Няма съмнение, че последният мониторингов доклад на ЕК е положителен за България. Временно са свалени три важни ключови сфери, което категорично потвърждава, че по тях се е работило интензивно през изминалия едногодишен период, като са спазени критериите и са постигнати резултати: гарантиране на независима съдебна власт, законодателната рамка, ефективност в борбата с организираната престъпност. Затова и те отпадат от механизма за проверка и контрол. Много близо до окончателно покриване на критериите са другите три: корупция по високите етажи на властта, външни граници и продължаване на съдебната реформа. Усилията по отношение на тях трябва да продължат, за да се реализира очакването ни за отпадането на процеса на МСП, преди края на настоящия мандат на ЕК.
В доклада за първи път се отбелязва “значително влошаване през последните години на медийната среда в България, което рискува да ограничи достъпа на обществото до информация и може да има отрицателно въздействие върху независимостта на правораздавателната система чрез атаки в някои медии срещу конкретни съдии.” От този цитат става ясно защо темата попада в този доклад – медиите не трябва да се намесват в обективната работа на правораздавателните институции, в т.ч. на прокуратурата и на съда. В тази връзка, примерът, който повечето медии следват, може да бъде сведен до начина, по който президентът тези дни отговори на журналистическо запитване. Ставаше дума за прокурорската проверка на причините, поради които преди две години е било прекратено разследване, свързано със Семов – президентското предложение за конституционен съдия. Очакването ни би трябвало да е държавният глава да каже, че става въпрос за един правен акт и следва да оставим институциите спокойно да си свършат работата. Но уви! Човекът, който по конституция е длъжен да отстоява независимостта на властите и ценностите на демокрацията, предпочете безотговорно да отправи към обществото внушението, че проверката е политически нагласена (перифразирам). Така че, сравнен с този пример, позволявам ви да се отнесете по-щадящо към всеки опит на някоя медия да изкриви прочита на мониторинговия доклад, подчинявайки го на собствената си медийна политика. Това последното го казвам, защото медия, чийто собственик е разследван в момента олигарх, побърза да вкара обществото в информационна заблуда. Като например, поставяйки подзаглавие на публикация:“Според мониторинговия доклад натиска върху критикуващите властта пречи на реформите.” Ето, точно за това става дума! В подобно изречение се съдържат най-малко две внушения – има цензура от страна на правителството и няма свобода на словото. Затова най-добре ще е вие самите да направите сравнителен анализ и да откриете разликите между това, което казва комисията и онова, което ви се пробутва като на читатели.
Вицепремиерът Захариева беше съвсем точна по време на брифинга за доклада, артикулирайки частта за влошената медийна среда. И макар констатацията да не е предмет на въпросния текст, прочитът който тя направи бе съвсем коректен – правораздавателната система и МВР трябва да бъдат оставени да си вършат работата спокойно и без натиск. Според мен, всякакви други интерпретации и изкривен прочит на тази констатация в доклада, не отговаря на истината. Също така, правителството няма как да има отношение към частта за влошената медийна среда, защото в България цензура не съществува. Медиите са частни и отдавна е известно, че те обслужват политики, определени от собствениците им. В тази връзка, държавата не се бърка в частната медийна среда, но тя е длъжна чрез законодателната си дейност да осигури прозрачност на медийната собственост, за да знае българското общество Кой Кой е.
За обвързаността на медийната политика със собствеността и за неспазването на журналистическите стандарти съм писала в няколко мои публикации (“Кое изяжда професионалната журналистика“, „Моралът в медийната среда“, „Фалшивите новини“, „Още за журналистика“). В тях нееднократно е ставало дума за отговорността на журналиста и водещата роля на професионализма при формирането на обективна информационна среда. Смея да кажа, че т.н. журналистическа гилдия (звучи по-скоро като клише, а не като реално съществуващ субект), е престанала да играе ролята на обединяваща и регулираша процеса на съхраняване на стандартите в професията. За голямо съжаление, в българската журналистика все повече преобладава “модата” да се скалъпяват скандали, да се търси пикантното, но не винаги – ценностно водещото в демократичния процес. Прав е Бойко Борисов като казва, че в някои случаи журналистите в една частна медия се явяват слуги на собствениците, а често – и техни адвокати, изкривявайки фактите по начин, който нанася поражение на обществените ценности( перифразирам ).
В заключение искам да повторя, че включването на акцента за влошената медийна среда е критика не към правителството, а към медиите и към техните представители. И за да не съм голословна, както и за да разберете върху какво построих горните съждения, ви предлагам два абзаца по темата:
“Способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, предсттавлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от Механизма за сътрудничество и проверка, и като цяло е основа за по-дообро упавление.”
“Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съди в някои медии, свързани с непрозрачни интереси и трудности при намрането на ефективни средства за правна защита.”
Препоръките на ЕК са за продължаване на съдържателните реформи, системни действия за ограничаване на корупцията по високите етажи на властта, на границите и в местното управление. А както разбрахме, по отношение на влошената медийна среда се препоръчва на медиите и на гражданите да изискват отчетност от властта в една плуралистична среда, без да се оказва натиск, особено в случаите когато става дума за влияние върху прокуратурата и за съдебната система. Повече от ясно е, че водещо при поставянето на тази тема като акцент е изискването за обективна информационна среда, отказ от използването на фалшиви новини и спекулативно представяне на фактите, завръщане към професионалните стандарти за обективно отразяване на действителността и прозрачност на собствеността на медиите. И това няма как да не е важно, когато констатациите за влошената медийна среда имат пряко отношение към начина, по който се отразява информацията и как се реализира обществения дебат с посредничеството на медиите. Защото няма съмнение, че говорим за влошен достъп на обществото до обективна и вярна информация, което застрашава демократичния процес, давайки превес на дезинформацията и на фалшивите новини, както и на спекулациите. Така, освен че се ограничава и се влошава достъпа на обществото до обективна информация, в много от случаите се стига до изкривяване на обществения дебат във връзка с провежданите от правителството реформи. Прави се с цел да бъдат обслужени конкретни явни или задкулисни политически интереси, преследващи забавяне или възпрепятстване на реформите. А те са съществената част от развитието на българската демокрация и правовия ред.
България измина още една крачка към Шенген. Известно е отношението към страната ни по този въпрос, що се касае до някои страни-членки на ЕС, въпреки че сме изпълнили всички технически условия. В доклада много ясно се казва, че за напредъка ни от особено значение е била стабилността в държавата – условие за провеждането на реформите. Приема се като висока оценка и казаното за решимостта на България да изпълни окончателно препоръките на Брюксел. Няма съмнение, че това е потвърждаващ факт, че въпреки различните мнения, свързани с прилагането на мониторинга по отношение на страната ни, включитлно определяйки го и като дискриминационен, българското правителство е убедено в неговата необходимост, тъй като се явява определящ за темповете на реформите и за развитието на целия демократичен процес в страната ни от влизането ни в ЕС до сега.
