Както вече стана известно, САЩ са разпратили до правителствата на всички европейски държави шест въпроса за евентуално участие с мироопазващи сили за гарантиране на сигурността на Украйна. От медиите научавам, че Министерството на външните работи също е получило този документ чрез посолството на САЩ у нас и чрез българската постоянна делегация в НАТО. А ето и шестте въпроса:
– Очертайте как виждате трайните гаранции от Европа, които биха послужили като достатъчно възпиращо средство срещу Русия, като същевременно се гарантира, че този конфликт ще приключи с трайно мирно уреждане?
– Кои европейски и/или трети държави смятате, че биха могли или биха участвали в такова споразумение? Има ли държави, които смятате, че са незаменими? Вашата страна желае ли да разположи свои войски в Украйна като част от мирно споразумение?
– Ако военни сили на трети държави бъдат разположени в Украйна като част от мирно споразумение, какъв според вас е необходимият размер на такава ръководена от Европа сила? Как и къде ще бъдат разположени тези сили и за колко време?
– Какви действия трябва да бъдат готови да предприемат САЩ, съюзниците и партньорите, ако Русия атакува тези сили?
– Какви, ако има такива, изисквания за подкрепа на САЩ вашето правителство би отчело за необходими за участието си в тези споразумения за сигурност? По-конкретно, какви краткосрочни и дългосрочи ресурси смятате, че ще са необходими от САЩ?
– Какви допълнителни способности, оборудване и опции за поддръжка е готово да предостави вашето правителство на Украйна, за да подобри позицията си в преговорите и да увеличи натиска върху Русия? Какво още е готово да направи вашето правителство, за да увеличи санкциите си срещу Русия, вкл. по-стриктно прилагане на санкции?
Ако не сте разбрали, в едно изречение става дума как ВСЯКА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ БИ МОГЛА ДА ДОПРИНЕСЕ ЗА ГАРАНЦИИТЕ КЪМ КИЕВ, КАТО ОСИГУРИ ВОЕННО ПРИСЪСТВИЕ В УКРАЙНА КАТО ЧАСТ ОТ МИРНО СПОРАЗУМЕНИЕ И КАКЪВ ДА Е РАЗМЕРЪТ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ СИЛИ, РЪКОВОДЕНИ ОТ ЕВРОПА Сами разбирате, че няма как исканото становище да остане без отговор в контекста на общата позиция на Европейския съюз. Какво официално ще отговори българското правителство аз не знам, но имаше позиция на Министерството на външните работи по повод много прибързаното изявление (по моя оценка) на Президента, който поиска от „правителството и НС да заявят ясна и еднозначна позиция, че страната ни няма да изпраща войски в каквато и да е форма”. От Външно министерство му напомниха, че въпросът за изпращането на български войски, където и да е, е само в правомощията на НС, не на президентството.
Но уви, предполагайки, че политиците и депутатите също знаят това, минути след пропагандното изявление на Радев, го последваха и политически представители. Щеше да изглежда нормално и адекватно, ако не бе придаден друг оттенък на запитването, защото става въпрос за мироопазваща мисия. Повтарям – за МИРООПАЗВАЩА МИСИЯ! България има традиции в такива участия. Една от първите е тази в Камбоджа през май 1992-ноември 1993 г., когато участвахме с около 1300 души на толкова дълго разстояние – 9000 км. Тогава българските военни дават 10 жертви при опазване борбата за поддържане на мира и опитите на Червените кхмери да завземат властта. През 1996 година последва участието на НАТО по поддържане на мира в Босна и Херцеговина, когато участвахме с контингенти от 1819 военни. През 2000 година по време на сложната политическа обстановка на Балканите след разпада на Югославия, български контингент се включи в KFOR като част от международните сили за сигурност в Косово. През 2002 година българско подразделение замина за Афганистан, изпълнявайки специални задаи по охраняване района на летището в Кабул, като до 2014 година са взели участие 27 български военни контингента с численост 9184 души. През 2003 до 2008 година български военнослужещи участват с 11 контингента в многонационалните сили в Ирак. Тогава при ужасяващ атентат над българската военна база в Кербала загиват пет военнослужещи и така общия им брой става тринадесет. Българската армия участва и в други мисии като тези в Хърватска, Либия, Чад и ЦАР, Етиопия и Еритрея, Ливан, Република Македония, Таджикистан, Ангола, опарация на ЕС в крайбрежните води на Сомалия и Аденския залив, Грузия, Мали, Сомалия и Африканския рог….Освен това участва и в тренировъчни учения на НАТО, и като инструктури…
Припомних горното в контекста на настоящите реакции на политиците, които много лесно се поддадоха на популистката пропаганда на Президента и забравиха, че България е пълноправен член на ЕС и на НАТО и че част от ангажиментите ни са свързани с общите усилия за колективна сигурност. И тук става дума за мироопазваща мисия в една европейска държава, която бе нападната от Русия и която се намира почти на нашите граници. И нека не омаловажаваме какво Европейският съюз ще вземе като колективно решение. Защото на първата среща в Париж, организирана от френския президент Макрон не се стигна до консенсус относно тази мироопазваща мисия в Украйна. Обяснявам си го с факта, че няма сигурност за това как ще продължи протичането на процеса по прекратяване на войната под ръководството на Европа и как преговорите между САЩ и Русия ще се отразят на европейската позиция. Това е мое лично мнение и бих го подкрепила и с добавяне на устойчивата украинска позиция. Последното никак не е за подценяване, защото този народ понесе и понася войната с измеренията на многото жертви и разрушения, с унищожението на ресурс от всякакво естество. И нека да ви припомня – тази война не е от три години! Тя се води още от 2014-та, когато Европа и САЩ омаловажиха имперските амбиции на Кремъл, и Путин бе оставен стратегически и тактически да „пътува” безпрепятствено във времето до вероломното нападение през 2022 година….Време е Европейският съюз да заеме подобаваща роля тъй като се касае не само за мира в Украйна, но и за европейската сигурност. Що се касае до България, надявам се политиците й да са разбрали – от вчера до днес, че става въпрос за мироопазваща мисия в една съседна европейска държава. И ка по-скоро се неразделят с популизма си и да спрат да всяват страхове, разпространявайки дезинформация и фалшиви новини.
