Президентът искал смяна на системата. Единственото, което се подразбира е, че той има намерение да смени сегашната политическа система, т.е. демокрацията. С коя от тях – тоталитаризъм, авторитаризъм или теокрация? И как смята да го постигне? В този случай само за политическа неграмотност ли става дума, за безотговорно отношение към публичното говорене, за “сбъркани сензори” или за цинично газене на конституцията? До там ли стигнахме, че близки до президента политолози да ни обясняват от ефира, че той нямал предвид смяна на политическата система, а…(следва недоизказаност).
По форма на държавно устройство България е република. Държавният глава се избира мажоритарно. По призумпция текстовете на конституцията го определят като обединител на нацията. Това не го прави монарх.Той не е и власт. Всеки мерак да се правят подобни внушения, както и да се влиза в ролята на опозиционен лидер е неконституционно. Най-опасният ефект от подобно поведение е подкопаване основите и рушене на демокрацията. Защото всяка политическа система отразява характера и същността на управлението, неговата организация.
Демокрацията е възникнала като управление на народа. На него принадлежи върховната власт. Той я упражнява чрез свои представители, избрани на демократични избори и с таен вот. Всяко управление е демократичен резултат на свободната воля на мнозинството. Едно от задължителните условия за демократичност на държавното управление е разделението на властите и тяхната независимост. Законодателната власт се реализира от парламента. Неговият състав се избира пряко и за определен срок. Депутатите са представители на различни политически партии, преминали процентната граница, определена от Избирателния закон. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. То определя състава и функциите на министерствата и техните поделения в страната. Изпълнителната власт е натоварена да осигури националната сигурност, да провежда външната и вътрешната политика, да поддържа всички дейности, свързани с образованието, здравеопазването, науката и културата. Съдебната власт също е независима от другите власти и от президента. Тя гарантира законност и справедливост за всички български граждани и институции. Обединява органите на следствието.
Определено е отношението и на политическите партии към държавното устройство и към управлението на държавата. Всяка една от тях има своя програма и лансира идеология и идеи, с които иска да спечели политическата подкрепа на гражданите. Естествено, крайната политическа цел на всяка една от тях е да се стреми към властта. България натрупа достатъчно опит в политическото структуриране на обществото, предвид многото партии, които се нароиха. Друг е въпроса, колко от тях успяха да се задържат на българския политически небосклон и колко останаха еднодневки. Да не забравяме как след девети септември 1944 година комунистите унищожиха многопартийността и забраниха политическия плурализъм.
Пак ще повторя въпроса си – с коя друга политическа система българският президент иска да смени демокрацията? С коя от тях – тоталитаризъм, авторитаризъм или теокрация?
Тоталитаризмът се отличава с насилствено установяване на еднопартийна система и срастване на партийните принципи с държавното управление. За политическа и икономическа свобода на гражданите не може и да се мечтае. Всичко останало – възрастните могат да си го спомнят, а по-младите да прочетат. Диктатурата на пролетариата, узаконена с текст от тогавашната конституция, ни управлява цели 45 години.
Авторитаризмът е безпартийно диктаторско управление без политическа идеология. Налагането на ограничения върху свободата на гражданите е политика, за която не се търси съгласието на гражданите, а всичко се постига с насилие. Между тоталитаризма и авторитаризма има много общи характеристики. Изследователите обаче казват, че всеки тоталитаризъм е и авторитаризъм, но не всеки авторитаризъм е тоталитаризъм. Това означава, че авторитарното управление е диктаторско по своята същност и означава власт на една личност – монарх, президент, канцлер, военна хунта. Те нямат официална идеология, която да наложат в държавата. Тяхната власт се крепи на бюрократичния апарат, полицията и армията. Ако армията играе важна роля, то това си е военна диктатура. Спомнете си или прочетете за хунтата на Пиночет в Чили. Това което отличава съществено авторитаризма от тоталитаризма, е отсъствието на тоталитарната партия, каквато бе комунистическата партия у нас до 1989-та.
Теокрацията е такава форма на управление, при която религиозната и държавната власт са обединени. По-накратко – държавната йерархия съвпада с тази на религиозната деноминация.
Казват, че политик не се става за един ден. В този случай и най-успешното спускане с паращут не променя нещата. И друг път съм писала, че истинският политик е автентичен, а не имитатор. Докато в сценичното изкуство подражателският талант се оценява с аплаузи, в политиката определението е лаик. Безпокойството ми? Агресивното невежество бързо да прерасне в пандемия.
