ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ
Време за четене: 5 минути

Какво казва Европейската комисия в Обзора на образованието и обучението за 2017-та година, в частта му за България? В него се акцентира на онези параметри, които се отнасят за периода от средата на 2016-та до септември 2017-та година. По отношение на училищното образование, в мониторинга се разглежда националната ни политика върху основата на количествени и качествени данни, разпределени в седем раздела. В тях се прави преглед на основните показатели, предимствата, причините за преждевременно напускане на училище и насърчаване на приобщаващото образование, инвестиции, политики за модернизиране, учителската професия, цифровите и езиковите умения, както и професионалното образование.

Основните показатели са част от стратегическата рамка за училищното образование и обучение до 2020-та година. Един от тях е  образованието и грижата за децата  от 4-годишна възраст до старта на задължителното им постъпване в училище. За България този процент е 89,2%, при 94,8%  за ЕС. По отношение на дела на 15-годишните със слаби резултати по четене, математика и природни науки, те се разпределят така: четене – 41,5% за България, при 19,7% ЕС, математика – 42,1% за България, при 23,2% за ЕС, природни науки – 37,9% за България, при 20,6% за ЕС. Българските инвестиции в образованието представляват 4% от БВП, а за ЕС е 4,9%.

Констатациите в мониторинга са свързани с положителни оценки за настоящата политика на правителството и се прави предложение за тенденциите,  които трябва да се следват, за да се достигнат и покрият  показателите на стратегическата рамка 2020. Изрично е отбелязано голямото внимание, което се обръща на приобщаващото образование. Като положителна тенденция е определено намерението за  преразглеждане на модела за финансиране, като се насочат допълнителни ресурси към училищата в неравностойно положение, за стимулиране на качеството и за преодоляване на несправедливостта. Отново става дума за  данните  от PISA по отношение на основните умения, които продължават да са  сред най-ниските резултати в ЕС. Обяснението за тях е в комбинацията от фактори в системата на образованието и в предизвикателства на социално-икономическото ни развитие.  Положителен факт е  прилагането на новия подход в борбата срещу  преждевременното напускане на училище. Не е пропуснат проблема за интегрирането на ромите в образователната система, както и справянето със сегрегацията на ромските училища.  Във фокуса е и   застаряването на преподавателския състав. Посочено е, че правителството разчита и на значителното повишаване на заплатите на учителите с цел да се засили привлекателността на учителската професия.  Акцентува се и на професионалното образование, което се обвързва  с потребностите на икономиката и с пазара на труда.

Що се отнася до борбата с неравенството и насърчаването на приобщаването,  посочено е, че този процес трябва да се разглежда  изцяло  в социално-икономически контекст. Обект на системна и качествена учебна дейност трябва да са учениците с неравностойно положение, при които са констатирани и най-ниските резултати. Около 59% не достигат минималното равнище на уменията по природни науки, 65% – на уменията по четене, 62,6 – на уменията по математика. Тези резултати са три пъти по-високи от успяващите да покрият или да се приближат до доброто равнище. Подобна разлика е най-високата в ЕС. Анализът показва, че има положително намаляване на разликата през 2016-та, спрямо 2015-та година, но това не е достатъчно. Като решение се посочва продължаване тенденцията на подобряване на социално-икономическия статус.

Преждевременното напускане на училище е един тежък проблем. През 2016-та година  делът на напусналите се е увеличил. В България този ръст е 13,7%, а в ЕС – 10,7%. Страната ни трябва да засили мерките, за да овладее този процес, тъй като е необходимо да достигнем 11%, както е заложено в стратегията “Европа 2020”. Отпадането е най-високо в селските райони. А причината за това са социално-икономическите фактори и емиграцията. Като добър подход е посочена кампанията по издирването на отпаднали ученици и подобряването на междуинституционалната комуникация при откриването и проследяването на деца в риск. Оказва се, че в България има 50 образователни институции, които се занимават с ранно предупреждение, с цел установяване на деца и ученици, изложени на риск за отпадане. Споменава се и за възможностите на Европейския социален фонд, който страната ни използва за подпомагането на деца с неравностойно положение.

Що се касае до обхвата на децата  между 4-7 години, той продължава да е 89,2 %. Прилагането на мерки за обхващане на децата от ромски произход още в предучилишния етап трябва да продължи, за да им бъде гарантиран равен старт. И тъй като недостатъчната им интеграция ще  продължи да е причина за тяхното социално включване, очакваните положителни резултати се обвързват с политиката по  приобщаването им.  Водещи в този процес са съблюдаването на закона за недопускане на преобладаващ брой деца от тази етническа група в общи паралелки, преодоляване на сегрегацията и обособяване в ромски гета за живеене. Обръща се внимание  на езиковата подготовка на всички, чийто майчин език не е българския. Като добра мярка е посочено включването на 4-годишните в задължително предучилищно образование.

Инвестициите в образованието са 4% от БВП, докато в ЕС този процент е 4,9. Добър ход е обвързването им с качеството. Посочени са и новите моменти в модела на финансиране – привличането на допълнителни показатели за качество, освен резултатите от външното оценяване. Осигуряване на допълнителни средства за училищата с добри резултати, но и на онези със слаби резултати, за да им се помогне да преодолеят проблемите с качеството. Образователните резултати са разгледани в контекста на демографския спад. Kато основни причини за него са посочени ниската раждаемост и емигрирането, по отношение на които българското правителство има набелязани мерки. Тези две тенденции водят до реорганизирането на училищната мрежа и затварянето на училища в онези райони, в които тече процес на обезлюдяване. Като проблем е посочено и застаряването на учителския състав.

Модернизацията на училищното образование се разглежда в контекста на ниските резултати по отношение на основните умения в рамките на PISA (2015). Обяснението за тях е в комбинацията от фактори в системата  и предизвикателствата на социално-икономическото ни развитие. България има най-високите резултати на ученици с ниски постижения. Препоръката на ЕК е предоставяне на качествено образование и успешното внедряване на новите учебни програми за 1-2 и 5-6 клас. Затвърждава се факта на съчетаване на висок дял на ниски резултати с нисък дял на ученици с високи резултати. Делът на учениците с най-високи резултати в рамките на PISA е 2,9% по природни науки, 3,6% по четене и 4,4% по математика.

В мониторинга се казва, че българските ученици показват  най-ниско ниво на чувството за принадлежност към тяхното училище – отсъстват често, то ги отблъсква, защото съученици упражняват тормоз върху тях. В тази връзка, борбата с агресията е посочена като тенденция за подобряването на училищната среда.  Като стъпка към преодоляването на отчуждението от училище е посочено инициирането на иновативни училища с пилотно прилагане на нови методи на преподаване. Според мен, изоставането  в методите на преподаване е най-големия проблем в българското училищеМое мнение е, че 2/3 от българските учители не са в състояние да отговорят адекватно на съвременните тенденции в преподаването. Поради тази причина учебният процес е непривлекателен за децата и не е в състояние да фокусира вниманието им.Време е преобладаващото реактивно мислене да бъде изместено от проактивното, което ще помогне на ученика да се превърне от обект на преподаването в субект и активен участник в една целенасочена действеност. Защото действеността днес е другото име на грамотността. Тогава може би и училището ще стане любимо и привлекателно място и лошата дисциплина няма да е проблем! Затова ви съветвам да следите и моята страница в Детски сайт – Клубове по мислене, които са част от  дългогодишния ми проект “Училище за идеи”. Публикациите ми там са посветени на всичките измерения на грамотността, разглеждана като комплексна изява на един мислещ човек. Моите разбирания за нея изцяло се позиционират върху разбирането на професор Де Боно за т.н. действеност, за която той въвежда термина operacy. И ако трябва да го цитирам: ”Думата operacy e замислена да звучи като грамотност, тъй като аз твърдо вярвам, че действеността трябва да върви рамо до рамо с грамотността като основна съставка на образованието.” (Едуард де Боно, Шест мислещи шапки, Кибеа, 2010, с.22)

Ще ми се в края да обобщя и да кажа, че този кратък анализ на Обзора за образованието и обучението за 2017-та година на Европейската комисия, в частта му за България,  потвърждава, че политиката на Министерството на образованието е правилно  обвързана с тенденциите на преодоляване на изоставането в показателите от стратегическата рамка 2020 и подобряване на резултатите в рамките на PISA.  Няма причини да се твърди, че липсва посока, или че не се прави  реформа.  Определящи за успеха ще са темповете, свързани с качеството на преподаването, което трябва да отговаря на изискванията за съвременен учебен процес, модернизацията на учебната среда, успешното поетапно въвеждане на новите учебни програми, усвояването на знания и умения за справяне в рамките на PISA, обвързване на училищната готовност с ранното задължително предучилищно образование, увеличаване процента на обхванатите деца, ограничаване отпадането от училище, интегриране на ромските деца, справянето с агресията и лошата дисциплина, преструктурирането на професионалното образование в съответствие с потребностите на пазара на труда и най-важното – осъвременяване подготовката на преподавателския състав. Защото всички тези параметри на стратегическата рамка 2020, не биха могли да бъдат реализирани качествено от българското училище, ако на него не му достига ресурса на добре подготвени учители. Министерството на образованието трябва да акцентира на професионалната подготовка на сегашните учители, но и на онези, които след тях ще прекрачат прага на българското училище.

error: Свържете се с автора за разрешение!!