Прочетох ги. За мен те се оказаха повод за заключението, че дори такова експертно творческо умение като писането на мотиви за вот на недоверие е нещо, с което парламентарната група на БСП не може да се справи. Макар в искането на вотове БСП да вижда единствен инструмент за стимулиране на дихателни движения, очевидно това не помага на Столетницата да застигне ГЕРБ по обществена подкрепа, както стана ясно от последните социологически резултати, обявени от “Тренд”. Що се отнася до писането на мотиви, то е отговорно занимание за експерти в политиката и в областите, които са тема на въпросния документ. А и вотът на недоверие си е сериозна парламентарна процедура за гласуване, чиято цел е свалянето на едно правителство. Eдин акт, който трябва да е провокиран от достатъчно основателни мотиви. Те не могат да бъдат разглеждани като обикновен журналистически продукт, предназначен за някое “жълто” издание или да са обзор на тематично обвързани медийни публикации с библиографско посочване.
Съветвам ви и вие да прочетете въпросния текст, за да научите как не се пишат мотиви за вот на недоверие. Не ви предлагам повод само, за да се посмеете. Така предложеният текст е поредното доказателство, че експертите в БСП наистина са се свършили. В ръцете си имаме един “интелектуален” продукт, сътворен по-скоро от някой слаб студент по политология. Cтава дума за безотговорното отношение на една партия, която се упражнява по темата “да поразбутаме държавата, а после да става каквото ще…“. Да започнем със самата дума мотив. Тя означава причина, подбуда, доказателство или тема, която аргументира (както е в случая) искането на вот на недоверие. И както казах – най-важното изискване е мотивите да са достатъчно основателни, тъй като не става дума за обикновено творческо занимание. Неговият евентуален успех го определя като акт със сериозни последствия за функционирането на държавата. А когато става въпрос за държавата, от всяка политическа сила се изисква повече от отговорност и яснота за последствията.
Тръгвайки от това разбиране, най-важното е тези мотиви да са написани според изискванията за структура, формат, съдържание и четивност. Политиките да са ясно формулирани и в съответствие с темата. Затова и първото, което направих, бе да потърся определение на понятието вътрешен ред и сигурност. В този контекст, всеки специалист в писането на подобни документи ще ви каже, че още в началото трябва да е посочен обхвата на съдържанието. Задължително е заради експертната основа, върху която ще се развие искания вот по темата вътрешен ред и сигурност. Не е достатъчно само позоваването на чл. 105, ал.2 от българската конституция, където се визира ролята на Министерски съвет при осигуряването на обществения ред и националата ни сигурност.
Това, което ви очаква по-нататък, изглежда повече от трагично по няколко причини. Първата е, че мотивите са преди всичко становища. За съжаление, ние четем един медиен обзор на инциденти. Втората – мотивите винаги излагат причините. Пак за съжаление, ставаме свидетели на импулсни “заключения” от рода на: “Именно нея (има се предвид битовата и конвенциалната престъпност) хората чувстват най-остро и е причина за усещането за несигурност у голяма част от българските граждани”. Третата, мотивите са начин да се изразят съображения и да се направят съответните заключения. Във въпросния текст трудно бихте идентифицирали кое от написаното е становище, кое – заключение или съображение. Да не говорим, че липсват алтернативни предложения за решаване и преодоляване на проблемите.
Докато се запознавах с текста, силно ме впечатли отсъствието на всякакъв усет за eкспертно интерпретиране на темата. Имам предвид, че при съставянето на подобни текстове, свързани с посочване на проблеми и търсене на основателни причини за отхвърляне на политики, винаги се следва определена логическа последователност. А тя включва – кои принципи на политиката за вътрешен ред и сигурност са нарушени, кои интереси не са опазени или не са защитени, кой и как заплашва вътрешната и външна среда за сигурност. Вие имате един обзор от медийни публикации и ви се казва: ”Чети!” Цялото изложение наистина напомня на “жълто” издание, в което има фалшиви новини, интриги, пикантериен опит да се деформират фактите. Как ви звучи: ”Въпреки статистиката за намалени престъпления, натискът на престъпността върху населението не отслабва. …по-малкото регистрирани престъпления се дължат на липсата на доверие в МВР.” Това навярно е опит да се омаловажи класацията на Евростат, в която България е лидер в ЕС с 25% готовност на българина да докладва за видяно престъпление, криминален акт или вандализъм. А също и факта, че се нареждаме и в първата тройка по намаляване и разкриване на престъпността.
Но да се върнем към темата на вота – провал на политиките по сигурността. И в подкрепа на това ви се предлага един преразказ на вече чуто и прочетено в медиите. Разликата е само в това, че работна група е седнала и ги е разпределила според сюжета към т.н. мотиви, допълвайки ги с емоционални „констатации“. В тях внушенията за провал са стилистично подкрепени не с обяснителни, а с импулсивни текстове. Това ме кара да заключа, че за голямо съжаление, провалът е някъде другаде – в главите на авторите на този текст. А и ако се позовем на Де Боно, че „човешкото мислене е най-важният ресурс, с който разполагаме, а имаме и огромно пространство да го променяме”, същите тези хора не само са го подценили, но те са го употребили за тяснопартийните си амбиции – да бунят държавата, без да има основания за това. Болно ми е, но трябва да го призная. Разочарована съм от все по-лошото качество на хората, които влизат в парламента. Българите очакват от тях да идентифицират проблеми, да дават решения и да създават закони, но малко от тях демонстрират равнище на мисловен процес и на експертност – задължителни за този вид народополезна дейност.
Подготовката на един такъв документ трябва да е отражение на сериозен анализ и на алтернативни предложения. Авторите му трябва да се ръководят от стойността. А какво искат да постигнат от БСП? Не знам, но за пореден път те доказаха, че единствената им цел е да си издействат време за обичайното конвейрно говорене от парламентарната трибуна. И както беше казал някой – да напомнят, че Столетницата все още диша. Но подобни изкуствени дихателни упражнения едва ли ще й помогнат да ни заблуди в своята жизненост. Напротив, и този път липсата на професионализъм и отсъствието на експертна подготовка затвърждават усещането колко объркана е тя, заради неспособността си да оцелява като опозиция в условията на едно добре функциониращо държавно управление.
Във всяко държавно управление има проблеми и пропуски, но преодоляването им е резултат от общите усилия на органите и на институциите, на партиите в парламента и извън него, на гражданите. Йерархическият принцип в устройството и функционирането на държавата означава, че отговорностите са на всички равнища. Затова не може за всеки инцидент или нерешен проблем да се иска оставката на Министерския съвет. Не съм чула за подобна практика в нормалните европейски държави. Подобен евтин подход е сигурно оръжие единствено в ръцете на безпомощна партия, която вижда в него начин да отклони вниманието от протичащите в нея процеси на разпад и отдръпване на обществената подкрепа. Но вместо БСП да влее енергия в избирателите си, с този вот на недоверие тя за пореден път става за резил.
Мисля, че ръководството на парламента много спешно трябва да помисли върху критериите за допуск на внасяните от парламентарните групи материали, свързани с вот на недоверие. В България има специалисти, на които може да се възложи изработването на задължителни изисквания. Те трябва да са свързани със структурата на писмения материал – цел и съдържание. В съдържателната част много ясно да са описани всички основания. Да са посочени изискванията за обем и формат. Задължителна да е процедурна страница с правното основание и обхват. Всеки отделен мотив да е отразен с резюме и доводи. Резюмето задължително да съдържа описание на позицията на вносителя и алтернативни предложения за решаване на проблемните области. Особена взискателност да се предяви към четивността – сбито и ясно, с критерии за езиковото и стилистично изразяване. Наложително е, защото този случай потвърждава една тенденция, която заплашва парламентарната дейност да се превърне в художествена самодейност, а парламентарната зала – в кокошарник.