Свикнахме да приемаме клеветите срещу България като сasus ordinarius, най-обикновен случай, сътворен от българи-родоотстъпници. Нали знаете оная крилата фраза: ”В Ада около българския казан не слагат дяволи, защото сами се теглим надолу”. Между другото това се случва само по Българско. След като леви и крайно леви марионетки от площада в София мечтаеха да влязат във властта без избори, за да реставрират социализЪма, и когато леви и крайно леви от ЕП говорят като от файловете на Бабикянски сайт, нещата по време на избори стават още по-прозрачни. Както писах в една моя статия: ”Звярът е жив – като хамелионите само е сменял окраската”. Като не успяха да свалят настоящото правителство от площада, те продължават с акциите по наклеветяването на тази, която ги храни – България. Целта е ясна – да се удари демокрацията в страната по кремълската рецепта за руиниране на ЕС отвътре, като се използват “троянски коне”.
Така беше с неотдавнашната резолюция на комисията LIBE към ЕП. Така е и с последния случай – да се спретне ново мероприятие като се използва искането на Кьовеши за допълнителна информация, относно седем от българските кандидатури за европейски прокурори. Документалното разследване на Антон Тодоров потвърждава участието на същата “ръка” – действащите лица са познати и са с ДС минало. Дали през Брюксел или през САЩ (двамата сенатори), зад подобни действия прозират много ясни интереси – предизборно нанасяне на политически удари срещу управляващата партия ГЕРБ и премиера Борисов, като се правят внушения и се прокарва недоверие към демокрацията в България. Това е крайната цел на хибридното задкулисие. Като арсенал се използват фалшивите новини и дезинформацията. Задействат се файтон-партиите с русофилски профил, както и провалени политици от Прехода. Те не успяха да заблудят просветените български граждани с т.н. “въстания”, и сега използват времето до 4 април, за да сеят заблуди и да режисират мероприятия за отслабване на електоралната подкрепа за демократичната коалиция ГЕРБ-СДС. Така че в центъра на тези избори е да отстоим демокрацията.
Но какво виждаме срещу себе си? Само преди ден в “Панорама” по БНТ видяхме събирателния образ на недопустимото в политиката. Типични представители на хейта в българската политика! Опорки, общи приказки, заклинания, фъфлене и метафори! Няма аргументи и обяснения! Не чухме нито веднъж думичката защото…. Но затова пък….. много омраза! Тя и самата дума hate в превод означава омраза. Няма мисъл! Няма политически тези! Няма идеи и решения! Та за някои от тях даже изразяването се оказа проблем. Положението е трагикомично! Предполагам, че на подобно ниско политическо ниво са били и представителите на комунистическата власт, непосредствено след 9 септември 1944 година. Всъщност вие разбрахте ли как и какво искат да променят! Каква сигурност ви дадоха! В какво ви накараха да повярвате? Аз на тези хора и метла не бих им поверила!
Според мен, най-правилните лични избори се правят чрез позитивни нагласи, отчитане на плюсовете и минусите и обосноваване на крайното решение. Когато става дума за парламентарни избори и личния вот на всеки, това непременно преминава през призмата на настоящия ни живот и очакванията ни за него през следващите години. Естествено е да пожелаеш сигурност и стабилност, защото с тях са свързани всички други наши очаквания и реализации. А за България най-важно е да излезе от кризата, да продължи евроатлантическия си път и да следва възходящо икономическо развитие. Затова нека да се доверим на нашите възприятия, а не на хейтърите в политиката! Да отхвърлим чалгата, омразата и посредствеността в нея! Да защитим България от лапите на задкулисието, от ДС-агентите и от онези, които фалираха многократно държавата или са политически хамелиони! Да не се доверяваме на либералната агресия на новите комунисти, защото разрушението е винаги по-лесно от съзиданието, от предлагането на идеи и решения! Вие решете с кого искате да продължите – с онези, които рушат и само обещават или с тези, които служат на България с работа, работа, работа. Ключът е да мислим за свършената работа, за резултатите и за действията, които ще предприемем като нация. Вярно е, че позитивното отношение е въпрос на избор, но сегашната ситуация изисква да се концентрираме върху постигнатото от това управление, за да продължим нататък заедно.
