2
Вече чувам как някои от моите постоянни читатели негодуват: ”Отново ли, тия – пак от същото!” Как иначе, та те са като сапунен сериал! Жанрът не може да е друг, тъй като интерпретативната рамка в говоренето на “новата” „дясна” “Демократична България” e все същата – позната и извадена от стария сандък. Отново популистки обещаваща и изпълнена с поредно усилие да ни заблудят – за пореден път, че са десни и са реформатори?! Аз вече веднъж казах – не може много пъти “да си надробил една и съща попара” и да очакваш, че все още ще се намират хора, които ще поискат да я опитат. Най-малко и заради това – непродуктивно звучи старата песен на …(уж) нов глас! Лица на политици, чието идейно статукво не предлага работещи идеи!
Известно е, че силата на политиката е в идеологията, така както на дървото – в корените му. Каква идеология може да са скалъпени фалшиви новини, като безпочвените твърдения, отнасящи се до ГЕРБ и управлението. Звучат като “изсмукани от пръстите” – липсвала демокрация, вече не сме били партньори на ЕС и НАТО, ГЕРБ не била дясна партия, все повече правителството залитало в руската си зависимост (А какъв ще е коментарът им, че Германия подписа в края на март за “Северен поток-2” – немците, Меркел и ЕС в каква зависимост са от Русия?)… Мислят си, че само с лъжливи тези и с лакти може да избутат ГЕРБ от политическото пространство? А всъщност не става ли дума за пореден опит да бъдат предизвикани евентуални антиГЕРБ настроения. Аз мисля, че това е една “стара плоча”, която не може да произведе очакваната електорална подкрепа. Най-много да се стигне до още по-окаяно състояние. Може да се окаже, че “синята сълза”, изобразена върху взаимстваното лого, няма да е достатъчна, за да заблуди последните електрони.
На тези същите лица, които обслужват единствено собственото си его, трябва да им се признае, че не спират да обслужват собствения си инат – иска им се да останат в политиката, макар че времето им отдавна е изтекло. Защо ли? Защото не го могат. Политиката наистина е занаят и измежду инструментите й не са внушенията, чиято крайна цел е формиране на политическа антипатия към ГЕРБ, Борисов или Цветанов. А и хиперболизираното пропагандно говорене едва ли може да им помогне. Навярно точно тези хора си мислят, че могат да продължат оцеляването си, благодарение на митa, че те представляват т.н. “старо дясно”. Какво да ви кажа – толкова могат, толкова правят и толкова може да НЕ очакваме от тях.
Истината е, че и този път те ще разчитат на вербалните сигнали за поддържане на някаква окултна привързаност на старото твърдо “синьо ядро” към първите години на прехода, когато очакванията ни да бъдем подкрепени всички, които се нагърбихме да правим истински демократични реформи, просто не се случи! Тогава ония “десни”, избрани със “синята” бюлетина, просто ни привикваха един по един, за да кажат: ”Да се спрат реформите, защото БСП не искат?!” (Изразът е автентичен). Пришиването сега на тези особи към въпросния период е най-малко нелепо. Всяка тяхна поява оставя след себе си единствено усещането за оцеляването на група хора в политиката, макар че потенциалът им отдавна е изчерпан. Напомням ви заглавието на тази публикация: ”Ако не посееш, няма да пожънеш”. Тази поговорка е добро напомняне не само за тях, но и за управляващите в момента. Иначе, казано накратко, става дума за нова порция популизъм – шарен като великденските яйца.
В поведенчески смисъл тези хора страшно много си приличват с БСП. Не може да си имал управленска възможност и да си се провалил, и да не отчетеш, че това вече е загуба да се влияе. Доказаната неспособност да реализираш успешни политики е само един от аргуметите за дефицит на управленски възможности. И сега какво, отново стари тези и вехти обещания за бъдещи управленски практики, които едва ли изглеждат реалистични, защото на фона на политиките, реализирани от настоящето управление, те са симптом повече на слабост да се извадят читави идеи. Но едва ли го разбират, защото не допускам, че са в състояние да се самооценят реалистично. Така че подгответе се – те ще продължат да ни се натрапват напоително с “все от същото”, разхождайки се в отсечките между студиата на познати пансионатни медии.
