Клубът на кандидат-учителя е част от проекта “Училище за идеи”. Участието в него приучва към взаимопомощ и споделена отговорност. Съдейства за по-активното интегриране на децата с проблеми в ученето, като им помага за по-лесното справяне със затрудненията. Всеки кандидат за член на Клуба подава декларация, в която отбелязва желанието си доброволно да партнира на учителя и да помага на съученици със затруднения в усвояването на учебното съдържание.
I. МИСИЯ И ЦЕЛИ
1. Да формира у децата положително отношение към доброволчеството, уважение към учителския труд и толерантно отношение към децата със затруднения в ученето.
2. Целите на клуба са:
– да ги ориентира към учителската професия
– да изгражда умения за взаимопомощ и сътрудничество по време на самоподготовката в ПИГ
– да възпитава толерантност към възможностите на децата със затруднения в ученето
– да развива желание и умения за споделяне на наученото по отделните учебни предмети
II. СТАТУТ
1. Членове на Клуба са деца, обхванати от проекта „Училище за идеи”. Те притежават много добри и отлични достижения в учебната дейност. Посещават ПИГ.
2. ”Кандидат-учителят” доброволно дарява своя труд в подкрепа на учениците, които имат проблеми.
3. Клубната дейност включва ежедневно сътрудничество и екипна работа по време на самоподготовката в ПИГ.
4. В края на всеки месец се провежда отчетна сбирка на клуба.
III. ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА ЧЛЕНОВЕТЕ
1. Съдейства и помага по време на самоподготовката на ученика със затруднения в ученето.
2. Търси помощта на учителя и заедно обсъждат възникнали проблеми.
3. Информира за криза във взаимоотношения на екипа.
4.Споделя с учителя своите затруднения в личната си подготовка.
5. Инициира идеи, свързани с популяризиране на учителската професия.
Всеки член на Клуба се ангажира да остане лоялен към поетите ангажименти и приема КОДЕКС НА ДОБРОВОЛЕЦА:
1. Убеден съм,че учителската професия е хуманна и затова чрез моя доброволен труд искам да изразя отношението си към нея.
2. Желая да съм партньор на моя учител и да му сътруднича доброволно, като помагам на съученици със затруднения в усвояването на учебното съдържание.
3. Искам да изпитам удовлетворението, което изпитва моят учител по време на своята работа, обучавайки и възпитавайки своите ученици.
4. Вярвам,че и моите доброволни усилия ще помогнат на децата с проблеми да променят нагласите си за учене и да развият своите възможности за овладяване на учебното съдържание в процеса на самоподготовката.
5. Сигурен съм, че в сътрудничество и с обща воля можем да преодолеем затрудненията, свързани с ученето.
6. Разбирам, че за да си добър човек, трябва да се научиш да помагааш и да си толерантен към проблемите на другите,поемайки отговорност за решаването им.
7. Готов съм да споделя с моите съученици притежаваните от мен знания и опит, защото съм убеден, че това винаги носи радост и удовлетворение.
Доброволчеството има своите предимства, освен че учи на взаимопомощ. То е ценност, която допринася за придобиването на редица умения за работа в екип, за решаване на проблеми и предотвратяване на конфликти. Децата, които доброволно решават да помагат на своите съученици, развиват различни качества. Те са отговорни, дисциплинирани и общителни. Умеят да се самоконтролират. Придобиват организационни умения и се научават да споделят отговорности. Развиват своята емоционална и социална чувствителност към другите. За тях ученето е ценност и са мотивирани да убедят и другите в това.
Членовете на Клуба получават възможността да осмислят всички отговорности, свързани с преподаването на знания и опит,поставяйки себе си на мястото на учителя. Започват да разбират защо на някои ученето им се отдава, а други срещат затруднения. Но също така – защо е нужно на учениците с проблеми в ученето да им се помага да повярват в себе си, но и да разберат колко важни са и техните лични усилия. Защото успешното усвояване на знание е процес, който стартира, ако нагласите за него са положителни. И това децата от проекта “Училище за идеи” го знаeха добре. Включвайки се в доброволното споделяне на опит и знания за практическо мислене по системата на професор Едуард де Боно, те получават възможността да практикуват придобитите умения.
Определено може да се каже, че много скоро екипната работа формира общ интерес и обща отговорност и у двамата участници в екипа. Това определено започва да се отразява положително и на работната атмосфера по време на самоподготовката. Подобрява се дисциплината и се стимулира концентрацията по време на изпълнението на учебните задачи. Сътрудничеството укрепва приятелството и толерантността в отношенията. Те започват да възприемат работата в екип като партньорство, което им помага. И ако днес, за повечето български ученици казваме, че успехът на някой техен съученик не е повод за личната им мотивация, в нашия случай създаваме условия за обратното. Дори това да е несъзнателно, у получаващия подкрепа се появява желание за напредък – повече от очаквания. И това се случва под натиска на прякото впечатление от лекотата, с която обучителят се справя.
Установила съм, че игрите с жива комуникация помагат на децата с проблеми. Те по-лесно преодоляват изоставането, като учебната задача се замести с игрова. Затова заедно разработвахме различни занимателни игри, в които има елемент на забавление, или аз си спомнях за някои от моето детство, самите те ми предлагаха такива. А и съществува богат дидактичен материал, който е приложим при усвояването на учебното съдържание по всички предмети. По математика – познатата игра на “магазин“, бинго, аритметическо лото, съставяне на личен бюджет за седмицата, верижка, магически квадрат, математическо състезание. По български език – въпроси и отговори с поощрения, допиши думата или изречението, “счупен” телефон, открий бързо грешките и т.н. Предлагам им и моите игри за деца и родители, разработени по методиката на професор Едуард де Боно, стимулиращи творческо мислене. Между другото, по повод на игровото поднасяне на учебното съдържание, преди време по една българска ТВ бе излъчен репортаж за финландската образователна система. Ако сте го пропуснали, ще ви кажа, че този подход, опосредстван от технологизирането на учебния процес, е в основата на високите достижения в подготовката на техните ученици. Организацията на учебните часове с нищо не напомня българската практика на сухо лекционно преподаване. Поради това, усещането за дом идваше не само от факта, че учениците ходеха по чорапи, седяха на пода или задушевно работеха в екип върху проект, свързан с темата на урока.
С времето децата-доброволци се изграждат като истински ментори. В наставничеството, те получават възможността да формират лидерски качества и да са пример за подражание. Те приемат като лична кауза партнирането с учителя и взаимопомощта.Оказва се, че ползите са и за доброволеца, и за детето със затруднения. Всеки трупаше опит и ползи за справяне с ученетo, за личностното си формиране, за активното практикуване на комуникативни умения на равнището на придобитите знания по време на обучението в т.н. Час по мислене.
