Преди дни научихме как т. н. “десни”, били решили да обединят “реформаторски общности за демокрация” в някакъв РОД. Дано не бъркам! Но да си припомним кои са тези хора? Те са същите, които продължават да си мислят, че вселената е създадена само заради тях и те са единствената движеща сила в света. Всичко и всички трябва да се въртят около тях. Или както се казва в подобни случаи – решили са, че са Господ или поне са се докопали до крайчеца на шлифера му. Като чух няколкото изявления на представители на ДБГ по този повод, които отново бяха сведени до анти ГЕРБ говорене, се сетих за известната басня на Лафонтен за лисицата и гроздето. Та, в нея става дума за лисицата, която видяла сочна чепка грозде да виси от висока лоза. Колкото й да подскачала, все не могла да я достигне. Накрая се утешила с думите, че гроздето е кисело.
А сега да потърсим общото между конкретния повод, говоренето на въпросните егоцентрици и баснята на Лафонтен. Да започнем с Лисаните. Това са “десните”, които са решили, че само на тях принадлежи този сектор на политическото пространство. Те са тези, които за да не ги забравим, продължават упорито да ни натрапват своите „компетентни” коментари за това, което се случва в управлението. Спекулиране, сочене с пръст, манипулиране с недоказани факти и обстоятелства, рушене на авторитет, гръмки обобщения… И все срещу ГЕРБ! Казват, че за тях това било начин да удовлетворят Егото си. А навярно, и да компенсират собствената си немощ да предложат зряло и алтернативно политическо поведение. Иначе как да си обясним това неприкрито черногледство по отношение на сегашното управление, това желание да се печели обществена подкрепа, като отглеждат омраза към ГЕРБ. При това, към партия, която е с ясна дясна ориентация и член на ЕНП.
А сега за гроздето! За онова, което е пораснало високо на лозата – сочно и узряло, защото е било огряно от слънцето. Но за въпросните егоцентрици тези плодове са “кисели”. Да, доста “кисели” са политическите успехи на ГЕРБ! И Лисанките, вместо да се упражняват в подскачане по-високо, за да достигнат “чепката грозде”, решили отново да го целят с камъни, хвърляйки ги по лозата. Знаете ли защо? Защото опорната им точка е все същата – “гроздето е кисело и е наядено от птиците”. Затова и в общ хор с парламентарната опозиция, се опитват да го внушат и на нас. Защо не! Да спекулираш е по-лесно, отколкото да се научиш да скачаш високо. Все пак, трябват много усилия!
Между другото, вие питате ли се защо въпросните “десни“ са толкова кротки в отношението си към БСП? А защо говорят също като тях? И защо е без значение дали слушаме Димитър Делчев или Жельо Бойчев – разлика в говоренето им няма. Едно си баба знае, едно си баба бае – “феодалният модел ГЕРБ, моделът Борисов, няма реформи, не се справят с корупцията…”. Ще речеш, че опорните им точки ги пишат на едно място. Все същите спекулативни фрази! Да не би “десните” и БСП да са сключили сделка? Е, понякога има и изпускане, но то ще да е случайно! Като например “ГЕРБ, БСП и ДПС са част от порочния модел”. Това недвусмислено трябва да ни напомни, че само те са “праведни”. Навярно го правят, за да убият всички съмнения около отговора на въпроса – кои са всъщност те? Леви или десни? И това прескачане от Реформаторски блок към Реформаторски общности за демокрация?! Ама те и БСП не бяха ли най-големите “реформатори”?
Ще ми се да завърша с философа Хераклит, познат на повечето от нас с афоризма: “Всичко тече, всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река”. Между другото, той е първият, за когото движението (промяната) е основна категория. Колкото до „…не можем да влезем два пъти в една река”, то е защото реката няма да е същата – събитията може и да си приличат, но те не са еднакви. Най-малкото, защото и ние не сме същите. В този смисъл, времето е друго! А и на българския народ му омръзна да слуша как някой му говори единствено за политическите си намерения. Отмина времето и на площадната екзалтация, когато в безнадеждността си българите вярваха на всякакви обещания. Истината е, че доверието отдавна не е нещо стихийно. Днес празнословието и политическите изхвърляния вече не хващат дикиш! А и народът ни май се научи да преценява кое грозде е кисело и дали е накълвано от птиците…
