Не се иска кой знае колко прозорливост или пък да сте кой знае колко философски настроени, за да дефинирате целта на един вот на недоверие. Разбира се, че става дума за сваляне на едно правителство. Ако ви трябва пример, за да обясните случилото се днес в парламента, най-добре ще е да се сетите за поговорката: ”Едно си баба знае,едно си баба бае”. За нея ме подсети “становището” на лидерката на БСП, което тя прочете изразително и вдъхновено от парламентарната трибуна. Оказа се, че каквито им са“мотивите”, такова им беше и “становището”, такъв им беше и “дебата”! Дори парламентарната й група демонстрира пълно безразличие и съпартийците й предадоха своята лидерка. Тя дали го осмисля по този начин? И ако е така, дали го е очаквала?
Стана повече от ясно, че целта на този вот е друга – Нинова има нужда от публични изяви за да демонстрира ораторски способности. Дори с цената на това, БСП да стане за резил – за пореден път! Бедна ми, бедна БСП! До къде те докара това ръководство! Къде отидоха традиционните за случая доводи и дебати, че управлението е “грешно”, а техните „тези” са силни и подкрепени с алтернативни решения. Ще отида по-далеч, заявявайки, че социалистите не са положили и най- елементарното експертноусилие, за да резюмират професионално и в съответния формат онези тезиси, които да прозвучат убедително и достоверно за българските граждани. Навярно липсата на интелектуален и експертен капацитет не им позволява да дефинират ясно стойностите на тази своя идея за сваляне на правителството. Новинарските рубрики в медиите може и да са прецизни, но те едва ли са политически аргумент за искания вот на недоверие. Затова начинът, по който БСП го прави, опорочава този инструмент на парламентарната демокрация.
Управляващото мнозинство постъпи тактически правилно, като остави социалистите да се саморазобличат. По този начин ги лишиха от възможността да превърнат парламентарната зала в една говорилня. Няма съмнение, че БСП разчитаха парламентарното мнозинство да бъде провокирано да се защитава по повод на недомислията и декларативостта в т.н. вот на недоверие, който трябва да показва преди всичко принципи, процеси и възможности. До тук не откриваме нито едно от тях – нито в мотивите,нито в представeните от вносителите „аргументи”. Причината е във факта, че БСП е в дълбок конфликт с обществените ценности, които управляващите се опитват да реализират с конкретни политики. Тя не може да се примири, че някой успява да предложи друга алтернатива – съзидателната, освен нейната, която винаги е била “вземи каквото можеш”. Партията е в ценностен и в организационен разпад. Нейната цел е да симулира опозиционност и да показва на електората, че нещо прави. Това е единственият начин тя да задържи неговата подкрепа. Но някой трябва да й каже, че проблемите и некомпетентностите й продължават да провокират негативни стойности за самата нея.
Ще ми се да завърша с един цитат на професор Де Боно: “Изразът “пази си задника” не е особено елегантен, но е изразителен. Изразът ни позволява да забележим, да коментираме и да опишем много специфичен вид поведение: когато предприемеш действие, да се увериш, че упреците няма да се стоварят върху теб.”(Eдуард де Боно, Шестте медала за стойност, с.39) Е, очевидно в БСП нито някой го знае, нито има кой да й го обясни, така че да не попада в собствения си капан. А и тя май вече свиква с резила…
