Джорджа Мелони разкри с една фраза истинската същност на срещата в Париж
Артур Левченко, Zahid.net
Американската делегация на Мюнхенската конференция по сигурността предизвика такава буря, че европейските лидери веднага се събраха на извънредна среща на върха в Париж. Това събитие само по себе си вече предизвика интерес – не се случва често лидерите на европейските държави да вземат толкова бързи и резки решения и по един или друг начин казаното от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Мюнхен се отнасяше до Украйна, така че срещата на върха в Париж до известна степен засягаше и нашата ситуация. И тогава са появи една Джорджа Мелони – италиански премиер, която толкова хладно описа – и то само с една фраза, срещата на върха, свикана от френския президент Еманюел Макрон…
Като начало нека отбележим, че тя пристигна последна на събитието в Париж, като към този момент то вече бе продължило от час. Което вече е показателно, поне за личното й отношение към върха. (Тук си струва да припомним, че за разлика от лидерите на други ключови страни от ЕС – Германия, Франция, Полша, като лидер на Източна Европа и Великобритания – Мелони представлява откровено дясната част от политическия спектър. И това не може да не се отрази, както на нейното отношение, така и на думите й. Въпреки това синьора Джорджа демонстрира съзнателна и балансирана реакция на определени политически събития на континента през последните години. Затова си струва да се вслушаме в нейните думи.) И тогава ръководителят на италианското правителство директно нарече срещата на върха „анти-Тръмп“. Не антируска, не проукраинска, не среща на върха за мир в Украйна и Европа, а „анти-Тръмп“ среща . И тази фраза на Джорджа Мелони някак капсулира цялата същност на събитието в Париж, чиято същност някои европейски лидери биха предпочели да скрият.
Защото, например, когато Русия нахлу на територията на Украйна, лидерите на ЕС не проведоха извънредни срещи на върха. Въпреки че тази война, както видяхме по-късно, засяга не само Украйна, но и Европа като цяло. Но не че европейските лидери не бързаха да се съберат в Париж или другаде, те дори не бяха готови да помогнат на Украйна. Как да не припомним тук още веднъж думите на тогавашния украински посланик в Германия Андрий Мелник, който говори за първата непублична реакция на германските коалиционни партньори за началото на пълномащабната руско-украинска война. И тази реакция беше такава, че някои от тях (и знаем много добре кои, и канцлерът Олаф Шолц също много добре знае) вече се готвеха да установят отношения с евентуалните нови, марионетни проруски власти в Киев.
По-късно, разбира се, Европа все още беше принудена да подкрепя Украйна. Да наложи санкции, да предостави финансова и военна помощ. Но, между другото, Германия все още не е започнала да доставя на Украйна ракети с голям обсег на действие TAURUS – и това не може да се обясни с някакъв страх от ескалация и т.н., защото Франция и Великобритания успешно прехвърлят своите ракети на въоръжените сили на Украйна от дълго време (успешно за въоръжените сили на Украйна, разбира се), и нищо, нито една „ескалация“ не се случи, от която канцлерът Шолц толкова се страхува.
И ето спешна, спешна среща на върха. Това е мигновената реакция. И за какво? Само заради думите на представител на САЩ (визира се речта на американския вицепрезидент Ванс на Мюнхенската конференция за сигурност). (Как да не споменем тук, че думите на друг политик, руския президент Владимир Путин, на същата Мюнхенска конференция през 2007 г. не предизвикаха незабавна реакция – въпреки че за всеки, който искаше да чуе и види, беше ясно, че в тази позорна реч кремълският диктатор всъщност обяви война на демократичния Запад.) И така, къде е болната точка на днешна Европа – острите изявления на американските съюзници. Оказа се, че само това можа да я извади от състоянието на висяща анимация**.
Висяща анимация, която постепенно подкопава цяла Европа. Умереният европейски истаблишмънт, който дори под дясноцентристкото знаме прилича повече на вечно притеснените и загрижени (защото вече не са способни на нищо) левичари (нали, фрау Меркел?), не се усети, че е пропуснал няколко много тежки удара от най-десния край на политическия спектър. През ноември 2023 г. изборите в Холандия бяха спечелени от крайнодясната Партия на свободата, която за месец и половина, от 7 октомври до деня на гласуването, скочи от четвърто на първо място със солидните осем процента преднина за холандските реалности, единствено на антиимигрантската си реторика („Видяхте ли какво се случва в Израел? А ние през цялото време ви предупреждавахме за заплахата от мюсюлмански мигранти!“). И какво правеха десноцентристките и лявоцентристките активисти по това време? Въпросът, разбира се, е риторичен.
А сега се връщаме към Германия, чийто канцлер е толкова силно обезпокоен от думите на вицепрезидента Ванс, че спешно пътува за срещата на върха в Париж. Този уикенд има предсрочни избори за Бундестаг. А крайнодясната „Алтернатива за Германия“ вече има 20% поддръжници. Тоест всеки пети пълнолетен германец е готов да гласува за крайната десница, а на Изток, в бившата ГДР, Алтернативата печели изборите като цяло във всички Бундесланди, освен може би в Берлин. И това, повтарям, в сегашните условия.
Представете си какво би се случило, ако в тези последни седмици преди изборите се случи нещо, което би изиграло в ръцете на крайнодесните, които последователно се застъпваха за прекратяване на подкрепата за Украйна и премахване на санкциите срещу Русия. Да кажем, че украинец (и не непременно бежанец, а човек, който живее в Германия от дълго време) ще започне стрелба или по някакъв друг начин ще рани/убие няколко местни жители и местните медии ще го представят „в правилния сос“. Няма ли рейтингът на „Алтернатива за Германия“ да скочи до небето, както преди година и половина в Холандия? И как ще отговори сегашната проправителствена коалиция на това? Нищо. Те имат други проблеми – негодувание срещу САЩ, толкова силно, че трябва спешно да се съберат на среща на върха в Париж.
Ляволибералните европейски лидери загубиха усещането си за реалност в момента, когато доволният и спокоен Европейски съюз започна да щурмува. И това не започна след втората победа на Тръмп или след речта на Ванс. Започна още през последното десетилетие с подклажданата от Русия мигрантска криза в Сирия, която удари Европа и породи крайнодесни партии, поне в частта на Европа на изток от Париж. (Въпреки това, дори в Пиренеите, далеч от Сирия, в Испания и Португалия, крайната десница вече е на трето място в рейтинга и на изборите.) Тогава уважаемите европейски политици решиха, че всичко ще се реши отново, както преди – в състояние на замряла анимация, но не успяха.
В началото на 2025 г. всички тези космически рейтинги на крайната десница във Великобритания и Австрия, Холандия и Германия показват, че истинската идея на центристите, които бяха толкова възмутени от американските изявления в Мюнхен – да „минат между капките“, се проваля. Ако и да не се провали напълно. Светът навлезе в трудни времена, които изискват решителни действия и директни отговори на неудобни въпроси. А политиците, разглезени от спокойствието и богатството, (по-специално благодарение на руските енергийни ресурси) десетилетия след Студената война, се оказаха неспособни да отговорят адекватно на геополитическите предизвикателства. Както можете да видите, единствената причина да могат да направят нещо спешно – и дори тогава просто да се съберат, за да поговорят, е когато са лично засегнати.
Европа върви надясно, това е очевиден факт. И би било много добре, ако това подобрение приключи с уважаваните и трезви Мeлони или Мерц, който пък е на път да спечели изборите в Германия и най-накрая да стане канцлер, а не да доведе до триумфа на Марин льо Пен във Франция, Найджъл Фараж във Великобритания или Алис Вайдел в Германия. Представете си тази крайна дясна Европа. Не можем ли просто да сравним подобна ситуация с нацисткия Трети райх на Адолф Хитлер? Така е. В същото време никой от тези политически импотенти като Шолц не иска да признае своята отговорност за този мощен крайнодесен ренесанс.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Екстрений самiт відчаю. Джорджа Мелоні однією фразою викрила справжню суть зустрічі в Парижі, Артур Левченко, Zahid.net
**Авторът прави паралел с анимацията, която е бързо последователно показване на образи на неподвижни елементи с цел създаване на илюзия за движение. Казва го в контекста на бавните реакции на Европа, а в случая след речта на американския вицепрезидент на Мюнхенската конференция, който представи позицията на САЩ за вътрешнте проблеми на Европа, същата Eвропа се задейства спешно, защото европейските политици бяха лично засегнати, смята авторът на статията Артур Левченко – известен украински публицист и политически анализатор.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
Р.Р. Подкрепям изразената позиция на българския премиер Росен Желязков, който заяви по време на онлайн участието си във втората извънредна среща в Париж на 19 февруари, че „всеки мирен преговорен процес трябва да се основава на принципната позиция, че съдбата на една държава не може да се решава без нейното участие на преговорната маса”, и че „България категорично счита, че Европа е естествен съюзник на САЩ и като такъв е задължително да бъде равностоен участник в дипломатическите усилия за постигане на мир в Украйна”.
