След вота на недоверие, a и след театъра на лицемерието, който социалистите разиграха с предложението си за отлагане на “ваканцуването” през август, БСП продължава да губи от облика си на нормална политическа партия, която участва в парламентарния и в политическия живот със смислени политически тези, а не организира единствено пиар акции. Иначе колко адекватно ви звучат аргументи от рода на: ”Хората с увреждания сме всички ние, нека не почиваме през август”. Така депутатът от БСП Зарков даде старт на дебатите по темата. Или казаното от Антон Кутев: ”Смисъл да се работи през август има, защото за хората с увреждание е болка”. E, как да не се посмееш на подобно артикулиране от парламентарната трибуна! Не ми е тази темата, но и депутатите трябва да знаят, че всяко смислово единство се постига чрез различни по характер езикови средства – лексикални, морфологични и синтактични. И “депутатският” стил има своите особености, които се определят от основното му предназначение – да информира правно и събитийно, но и да въздейства. Затова този стил е официално-документален и емоционално образен. По това много прилича на публицистичния, в който е задължителна точната употреба на думите, с които се назовават имена, събития, дати, цифри, правни основания… А когато изказващият се ги анализира и оценява, стилът му може да придобие образност и емоционалност.
Но да се върнем на темата. Очевидно е, че някой трябва да придобие кураж и да обясни на ръководството на БСП, че е време да започне да осъзнава провалите си. Само така партията ще получи сериозната възможност да прецени слабите страни на начина, по който започна да играе на политическата сцена. А и усещането е, че взаимната подозрителност и недоверие са водещи в парламентарната група на социалистите. Сякаш всеки има да казва нещо, но конформизмът го прави част от съзаклятници, които на гърба на електората и с много усилия се опитват да прикрият процесите, протичащи в партията. Сигурно забелязахте “киселата” и неискрена физиономия на лидерката, когато рамо до рамо с Жельо Бойчев, споделяще с журналистите своята нескрита “радост” по повод бизнес бъдещето му! Навярно се сещате, че както и в други подобни случаи,чувствата са мимикриращи и се използват за прикриване на истината.
През годините, в които изучавах системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно, се научих да различавам логически негативното от логически позитивното. Истината е, че БСП се е концентрирала изцяло върху логически негaтивното, отвличайки общественото внимание от вътрешните си проблеми и от протичащия процес на ценностен и организационен разпад в партията. А според автора на латералното мислене, “негативизмът е неотменна част от мисленето на онзи, който е черноглед по природа. У него негативизмът винаги присъства, готов да нападне.“ Тези, които са чували за метода на Шестте шапки, трябва да се сещат, че ролята на т.н. Черна шапка понякога се припокрива с ролята на адвокат на дявола. А това означава, че се пренебрегва умишлено официалната информация за истинското фактическо състояние на обществените процеси и предпочитанията са в полза на спекулирането.
Най-добрият начин да критикуваш, които и да са управляващи, е като дадеш смислени алтернативни решения. Последните случаи доказват, че това не се отдава на БСП. Поради тази причина, след всяко симулиране на опозиционност заради самата опозиционност, за партията остава само едно лъжливо усещане за политическо “превъзходство”. Така тя губи реална представа за резултатите от собствените действия и отражението им върху българските граждани. Случващото се при това ръководство все повече започва да ни напомня на много опасно изпускане на въздух от гумена лодка, застрашена да потъне всеки един момент. В същото време пътниците в нея се държат така, като че ли не забелязват случващото се и искат да ни внушат, че нищо не застрашава Столетницата. В своята риторика социалистите са се отдалечили от обективното отразяване и коментиране на процесите в обществото. Ще кажете, че така е в правото – обвинителят никога няма интерес да открие или да посочи факти, които да са в полза на защитата, както и обратното. Но в политиката има един принцип – на реалното действие, което се обосновава единствено на обективния анализ. Измерението на субективното при БСП се свежда до буквалния прочит на факти, които да употребят с негативна конотация и привнасяйки им значение в удобен за партията политически контекст. В протежение на един ден може да чуете eдинствено “опорки” в този дух.
БСП избра тема за вот на недоверие в област, в която самата тя е уязвима, тъй като винаги са я неглижирали, когато е била на власт. Социалистите показаха неспособност да я структурират във формат, който да засвидетелства експертност, професионално представяне на проблемите и алтернативни предложения за решаването им. Не може да се сочат като политически аргумент за вота примери като този, как някой не удържал нервите си и слязъл от колата да нападне друг участник в движението по пътя. Ами да поставим до всеки българин по един полицай! В този контекст, по-нормално ще е социалистите да се откажат за известно време от мерака за нов вот на недоверие. При този качествен състав на парламентарната група, за които езикът на експертното мислене се оказва труден и недостъпен, всеки нов вот на недоверие ще изглежда мисия невъзможна. Причината – по-вероятно е да получим ново потвърждение за дефицит на капацитет, на нагласи за обективно отразяване на обществените процеси, както и тяхната оценка и анализ, а оттам – и отсъствие на алтернативни решения.
БСП искат да се легитимират като алтернатива, но самото понятие означава преди всичко съществуването на повече от една гледна точка. Те не са в състояние да ни предложат и да защитят решения, които да са различни от тези на управляващите. Още повече, че търсенето и предлагането на алтернативи за обществено-икономическото ни развитие е фундаментална част от всяко експертно политическо мислене. То в никакъв случай не означава само описателно отразяване на факти и инциденти. Може да е присъщо на медиите, но партиите са тези, които на базата на фактите формулират проблемите и предлагат алтернативни идеи за тяхното решаване. Гражданите знаят какво означава съществуването на повече от една алтернатива – имат възможност да изберат по-добрата, преценявайки коя от тях отговаря на потребностите им. Имайки предвид, че обществено-политическият живот се основава върху поведението на моделообразуващите го системи, те очакват от политиците да имат ясен поглед върху състоянието и тяхното функциониране, защото много е близка връзката със собствените им възприятия. А възприятието е това, което редуцира заобикалящия ни свят, влияе на изборите, които правим в живота и на начина, по който оценяваме политическата дейност. Навярно имайки предвид точно това, БСП се опитва да подмени усещането на хората за всичко положително, като си служи със спекулации. Целта са внушения, че в страната има нестабилност и управлението е деструктивно и вредно. Бъдете убедени – това продължава да не им носи доверие, както им отне доверие и този зле подготвен вот на недоверие, който може да определим най-точно като безсмислен, колкото и да се опитват да ни убедят в обратното. Защото един дебат не може да се профанизира до нивото на квалификации и библиографски обзор на публикации от медиите. Нямаше дебат. Как иначе! Та всеки дебат се гради на предлагането на алтернативи и други възможности за решение, но преди това трябва да бъдат ясно артикулирани проблемите и конфликтните ситуации. Не се получи нито първото, нито второто.
