Изгледах снощното интервю на Бойко Василев с президента Румен Радев. Направих го, за да се убедя, че както аз, така и много други българи, не бъркаме. След края му, си казах: ”Да, не става! И не желая повече да бъдем обиждани, след като и обществената телевизия БНТ реши, че в България сме останали само дебили и затова ни натрапи подобен продукт.” Интервюто поставя най-малко два проблема и множество въпроси, които са принципни.
Първият е свързан с обществената роля на медиите, а в конкретния случай с БНТ – единствената обществена телевизия. А въпросите наистина са много. Чия може да е инициативата, за да се направи едно интервю с президент на републиката? Ако тя е на телевизията, тя ли определи сценария на въпросите? А защо интервютата с него – и този път, и миналия път, и по-миналия път, отразяват единствено личния му дневен ред – да обяснява и да разсейва обществените съмнения около собствената му персона и поведение. Да почерпи опит от Тръмп! Имал бил Фейсбук – там да се оправдава! Той не е някакъв чиновник, на когото всеки път да слушаме обясненията. Всяка публична изява, на който и да е президент на парламентарна република, трябва да е уникална и очаквана от българските граждани. Тя не е, за да се откриват фронтове или да се отбиват удари от несъществуваща война с институциите, парламента или с депутатите. Затова и истинските президенти не си позволяват да изхабяват консолидиращата енергия на президентското говорене, заложена конституционно в институцията. В този смисъл, кой в БНТ е имал последната дума за този сценарий на въпросите? На кого не му достигна професионализъм, за да придаде обществена стойност на едно интервю с българския президент? А може би някой, заради безгръбначие е пренебрегнал важни принципи на журналистическия труд, само защото въпросите са дошли готови от президентството? Вече и това няма значение, защото ни бе предложена една скучна игра на въпроси и отговори, които трябваше да чистят имиджа на интервюирания. Такова ниско качество на журналистическа работа! Толкова предумишленост в замисъла! И БНТ ли се включи в хибридната война, пропускайки истинския дневен ред на обществото?
Когато става въпрос за БНТ, тя е телевизията, която винаги трябва да се ръководи от обществения интерес, а не от личния интерес на интервюирания – който и да е той. По правилник, на засегнатите по някакъв начин в ТВ-предаване, им се предлага реципрочно време, а случаят не е такъв. БНТ трябва да отразява обществения дневен ред, а не да е подвластна на политически конюктурни желания, дори носител на тях да е един президент . Ако това е допустимо за една частна медия, е неприемливо за една обществена телевизия. Затова и аз продължавам да питам от името на българите, които не са дебили: ”Не се ли намери някой в тази телевизия, който професионално да отсече и да каже какво биха искали да чуят българите от своя президент?” Сeга, когато фокусът на Европа е в българското европредседателство, когато новите политики на това управление вдъхват надежди да се измъкнем от ада на прехода, ние трябваше да слушаме обяснение за пребиваването в президентството на несъществуващата по конституция „първа дама” – имал нужда от човек, който да го подкрепя… Четирима президенти е имала България до сега, но никога институцията не се е сривала до това ниво!
Вторият проблем, който също поставя много въпроси е свързан с участието на самия президент. Казват, че всеки трябва да се доверява само на този, на когото вярва. Но на мен винаги ми е било любопитно, ако собствената ми компетентност не ми позволява да преценявам, как да преценя дали може да разчитам на нечия друга. Нямам отговор. Но мога да попитам кой е този, който съветва и подготвя президента за публичните му изяви? Кой допуска подобни сюжети на интервютата? Започвам да си мисля, че някой бавно и умишлено изпразва от предназначение президентската институция. Иначе как можете да си обясните такъв парадокс! Когато месец и половина ни дели от европредседателството, за него даже не се спомена във въпросното интервю! Да не говорим за многото безсмислици, които трябваше да чуем. Нямали сме перспектива и цел! Пак повод ли е това, да си мислим, че някой иска да ни смени посоката? А с магическа пръчка ли сегашното управление да оправи зулумите на БКП/БСП? Как не му зададоха един въпрос, свързан с оценка за ролята на България на Балканите и в Европа? Защо не чухме инициатор на какво ще е президентството, а и лично той, във връзка с европредседателството. А най-шокиращото бе заключението му, че посещението на Путин нямало нищо общо с него. Как да няма? Има, и още как! Оставаше да дойде в България по време на европредседателството, че сблъсъкът на ценностите да стане виден!
Аз често се позовавам на гуруто на когнитивната психология – професор Едуард де Боно, който казва: ”Красотата на ума ви ще блесне в разговорите.” Кому беше нужен този скучен и скалъпен разговор, обременен с клишета и във въпросите и в отговорите, а имаше фрази, които се повтаряха като щампа 1:1 от други негови публични изяви? Винаги съм знаела, че за професионалната журналистика интервюиращият и интервюирания трябва да са две конкуриращи се личности. Лошо формулираните и уговорени въпроси и отговори не са добра идея, защото лишават всеки разговор от красотата на интепретацията и гъвкавостта на мисълта, от емоционалното съдържание на думите. В този смисъл, каква стойност добави това интервю към професионализма на БНТ или към образа на президента? Де Боно би ни отговорил, че ако става въпрос за добавена стойност, то тя е негативна, защото красотата на ума се определя от възприятията, ценностите, интелекта и опита на човека, от логиката в позицията му. Оставям на вас да продължите по-нататък. Да допишете – пак оставям на вас….
