулациите и фалшивите новини ще продължат да са начин да имунизират електоралното доверие, което е заплашено да намалява дори в онези населени места, където партията продължава да смята, че й принадлежат по крепостно право.
Оказва се, че да си в опозиция, при това – конструктивна алтернатива на едно успешно управление, не е никак лесна работа! А и ако тази роля ще трябва да я играеш един цял четиригодишен мандат! Едва ли ще са достатъчни само спекулативното говорене и фалшивите новини за политическия опонент, продуцирането на измислени скандали, омаскаряването на вътрешната опозиция. Тенденция, която ръководството предпочита, защото му липсват ресурсите на политически адекватното поведение, на екпертизата в законодателната дейност, на професионално депутатско присъствие и на реално участие в местната власт. Поне към този момент, БСП се оказва неспособна да играе ролята на алтернатива. Как иначе? И както се казва в декларацията н ГЕРБ от вчера:”Гражданите решиха Нинова да остане в опозиция. Благодарение на това решение на гражданите, днес икономическата стабилност в страната е на лице, бележим стабилен икономически ръст, чуждестранните инвеститори откриват нови предприятия в България, доходите се увеличават постепенно, градовете и селата се преобразяват, инфраструктурните обекти вървят в срокове, България е надежден партньор в ЕС и НАТО и българският глас се чува от всички. На тези неща ли предлага отново алтернатива БСП?”
И това, че БСП не може да предложи алтернатива на сегашното успешно управление, засвидетелствано с много добрите макроикономическите показатели и успешно провеждани политики. Що се отнася до новия бюджет, той отразява трайни тенденции в социално-икономическото ни развитие, защитени последователно и при трите правителства на Борисов. Те дават надежда за поетапно покачване на доходите във всички сфери. А стабилното финансово положение, приоритетно ориентираните реформи, икономическият растеж, високата степен на усвояване на европейските фондове и утвърждаването на България като фактор на Балканите, са все политически достижения, чийто краен резултат води към подобряване качеството на живот на българските граждани и затвърждаването на страната ни като равноправен член на Европейския съюз и гарант за сигурността и спокойствието на южната граница на съюза. Наистина, каква по-добра алтернатива би могла БСП да предложи на българските граждани точно в този момент?
Идеята за алтернативния бюджет бе една проформа за политически нападки на управляващите, лансирайки в него уж някакви “политики”, които се оказват едни обещания и идеи, които са повече идеологеми за популистко печелене на електорат. Що се касае до европредседателството, включването му като конгресна тема бе опит БСП да оправдае собственото си бездействие, както и пълното отсъствие на креативно политическо поведение. Между другото – в пълен синхрон с индиферентността и институционалната немощ на президентството! Опитът в доклада да се коментира българското председателство само затвърди, че на партията й липсва експертиза за принципите, които са строго регламентирани по отношение начина на реализирането му от всяка страна-членка. Умишлените нападки за отсъствие на приоритет,като влизането ни в Шенген, който по същество е чисто национален, а не общоевропейски, говори за спекулативно интерпретиране в най-ниския регистър на компетентност. А Нинова чрез доклада, както и Станишев, се опитаха да направят точно това, продължавайки реализирането на стартираната от тях антикампания.
Всъщност, всичко успешно, което може да свърши една партия, започва c печеленето на политическо доверие. То трудно се постига от партия, която нееднократно показа, че не може да се занимава с успешно социално инженерство, при толкова тежкото наследство, което оставя всяко управление на партията, която продължава да се идентифицира с БКП, провеждайки поредния 49-ти конгрес. А и при това ръководство партията лиши себе си от политическа зрялост в говоренето, в поведението и във вземането на решения. Усещането е за едно връщане към времето на предходницата си, когато обещанията и емоционалната лозунгова ескалация бяха на мода, а истините за партията никога не се казваха. Така както те бяха пропуснати и на този конгрес – едно менте, в което пороят на спекулациите трябваше да залее политическият опонент. Съмненията, че обявената тема е само формален повод, а не извънредно обстоятелство, бяха потвърдени. Нинова използва трибуната за себе си и за своите придворни поддържници, за да се опитат да прикрият истината за процесите и сблъсъците в партията. Случи се обаче така, че се затвърди усещането за неспособността на сегашното ръководство да носи отговорност за собствената си неадекватност, като продължи да увлича в това цялата партия, заблуждавайки и електората си.
След всичко казано до тук, можем да отговорим, че нищо ново не се случи под купола на БСП. Партията на българските социалисти трябваше да отчете поредното мероприятие по сплотяване на електората, а председателката пожела да стегне придворните и да омаскари онези, които са решили да й “дръпнат чергата”. С чии “мръсни ръце” ще продължи да се маргинализира партията – идейно, интелектуално, експертно, поведенчески и личностно, ще видим…
