Защо Макрон спечели изборите? Някои тогава писаха, че на французите им бил омръзнал петгодишния мандат на Оланд, а и не искали повече старите политически лица от последните десетилетия да ги управляват. Младият политик ги привлякъл с ентусиазма и с готовността да разбърка сегашната френска система, което съвпадало с техните очаквания. Неговата политическа оферта им обещаваше отказ от досегашното статукво (макар към онзи момент да е част от него), както и спасение от националистите на Льо Пен. Една причина, която успя да обедини избирателите – и леви, и либерали. Това накара “L Аlsace” да напише на своите страници, че французите по този начин са отблъснали и левицата, и десницата, за да започнат нова авантюра.
Авантюра ли ще се окаже политическата кариера на младия Макрон? Това предсои да видим следващите години. Аз му посветих няколко мои публикации (“Ensamble, la France”, “Какво очаква Макрон” и “За новата ценностна матрица”). Някъде там казвам, че Макрон затвърждава впечатлението, че е политик, който не се нуждае от полагането на извънредни интелектуални усилия, за да демонстрира визионерство. Той впечатлява с ерудиция и с демонстрираната готовност да промени Франция и Европейския съюз. Още по време на изборите, Макрон успя да отдели (тактически) достатъчно място и на темата за реформиране на Европейския съюз – бавен, неефективен, бюрократичен и не предоставя всички гаранции за сигурност. A това съвпада с мнението и с усещанията на болшинството европейски граждани.
Пак във въпросните мои статии обръщам внимание, че когато Макрон говори, неговите изявления трябва да бъдат проследявани внимателно. Защо ли? Защото френският президент е доста нетърпелив и е решил в един къс мандат да реализира определено стратегическо мислене по отношение на Европейския съюз. Това върви едновременно с усилия за утвърждаване на собствения авторитет, така че да накара повече европейски политици да му повярват. В същото време, случаят с пакета за мобилност предизвиква у мен въпроса: ”А намеренията му по отношение на ЕС не придобиха ли твърде рано своя експанзионистичен профил, защото Макрон реши да посегне на четирите основни свободи, свързани със свободното движение на стоки, на капитали, на хора и свободно предоставяне на услуги?” Да не говорим, че решаването на вътренационални проблеми или преследването на лобистки икономически интереси, е недопустимо да преминава през ограничения и диктат, прилагани спрямо други страни-членки на ЕC. Най-малкото, подобен подход руши конкуренцията и навява мисли за дискриминация и пряка намеса в сегментирането на свободния пазар.
Измежду четирите основни свободи, които са елемент на вътрешния пазар на Европейския съюз и са гарантирани от законодателството му – движение на стоки, капитали, хора и свободното предоставяне на услуги, най-ясно е изразен човешкият фактор. Ограниченията и мерките, които въпросният пакет за мобилност налага, засягат пряко българските превозвачи, техния свободен избор, пазарната конкуренция, икономическите основи на българските фирми, а чрез отражението върху БВП – и нашия национален интерес. Най-важното – този законодателен пакет посяга на самите правила за работа на европейския пазар, който на практика представлява разпоредби, които обезпечават цитираните преди това четири компонента. Приемането и прилагането му ще е пакт за дискриминиране, което само по себе си ще е другото нарушение на принципа за равно третиране на отделните национални държави.
Пишейки този текст, си спомних за едно изявление на Макрон по време на изборите: “Франция трябва да стане „стартъп нация” – и правителството, и държавата ще осигурят възможности за това.” Означава, че френският президент има предвид да отвори пътища за изначално, за ново стартово развитие на страната. Навярно не е случайно, че веднага след избора му, на страниците на консервативното издание ”Le Figaro” бе публикувана негова снимка, на която той е вдигнал ръцете си високо, а под нея пише: ”Победа чрез вървене”. Това е превод на неговото движение “Напред”. Не ми се ще да използвам подобна игра на думи, но начина, по който идеята на Макрон ще промени съдбата на българските превозвачи, напълно покрива логото: “Победа чрез вървене – насам-натам”. А може да е и: ”Победа чрез вървене – тук, там/тук, там”. Не че движението е нещо лошо!
Да се надяваме, че този път победата няма да е за Макрон. А и като е толкова нетърпелив да превърне Франция в “стартъп нация”, дали “килимчето” няма да му се изплъзне из-под краката? Защото да посегнеш на четирите най-важни компонента, които са консолидиращи за общността, непременно ще се отрази, а и вече се отразява върху отношението към ЕС на онези европейски граждани, чиито интереси ще са засегнати. Ако пакетът “Макрон” бъде приложен, това определено ще е затвърдяване на двойниястандарт. Чертаенето на демаркационни линии с подобни европейски (Пардон, френски!) механизми не се отразява стабилизиращо на Европейския съюз и хвърля сянка върху общността. Някога ние влязохме с надеждата, че ще се ползваме от равноправието на европейското законодателство. Днес, когато правителството ни реализира успешно българското европредседателство и полага изключителни дипломатически усилия за интегрирането на страните от Западните Балкани, подобна евродиректива едва ли ще е добър знак и за тях.
