Когато Едуард де Боно въвежда понятието “красив ум”, той има предвид очертанията на конкретен мисловен модел. Красивият ум, за който говори този гениален човек, не е нещо абстрактно. Според него, това е “умът, който може да бъде оценен от останалите… това не е умът на човек, седящ в ъгъла и решаващ изключително сложни пъзели” (Как да притежаваме красив ум, С., Локус,2009 с.8). Красивият ум “не е предмет (и) на вродена интелигентност или големи познания”. Според Де Боно, “важно е само как използвате ума си”. А на това може да ви научи “Системата за латерално мислене” на професор Едуард де Боно. И тъй като решението на всеки проблем е в добрата идея, следователно и предлагането й е част от красивия ум. Но не винаги една стара идея, която до един момент ни е служила, може да продължи да е добра идея. Често забравяме или не отчитаме, че заедно с промяната на обстоятелствата, намялява и коефициента й на полезно действие. Традиционната представа, че поколенията се сменят и идеите може да останат същите, защото не всички са чували за тях, е колкото погрешно, толкова и безнадеждно.
През 2010 година в София, бе организиран семинар с участието на самия професор Едуард де Боно – авторът на латералното мислене. Една от сюжетните линии беше как по-ефективно да се работи в условията на криза. Тогава той свърза решаването на проблеми с „движението напред” и го обясни с използването на нови идеи, но и c подобряване на “изморените” идеи. Ако вече сте разбрали, че в предишната ми публикация стана дума за новите идеи и алтернативите, то тук ще говорим за “изморените” идеи. Та на въпросния семинар, Де Боно ги определи като “промяна на онези идеи, които в един момент се износват и вече не могат да ни служат”. Ако някой вече е въвел такова понятие и ни предлага неговото тълкувание, е редно и вие, като мои читатели, да знаете какво означава това. Иначе рискувате да станете част от хората, които възпроизвеждат “изморени идеи” или допускат те да им влияят.
За голямо съжаление, в днешния обществено-политически живот на България продължават да ни натрапват “изморени идеи”. Ако някога те са били нови и работещи, то днес същите рискуват да преминат в категорията на лозунги, които някой е пропуснал да изтрие от полусрутените стени на някогашните ТКЗС-та. Те не помагат за решаване на проблемите и не дават решения. Истината е, че в ръцете на някои политици “изморените идеи” са последната им надежда или пореден опит на група хора да се идентифицират с определено политическо статукво. Веднага ви давам пример, свързан с превъплощенията на наричащите себе си “стари десни”. Те продължават да си мислят, че повтарянето на “изморени идеи” може да им помогне за поредното “възкръсване”. Ако вие не знаете как да им се противопоставяте, гарантирам ви, че ще продължите да сте техни пленници, а те ще градят политическата си кариера на ваш гръб, защото за пореден път сте решили да им повярвате. Или да вземем идеите на БСП, за които спекулирането с бедността и обявявайки се за “закрилници” на определени обществени слоеве, виждат решаването на проблемите единствено в повишаването на т.н. директни плащания, за каквото й да се отнасят те. “Изморена” идея е и търсенето на решение чрез повсеместното прилагане на принципа разрешено/забранено. Истината е, че ако започнем да виждаме едно решение по друг начин, различен от досегашния, може да се промени и мисленето ни за самия проблем. Още повече, че всяка идея е огледало на познаването на проблема в цялата му сложност.
“Изморените идеи“ са изпробвани идеи, които при определени условия престават да действат, защото са износени, и те трябва да бъдат променени. Но това се отнася и за “износването” на подходите при ”анализиране” на обществено-политическия живот. Мислите ли, че е сериозно и професионално да чуете от “мастит” политически коментатор, че „спорът между Цветанов и Радев бил като между Давид и Голиат”!? Само не чухме кой от тях е Давид, и кой е Голиат. Това щеше да е по интересното! Или че “Борисов завиждал на Радев”, говорейки за някаква конкуренция между тях!? Добре щеше да е, ако тази констатация беше подкрепена със сериозни аргументи. Че е смехотворно, смехотворно е! Но именно подобни “размишления” са айсберга на “изморените идеи”. Най-често те са израз на идейната безпомощност на партийните среди, които тези хора представляват, или за които лобират. В същото време, те съзнателно и умишлено избягват прагматичните анализи и обобщения за сегашното управление, пропускайки обективността, заради личните си политически предпочитания. Подобен “изморен” подход е толкова очеваден, че винаги се питам дали не става дума за дефицит на онова задължително ниво на познание, наречено професионализъм, или за подобни “специалисти” по-важна е лоялността към онези, които свикнахме да назоваваме с определението задкулисие.
Днес сме свидетели на размиване на границата между професионалния коментар и анализ, от една страна, и фалшивата новина, от друга. Спокойно можем да говорим за инфлация (обезценяване) на информацията – откъм език, смислово съдържание и ценностна оценка. И това е така, защото от години едни и същи хора ни се натрапват с едни и същи идеи. Едни и същи водещи, прехвърляйки се от ТВ на ТВ, едни и същи политолози и социолози, броящи се на пръстите на едната ни ръка… Те не отразяват съществуващите нагласи, а се опитват да ги формират в посока, обслужваща определени политически интереси. Отдавна са приели образите на гадатели и на “архитекти” на политическите процеси. Някак естествено е, доверието към тях да намалява. Затова и вече се питаме дали винаги онова, което ни се показва като статистика, отговаря на действителността или авторите са се подготвили “старателно”, за да ни повлияят с удобни политически прогнози и тези. Затова пък, когато ни се предлага някакво тълкувание на социологически данни, трябва да не забравяме, че те не са единственият възможен вариант.
Днес ние сме свидетели на използването на много “изморени” идеи и на “изморени” подходи. Една действителност, която говори за износване в личното познание, но и за политическа конюктюра, която продължава да съсипва доверието в политиката и в информацията. Когато знаеш идейно-политическите предпочитания на един анализатор, и когато той постоянно присъства в студиата, няма начин да не ви направи впечатление наслагването на “изморени” идеи и подходи. Нормалното е, aко нови не се появяват, старите да бъдат променени. А най-директният начин за справяне с една “изморена” идея или с един „изморен” подход, е да се тръгне от идентификацията на тяхната концепция в новите условия. Правете това, и никога няма да ви се налага да разпространявате “изморени” идеи или да използвате “изморени” подходи, защото наистина “в един момент (те) се износват и вече не могат да ни служат”. Ако се позовем на разбирането на професор Де Боно за “негативна стойност” – понятие, въведено от него, то и “изморените” идеи, и “изморените” подходи са стойности, които нанасят вреди.
