ПРЕДИ ДАТАТА ДЕСЕТИ НОЕМВРИ

Десети ноември
Време за четене: 11 минути

1989 година… Наближаваше лятото, и преди да беше настъпило, във въздуха на България сякаш се усещаше някаква жега. Но никой не можеше и да предположи за онова, което ни очакваше. Първите трусове на силно политическо земетресение щяха да разтресат земята под краката на всички източноевропейци. С едно историческо за Полша лято, щеше да стартира дългата и студена зима за народите от Източна Европа – време за съпротива и сваляне на комунистическите режими. В началото на юни полската опозиция спечели изборите. Стартира “Кръгла маса” за преговори между нея и правителството. Стачките веднага спряха, за да се възобновят отново през септември. Случи се по това време да съм в Украйна – празни шандове, оголени магазини, опашки. Преустройството на Горбачов оставаше на думи, а съветските републики бяха в ямата на икономическия недоимък. По това време Унгария и Австрия премахнаха символично телените заграждения на границите между двете страни. А напрежението в България рискуваше да стигне своя пик, особено след като Турция затвори границите си и отказа да приема на своя територия българските изселници, след като близо 350 хиляди вече успяха да напуснат страната ни.

В Източна Европа не беше никак спокойно. Можехме да разберем за това единствено от цензурираната официална информация, която представяше събитията като незаконни действия срещу управлението на комунистите в тези държави. През януари 1989 година, полската опозиционна организация “Солидарност” е легализирана след решение на Пленум на ЦК на ПОПР и се започват преговори между правителството и опозицията. В страната се организират масови протести, включително и по повод репресиите в Чехословакия, където също текат подобни процеси. Не е по-различно и в Унгария, протестите са организирани от радикални дисидентски групи. Те настояват и за реабилитиране на Имре Наги – осъден на смърт по време на събитията от 1956 година. След няколко месеца опозицията постига и това – смъртната му присъда е обявена за незаконна и той е реабилитиран като герой за освобождението на Унгария от съветската окупация след Втората световна война.

Надигащата се протестна вълня в страните от т.н. Съветски блок, започва да придобива все по-мащабни размери. През април Полша промени Конституцията и се създаде президентска институция, а за президент е избран Войчех Ярузелски. Приема се нов Изборен кодекс и се гласува Закон за сдруженията. Месеците май-август са изпълнени с масови стачки в полските градове Гданск и Краков. В Унгария подава оставка Януш Кадър –дългогодишен генерален секретар и лидер на УКП. А в това време в България също вървеше процес, но на “преустройство” и ръководен от БКП, по образец на Горбачевото “преустройство”. По-скоро – процес за спасяване на комунистическия режим под натиска на външно-политически фактори, свързани с недоволството от комунистическото управление в страните от Източна Европа.

Преустройство, което в следващите години щеше да получи точното си определение – подготовка за голямото ограбване, което доведе до това, че бившите комунисти овладяха икономическата власт и така си обезпечиха политическото маневриране за десетилетия напред. Приемането на Указ 56, с който се въведе старт на пазарноориентирана икономика постави само началото. През 1989 година, Министерският съвет взе решение да започне кредитиране на фирми и граждани, за да разполагат с финансов ресурс. Появиха се и т.н. необезпечени кредити, а заедно с тях – и кредитните милионери. От тогава е и крилатата фраза:”Другари, назначавам ви за милионери!” Така комунистите, днес новоизпечени милионери, извършиха преустройството на планираната икономика, превръщайки сами себе си в субекти на пазарната икономика.

На 18 януари 1989 год. започна посещение на френския президент Франсоа Митеран в България. Той призова за спазване на човешките права. Българските власти отхвърлят искането на френския културен аташе за среща с активисти на новоучреденото Независимо дружество за защита правата на човека. Но официалната власт постъпва подборно, и на френската закуска, организирана от Митеран на 19 май, присъстват само официално определените. В същото време членове на НДЗПЧ са публично заклеймявани с публикации във вестник “Работническо дело”. А на открити партийни събрания по месторабота, на които се канеха и безпартийните, се гласуваха текстове на декларации, осъждащи дейността на най-изявените активисти на дружеството. В исторически план, за тази неофициална закуска с френския президент можете да прочетете различни интерпретации, вкл. и че изиграла знакова роля за посоката на промяна, която трябвало да следва България. Посока, която официалната комунистическа власт се опитваше да имитира.

В същото време конфликтът й с българските турци назряваше и имаше опасност да се превърне в голям национален проблем, застрашаващ сигурността на страната. Опасността от терористични действия не бе неутрализирана. Тя се засили особено, когато на 10 май е публикуван закон, че всеки българин може да пътува по света. А на 29 май, Тодор Живков излиза с двадесетминутна реч, от която става ясно, че България е готова да пусне българските турци да отпътуват за Турция. Тургут Йозал – бъдещият турски президент, “отваря вратите” за българските изселници и започва т.н. “голяма екскурзия”. Тръгват “влаковете на срама” – така те са определени в много от публикациите тогава, a и по-късно. Още на другия ден в София се проведе митинг-демонстрация срещу изявлението на Живков. Масовото изселване, известно като “голямата екскурзия”, продължи до август, когато Турция реши да затвори границите, след като вече се бяха изселили повече от 340 хиляди български граждани с турско самосъзнание.

Междувременно в България се случват събития, повлияни от онова, което идва като информация за процесите най-вече в двете Германии и в Полша – колкото и оскъдна и цензурирана да е тя. По време на първата екологична среща на страните-членки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ – дн. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа), активисти на неправителствената организация “Екогласност”в градинката пред “Кристал” в София организират на 26 октомври събирането на подписи за спиране на строителството на хидропректите ”Рила” и “Места”. Участниците са разпръснати от органите на реда и има арестувани. Събитието е отразено и в западната преса. А на 2 ноември 1989 година е проведено и първото легално събрание на Клуба за гласност и демокрация, основан през ноември предходната година от осемдесет интелектуалци в 65-та аудитория на СУ “Климент Охридски”. На 3 ноември е организирано шествие на национално движение „Екогласност“, което връчва подписка, подкрепена с 12 хил. подписа, в Народното събрание против строителството на хидрокомплексите „Места“ и „Рила“. В шествието се включват около 4000 души. Това е първата масова демонстрация на граждани срещу властта.

На 18 октомври в Берлин, на пленум на ЦК на ГЕСП, генералният й секретар Ерих Хонекер подава оставка. Наследи го Егон Кренц, който веднага е привикан в Москва от Михаил Горбачов – генералния секретар на КПСС, за да бъде порицан, че Ерих Хонекер е трябвало да бъде оттеглен по-рано, тъй като перестройката изисквала нови ръководители. Почти веднага след това, Горбачов вика за разговор в Москва Виктор Шарапов – тогавашния съветски посланик в България. Предава му копие отстенограмата с Егон Кренц и му възлага да запознае с текста и Тодор Живков.

Още на другия ден – 3 ноември, веднага след завръщането си в България, Шарапов се среща с Тодор Живков. По спомени на приближени до българския държавник, той излязъл от нея доста смутен и объркан. Шарапов организира и втора среща – на 5 ноември, на която казва на Живков, че “Съветското ръководство с голямо разбиране се отнася към вашето решение да подадете оставка и ми поръча да ви предам, че вие постъпвате много мъдро. Оторизиран съм също да ви изкажа голяма благодарност за дългогодишното ползотворно сътрудничество, за вашите чувства на любов и дружба към СССР и КПСС.” Не знам дали, и доколко Тодор Живков е бил изненадан, както пишат някои, чувайки, че решението за неговата оставка вече е взето.

Аргументите на Живков клонят към неговите опасения, че липсвал подходящ другар, който да го замести. Но посланик Шарапов е настоятелен в реализирането на инструкциите от Москва и по време на следващата среща – на 6 ноември, той само му припомня, че съветското ръководство препоръчва смяната да стане на предстоящия пленум на БКП, а Петър Младенов трябва да е човекът, който да оглави държавата. Живков проявява упорство и настоява да си подаде оставката като Генерален секретар на БКП, но да остане председател на Държавния съвет. На 7 ноември, когато се празнува годишнината на ВОСР(т.н. Велика октомврийска социалистическа революция в Русия ) отново на среща между двамата, Шарапов отхвърля подобна възможност, тъй като българската практика не предвиждала двата поста да се заемат от различни хора.

На 9 ноември 1989 пада Берлинската стена – символ на “Студената война” и на разделението на Европа на Източна и Западна. Всичко започва с договарянето между кметовете на Източен и Западен Берлин граничните пунктове да бъдат отворени през декември. До това се стига след като германски граждани от Източна Германия от доста време окупират посолствата на ФРГ в Унгария, Чехия и Полша. Искането им е да бъдат приети в Западна Германия, а Австрия направо отваря границата си. ГДР е принудена да промени Закона за пътуване в чужбина и да облекчи процедурата. Eдна неволна грешка на шефа на соцпартията в Берлин Гюнтер Шабовски по време на негова пресконференция на 9 ноември, на която той представя новия закон, тласка събитията с неочаквана сила. На въпрос на журналист, откога законът ще действа, той отговаря:”Доколкото знам…от този момент.” Пресконференцията се предава на живо, а часът е 18,57. Към стената се втурват маси от хора. Властите в Източен Берлин изпадат в шок…Германският народ от двете страни на стената ликува. А заедно с това се събуждат и надеждите на още милиони източноевропейци, че краят на комунистическите диктатури е настъпил.

В България, на 10 ноември е насрочен пленум на БКП. Тодор Живков е освободен като Генерален секретар на ЦК на БКП, а по-късно е освободен и като председател на Държавния съвет. На негово място е избран Петър Младенов. Той управлява еднолично България в продължение на 33 години. И днес, ако се поразровите в написаното за случилото се, ще откриете сблъсъка на много различни истини за случилото се. Но фактите недвусмислено потвърждават, че под натиска на Москва управляващата БКП и нейните служби в държавата побързаха да спретнат един дворцов преврат, спасявайки се от онова, което можеше буреносно да приближи и България. Финалът на една дълга диктатура остана завинаги запечатан с онази запомняща се физиономия на Живков, изразяваща недоумение и изненада от предателството на най-приближените му хора. Новината за свалянето на Живков бързо се разнася.

А какво се случи през следващите 29 години, освен че започнаха политическите промени в страната и прехода на България към демокрация и пазарна икономика? Израстна едно цяло поколение. Родиха се много надежди, а други бяха безвъзвратно изгубени. Но най-важното бе постигнато с усилията на онези, които не се отказваха въпреки всичко, да прокарват и да отстояват свободата на мисълта и свободата на словото. Европейските демократични ценности се оказаха по-силни и днес страната ни е с утвърдена многопартийна система и независимост на отделните власти. Отмяната на член 1, а по-късно и новата демократично конституция, както и дълбоките реформи в законодателството днес са в състояние да гарантират равни права, а колективата и индивидуална справедливост са водещ принцип в управлението на държавата и функционирането на правораздавателната система. България е член на ЕС и нейните граждани се възползват от свободата на движението. Те са граждани на Европа и няма ограничения да живеят, да работят и да учат във всяка една страна – членка.

Днес основите на българската демокрация са в конституцията, в действащите независими институции, в гражданската чувствителност и в гарантираната сигурност, че сме част от ЕС и НАТО. Нихилизъм е да твърдиш, че няма свобода на словото, когато свободата отдавна е свободия. Политически неадекватно е, твърдейки, че “четвъртата власт била абдикирала от ролята си на коректив”, когато медиите са задръстени от публикации с изразена критична гледна точка. Друг е въпроса дали се спазват винаги и от всички, професионалните журналистически стандарти за обективно отразяване. Политически предумишлено и сбъркано е да лъжеш, че в България “свободомислието се наказва”. Дълбоко недържавнически е, ако някой мисли, че вотът на народа по време на избори няма значение и е решил да ни пробутва спекулативно как се били възродили “познатите механизми на партията-държава”. Също толкова “голо” звучат и всякаки белетристично изразени обобщения от рода на: ”Демократичните институции атрофират. Решенията се вземат на тъмно, често еднолично. Лобизмът и корупцията пронизват цялата система на държавно упавление и го правят арогантно, без страх от санкция. Законите се пишат все по-често в интерес на бизнес кръгове и лобита, а не на гражданите”.

Та намерението ми беше да припомня факти за преди Десети ноември… А за след това – оставям на вашите спомени. Ако сте по-млади и не помните – прочетете или нека ви разкажат. Ако днес сте сред гражданите с проактивно мислене и с критичен поглед към процесите в обществено-политическия ни живот – приканвам ви да се замислете върху поредната “коректност” на българския държавен глава, изразена в обръщението му по повод на Десети ноември… Бъдете сигурни – това няма да ви отнеме много време. И не лишавайте себе си от истинската коректност – какво се случи и какво не се случи през тези 29 години преход. Aко го направите, навярно ще ви е по-лесно да си отговорите защо преходът в България премина толкова бавно и болезнено… Колкото до спекулациите и фалшивите новини, отнасящи се до днешната българска демокрация, произнесени дори от един държавен глава, тях ще ги има, докато продължаваме да си затваряме очите и докато “трае общественото търпение и безучастност” към говоренето на неистини и към опита да се печели нездраво политическо доверие с необективно обругаване на обществено-политическата среда в страната.

error: Свържете се с автора за разрешение!!