SECUNDUM LEGEM

Време за четене: 5 минути

Според закона

Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъде обявено за противоконституционно „Решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България“, прието от Народното събрание на 2.10.2020 г. В искането се посочва, че промени във вече внесен проект за нова конституция може да прави само Велико народно събрание. Казва се още, че действащото Народно събрание има право да обсъжда само дали по проекта следва да се свика Велико народно събрание или не. Посочва се, че Великото народно събрание е единственият орган, който е оправомощен да приеме нова конституция. Според текта, с приетото решение се надхвърля конституционната компетентност на Народното събрание и се нарушава принципът на правовата държава. Това е накратко.

Прочетох мотивите, които бих определила като поредно юридическо каламбурене, заради самата идея да се изрази опозиционно мнение и да се опорочи стартиралия процес. Като основание за искането са посочени нарушения на Конституцията, свързани с чл. 158, т. 1, чл. 159, ал. 1 и чл. 161, чл. 79, ал. 3, чл. 4, ал. 1. Какво гласи всеки от тях? Ще си позволя да цитирам текстоветете, защото те са база, върху която може да разсъждавате, предвид прозрачността, при която стартира процеса за свикване на Велико народно събрание.

Чл. 158 т. 1 ВНС приема нова Конституция.

Чл. 159 ал. 2 Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.

Чл. 161 ВНС приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

чл.79 ал. 3 Временните комисии се избират за проучвания и анкети.

чл. 4 ал. 1 Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите.

Както стана ясно от увода, във въпросните мотиви Радев коментира самото Решение за създаване на временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България. Той прави заключението, че в него не се съдържат мотиви, а като основна задача на комисията е посочена – „да предлага конкретни предложения за промени“ в проекта. Това било в нарушение на действащата конституция. В тази връзка, вероятно целенасочено, комисията е лишена от правото, заради което е създадена. В случая – за проучване на мнения и предложения върху една по-широка обществена основа, така че да се стигне до проект, достатъчно основателен за свикване на ВНС. И това няма нищо общо с онези промени, които са право само на ВНС и тяхното гласуване ще им придаде правен статут на закон.

Според мотивите, а и според Конституцията, само точно определени субекти в точно определени моменти имат възможността да правят предложения за създаване, изменение или отмяна на правни норми, включително конституционни. И тук няма никакво нарушение, защото е спазено изискването на чл. 159 ал. 2, т.е. инициативата да е на най-малко една втора от народните представители. Тяхна е инициативата, но този факт не изключва проучването на широко обществено и експертно мнение. Защото в семантиката на понятието “инициатива” се съдържа идея за някакво действие, ново начинание и неговото осъществяване. В този контекст коментарът в мотивите е много елементарен в тази му част, защото авторите му правят внушение, че инициативата изключва проучване и обсъждане на други мнения и предложения. Стига се и по-далеч като се казва, че така се изземвали правомощия на ВНС и това Народно събрание се произнасяло по въпроси, по които няма компетентност. Това съвсем не е така, и аз смятам, че “объркването” е умишлено. Защото имайки предвид точно този проект, държа да напомня, че става въпрос за иницииране на процес да се работи върху eдин иницииран проект. Намирам за нелогично и твърдението, че “единственият въпрос, който Народното събрание може да обсъжда във връзка с внесен проект за нова конституция, е дали следва да се вземе решение за свикване на ВНС, или не”, и това изключвало промени във внесения проект за нова конституция.

Без съмнение тези мотиви затвърждават опита на президента да дискредитира тази инициатива и това добре проличава в изразеното мнение, което е чисто политическа оценка, че “вменяването на правомощия на Народното събрание да прави предложения за промени във внесен проект, оформен като нова конституция, е пример за решаване на политически кризи чрез злоупотреба с конституционна инициатива.” В подобен политически контекст за оценка правомощията на Народното събрание и на законадателната власт като цяло, ни се предлагат едни странни съждения, даже като се злоупотребява с интерпретациите на решениие на к.д. № 3 от 2012 г. на Конституционният съд. Да, вярно е, че “основните правомощия на Народното събрание са да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), както и други изрично посочени правомощия, които влизат в тези две функции.” Не намрам място обаче за едни последващи объркани внушения за “обща компетентност” на законадателната власт и за “намеса в управлението”.

Продължавайки да търси “подводни камъни” в решението за създаване на въпросната временна комисия, има една повторяемост в интерпретациите на опита да се опровергае законността й. Позовававането на чл. 79, ал. 3 от КРБ и отново на решение по к.д., че временните комисии се избират от Народното събрание за проучвания и анкети и трябва да се избират по конкретен повод, да изследват конкретен въпрос и да действат за определено време, само потвърждават законността на коментираното решение. Няма никакви оснавания да се твърди, че то е в нарушение на цитирания член, Дейността й е свързана именно с проучване на общественото мнение в контекста на усъвършенстване на конституцията в отделни нейни части, защото видно от проекта, не се посяга на всички сега съществуващи текстове. Това обаче не изключва в етапа на обсъждане на този проект да бъдат направени и други изменения. Не е уместно допускането в мотивите на смесване на предложенията в подготвителния етап със същинската работа на ВНС.

Последната част на мотивите във връзка с нарушение на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ), определено е безсмислена, защото според решението „народното събрание … реши …създава Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България“ неправилно е определен като “неясен, може да бъде тълкуван по няколко различни начина и не представлява валидна основа за юридически права и задължения”. Именно на проект, защото той съдържа промени, а обозначаването с “нова” може да стане факт след окончателното й приемане във ВНС. От гледна точка на синтактичния анализ на използването на думата „конституция“ в нейната членувана форма – “конституцияТА”, именно в тази й определеност се съдържа уточнението, че промените касаят настящата. Затова и не намирам нарушаване на „… изискването за определеност, яснота и недвусмислие”, цитирано като основно за правовата държава при позоваването на други две к.д., съдържащи изискване за “правна сигурност, непротиворечивост и яснота на правните предписания“. Във връзка с изложеното до тук от мен не смятам, че Решението на Народното събрание, прието на 2 октомври 2020 г., “е неясно, съдържа двусмислие и противоречи на принципа за правовата държава”, в което иска да ни убедят въпросните мотиви.

В заключение ще кажа, че настоящето обикновено Народно събрание има правомоието да стартира процес за свикване на ВНС. Решението за създаване на Временна комисия е в съответствие с цитираните преди това конституционни текстове. Бе спазено изискването за право на инициатива да имат най-малко една втора от народните представители. Временната комисия е създадена за проучване и обсъждане на общественото мнение и специализираното мнение на правната общност. Предложеният проект е само база за изработване на окончателен вариант, заради който да бъде свикано ВНС. Последният етап ще е проектът да бъде гласуван с мнозинство от две трети и да бъде взето решение за свикването му. Оттам-нататък, само то може да обсъжда и да прави промени по този окончателен проект или по тези предложения, заради които е свикано.

Ако ме питате, причината за това искане на Радев са опасенията му, че губи възможността за прокара собствения си проект за президентска република. Да не забравяме за мечтите му за втори мандат. А този му мерак минава само през едно бъдещо, мечтано от него, мнозинство в следващото обикновено Народно събрание, когато това да се случи. Заради вече заявената от него опозиционност по отношение и на свикването на ВНС от това Народно събрание, той на практика е лишен от възможността да прокара негов проект за промени чрез ВНС или за изцяло нова конституция. Нали не сте забравили за онези сбирки в президентството, чийто резултат остана забулен в тъмнина?

error: Свържете се с автора за разрешение!!