След снощното участие на президента Росен Плевнелиев в предаването “Панорама” на БНТ, днес мислех да пиша по принцип върху темата за интересите и принципите в международната политика. Някак от нощта изплува съобщението за въздушните атаки на САЩ, Великобритания и Франция в Сирия. И си казах, че това е още един аргумент да развия моята гледна точка за ролята на интересите и принципите в международните отношения и позицията на България.
Известно е, че в междудържавните отношения, както и в човешките, има участници, които представляват две крайности – едните са готови да се съгласяват с всичко и такива, които искат да демонстрират превъзходство чрез несъгласие. От кои е, и трябва да е България? Моят отговор е, че тя трябва да се солидаризира с партньорите от ЕС и НАТО, следвайки активна позиция при формирането на общите политики и съблюдавайки общите решения, включително и тези, отнасящи се до потушаването на регионалните конфликти. Но аз винаги съм твърдяла, че когато става въпрос за мира и човешкия живот, трябва преговорите да изпреварват “похода” на ракетите. Това не винаги се случва и затова от България се изисква да има ясна визия, която да гарантира националната ни сигурност. Членството ни в ЕС и в НАТО съвсем не означава, че сами трябва да се лишим от възможността да играем активна роля в търсенето на точки на съгласие със съседите си и да изпадаме в клопката на малките държави, на които някой съзнателно внушава чувство за малоценност.
Търсенето на точки на съгласие е най-трудният аспект в дипломацията, но в това е нашият шанс да сме фактор в търсенето на общи решения в междудържавните отношения. Разбира се, че е нужна мъдра и силна дипломация, която да следва логиката на ограничаване до минимум на регионалните конфликти на Балканите. Началото вече е поставено с един от приоритетите на българското европредседателство – Западните Балкани, както и отношенията ни с Турция. Още повече, че историята нееднократно е потвърждавала, че не една война е тръгвала от Балканския полустров, спечелил определението “барутен погреб”. Да се гледа пренебрежително на това, не бих го определила като политически елитарно. Регионалните конфликти винаги са били резултат от конфронтация, от която са тръгвали и големите войни. До тях, в преобладаващите случаи, се стига поради отсъствието на ясни политики, защитени в условията на преговори. Не мисля, че търсенето на баланси в междудържавните отношения може да бъде определено като срамно, нито пък да е израз на “снишаване”. Една дума, която се опитаха някои хора да активират по отношение на българската позиция по случая “Скрипал”. Ако ме питате, аз се съмнявам в тяхната искреност да защитят българския интерес. Даже се изненадах, когато чух снощи президентът Плевнелиев да фокусира българската позиция единствено около: “България трябваше да изгони един руски разузнавач, активен в България, който има дипломатически паспорт, за да покаже солидарност с европейското семейство”.
Да се търси синонимното значение на солидарността в случая “Скрипал”, единствено в този акт – „да изгоним поне един руски разузнавач, активен в България”, e най-малкото некоректно. защото се пропуска цялата фактологическа история, отразяваща българската позиция – участието ни във формирането и гласуването на всички решения на ЕС и на НАТО. Това деликатно не е ли по-скоро напомняне за перманентна и постоянна добре свършена работа на съответните специални служби, които трябва да гарантират националната ни сигурност? Темата за принципите и итересите в междудържавните отношения е една тема, която има смисъл да се обсъжда на равнище правителство, дипломация и Парламент. Към нейното дискутиране трябва да се подхожда искрено и при отчитане на българските интереси. Светът се промени коренно и в съвременната дипломация е много важно умението да се излиза отвъд познатите структури на мисленето, водещи до противопоставяне. Нужен е по-проницателен поглед при вземането на българските решения. Вече споделих в публикацията “За стойността в политиката“, че винаги съм мечтала за лидери от световен ранг, които да не постъпват рутинно и банално, защото търсенето на съгласие в международните отношения трябва да е в началото, а не в края, когато всички пътища вече изглеждат затворени.
Какво означава в политиката да се съблюдават принципи и интереси? Не е случайно, че не употребих съюза или. Това е така, защото те не бива нито да се противопоставят, нито да се разглеждат поотделно. Ясно е, че принципите са най-вече убеждение и възгледи, от които се ръководим. От тях се ръководи и всяко национално правителство и всяка международна структура. Настоящата българската външна политика нито се е отклонила, нито е отхвърлила принципната позиция на ЕС и на НАТО по отношение на “Скрипал”, за да имаме повод да нищим темата за “снишаване” или за “отклоняване”, защото ние сме част от тази позиция. Още повече – в годината на българското европредседателство! Знаете ли какво би казал професор Едуард де Боно – гуруто на латералното мислене, ако трябваше да вземе участие във формулирането на българската позиция: ”Всяка от страните (щеше да има предвид Русия и Великобритания) изгражда своя собствена позиция, защитава я и атакува позицията на ответната страна. Тази “битка” не означава, че случаят е изцяло изследван. Много по-ефективен начин за разглеждането на определен случай се предоставя при употребата на “паралелното мислене”(моите читатели знаят какво означава това). Чрез въпросния метод двете страни съвместно проучват темата. Въпреки че несъгласието може да бъде неприятно, то често е необходимо, както в интерес на истината, така и за да се изследва обективно и изцяло всеки въпрос.” А истината, прозрачността и справедливостта не са ли ценности от философията на демократичния свят, към който България принадлежи? Нека изреченото от Де Боно и моят въпрос да останат финал на темата за принципите и за интересите, но също в контекста на последните събития в Сирия – и по какъв начин преговорите трябва да предхождат “похода” на ракетите.
