Теми

БЪЛГАРСКО “КЬОВЕШИ”, МЕРСИ!

корупция
Време за четене: 4 минути

Публичното обсъждане на проектите за антикорупционен закон на Министерството на правосъдието, респективно – на ГЕРБ, и вторият – на БСП, е с акцент най-вече върху избора и назначаването на бъдещия орган за борба с корупцията, както  и да има ли той разследващи функции.  И това не е случайно, предвид принципните различия в двата проекта. Ще ги използвам за основа на моите разсъждения по-нататък. Затова ще се опитам да ги формулирам с по едно изречение. В проекта на ГЕРБ процедурата за избор и назначения е изградена изцяло върху демократичния принцип за контрол и отчетност чрез избор от Народното събрание,  спазен е и принципа на неизземване на компетентности от вече съществуващи институции за разследване, като например от прокуратурата, така че да нe се допуска дублиране. Докато  проектът  на БСП оставя  едно подозрително усещане, че с двете предложения – за избор и назначение на председателя от президента и вменяването на разследващи функции, партията като че ли иска да се добере до властови ресурс, използвайки за целта президента, като при това става дума за власт, която в частта си за разследване ще дублира и ще изземва по компетентност правомощията на други институции, реализирайки я  безконтролно и безотчетно, поради отсъствието на парламентарен механизъм и с предпоставки за обслужване на неизвестни задкулисни интереси.

Прочетох текстовете и на двата проекта, веднага след тяхното публично оповестяване. Цветан Цветанов се оказа прав – две трети съвпадение! В това няма нищо лошо и означава доближаване в разбирането за ролята на бъдещия орган. Оттам-нататък, както отбелязах в началото, концентрирането в публичното обсъждане е най-вече в споменатите различия. И това е така, защото се прокрадва подозрение, че с тези си предложения БСП цели да създаде  властови център, чрез  който  да реализира паралелно “правосъдие”, внушавайки ни, че го гарантира с мажоритарния избор на президента?! Изглежда и като скрито овластяване на президентската институция. И цялата дейност ще се случва при съсредоточаването на много власт в един човек – председателят. “Той” ще реализира  правомощия, свързани с избора и назначенията на останалите членове. Ще взема самостоятелни решения, свързани  с териториалното конструиране на органа. Негова ще е водещата роля  и по отношение на основанията за разследване. Може би авторите на този проект си мечтаят за нов “народен съд”, при отсъствието на механизъм за контрол и отчетности?

Когато вчера, след срещата с Нинова, чух Лозан Панов да казва за левия проект (цитиран от медиите):”В проекта на левицата за антикорупционния закон няма решение за борба с корупцията. Създава се паралелна структура с дублиращи функции в страната, без ясни механизми за контрол и отчетност…”,  доста се изненадах. Не съм му фенка и  приех тази му оценка като публичен отказ от ролята  да е един от българските “високоговорители” за възхвала на румънското “правосъдие”,  реализирано злополучно от румънската Национална дирекция “Антикорупция”, управлявана от Лаура Кьовеши. Между другото, къде изчезнаха и се изпокриха останалите ревностни поддръжници на чудовището Кьовеши? И то сега, когато румънската правосъдна система се раздира от противоречия, а и след като  целият румънски народ разбра, че този антикорупционен орган е действал изцяло в нарушение по отношение начина на образуване и водене на дела. А изнудването и саморазправата с политически опоненти са били водещ принцип в действията през цялото това време. Същата тази Кьовеши, на която посветих една предишна моя публикация (“Да отгледаш Кьовеши“), разполагайки с безконтролна власт, е успяла да  я реализира безотчетно и правно самонадеяно. Дори прочетох някъде, че и сега, когато върви проверка на дейността й, тя си позволява да се опълчи на проверявашия я орган – Инспектората към ВСС, упражнявайки натиск върху негови представители. Целта й – да опази  статуквото на тази безконтролна и безотчетна дейност.

След като изгледах публичните изявления и на Панов, и на Нинова, бях раздвоена, относно това кой от тях казва истината за резултата от срещата им. Казаното от Панов, цитирах преди това. Според мен, изреченото е основателен аргумент, отхвърлящ  законопроекта на левицата, вкл. и коментираната му част. В същото време, изявлението на  лидерката на БСП остави впечатлението,че Панов подкрепя левия проект, но те не били съгласни с констатацията за дублиране, както и имало разминаване в позициите по отношение на прокуратурата. Какво се получава? От  Панов разбираме, че  акцентувайки на най-важното – бъдещият орган ще е една паралелна структура с дублиращи функции и без ясни механизми за контрол и отчетност, той отхвърля проекта според тази важна констатация. В същото време лидерката ни препредава резултата от срещата,  като подкрепа за проекта. Странно звучат и думите й, че нямало дублиране,  а “наслагване“. Ама това “наслагване” не прилича ли на изземване?

Защо на БСП и е нужен подобен ракурс в текста на проекта им, настоявайки на избор и назначение на председателя от президента, както и на разследващи функции? Малко коментатори ще ви го кажат на глас. Но някои от тях допускат, че в този орган партията наистина вижда една възможност да си осигури властови център, използвайки президента за инструмент в реализирането на тези си амбиции. Аргументът на лидерката на БСП:”Власт власт възпира“ е най-малкото неудачен в случая, защото президентът не е власт. Иначе щяхме да сме президентска република. Също толкова нелепо звучи като аргумент и позоваването на мажоритарния избор на президента, като  гаранция за бъдещите основателни и законосъобразни правни действия на този орган. Без наличието на регламентиран парламентарен механизъм за контрол и отчетност, това звучи абстрактно и е на равнището  моралната недопустимост. Ние много добре знаем, че точно по отношение на моралните ценности, когато става въпрос за държавни работи, не може да имаме абсолютни и идеални очаквания. Доказателство е румънския опит с участието на въпросната Лаура Кьовеши.

Навярно в БСП  допускат, че влизането им в управлението през близките години изглежда почти невъзможно. В този смисъл,може да определим за  адекватно казаното от президента, че да приеме ангажименти по бъдещия антикорупционен орган не е за него самоцел. Сигурно е така! Защото след подобно признание, започваме да си мислим, че той ще продължава да действа съгласувано с партията, която го подкрепи при избора му. И затова никак не е трудно да се досетим, защо зад подобно намерение прозира амбиция за овластяване на президентската институция. Мисля, и  съм съгласна с оня коментатор, който каза, че по българската конституция президентството не е власт, а администрация, която обслужва реализирането на представителните функции на президента. Неговите правомощия по избора и назначаването на различни държавни служители до този момент са добре описани и те не са същото като онова, което в бъдеще ще произтече по случая с антикорупционни орган. А и пак в Конституцията е казано, че България е парламентарна република, и в нея властите са три – законодателна, изпълнителна и съдебна.  А някой има ли представа колко би струвало на държавата подобна паралелна и дублираща структура?

От казаното до тук следва, че БСП като залага на тези две предложения, разчита да създаде един антикорупционен орган, чрез който да упражнява власт. И очакванията й са той  да действа по подобие на румънския вариант “Кьовеши” – еднолична и неясна задкулисна власт, без ясни и разписани механизми за контрол и отчетност, власт за справяне с политическите опоненти. В тази връзка, съществува и версията,че чрез подобен орган социалистическата партия  иска да реализира някакво политическо надмощие, но и да опази своите хора от  закона, като в същото време се действа избирателно, така както го е правила Кьовеши. Създавайки паралелно “правосъдие”, тя  се надява да си осигури инструмент за  публично назидаване на политическите  противници, разчитайки по този начин  на засилване на електоралното   влияние. Но вече е известно до каква катастрофа стигна румънското антикорупционно“правосъдие”, свързано с подобни намерения. “Челният” опит на Лаура Кьовеши в антикорупцията, пропагандиран подобно на Стахановския преди много десетилетия, намери своите български подръжници, които щедро ни го хвалеха, организирани бяха срещи с отбрани участници, а в момента всички те мълчат. По мое мнение, българско “Кьовеши”, реализирано като игра на “правосъдие” срещу корупцията, ще доведе до тежки негативни последици за държавността и за обществено-политическия ни живот, подобно на тези в нашата северна съседка. Затова казвам: Българско “Кьовеши”, мерси!

error: Свържете се с автора за разрешение!!