Теми

Популярни

ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО И БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ

Съединението

Да ви призная, трябваха ми няколко дни, за да осмисля като нормален човек именуването на т.н. Общонационален комитет за честване на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война (187-1878) и възстановяването на българската народност”. Отначало не можeх да повярвам на очите си. После реших, че породилите се у мен мисли са плод на прекаленото ми взиране (заради диоптрите), или се дължи на изкривено от времето професионално умение да виждам отвъд написаното. Но това мое двоумене тутакси се изпари, когато попаднах и на публикация на Горан  Благоевчиeто мнение съвпадна напълно с моето усещане за нещо нередно и исторически невярно.

В контекста на едно национално събитие – кръглата годишнина от Освобождението на България от османско робство, така формулираното наименование на “общонационалния” комитет ме навежда на мисълта, че на него са му вменени задължения по организирането на някакво чуждо мероприятие – честване годишнина от руско-турската освободителна война (1877-1878). Ако решим, че усещането ми е грешно, то грешен ли е стряскащия ми въпрос: ”Ако до този момент е нямало българска народност, кой тогава е трябвало да бъде освободен?” Или наистина, както казва споменатият от мен автор: Трябвало е да се случи Руско-турската освободителна война, за да се възстанови народността ни. Не е ли по-вярното, че е нямало българска национална държава и можем да говорим за нейното възстановяване, но да отречем съществуването на българска народност… Това означава да заметем съществуването на българско национално самосъзнание и на организирано национално-освободително движение! Да се постъпи толкова аматьорски, или другото – да чуем отново БСП да се оправдава с недогледано лично мнение, определяйки го отново като техническа грешка, звучи най-малкото нелепо… Вече чувам гласове – а какво общо има БСП в случаяИма, защото оглеждайки състава на този комитет, той е все от хора на социалистическата партия или свързани идеологически с нея през годините. Тогава за общонационално честване ли става дума или за съвместно мероприятие на БСП и руското посолство, след като стана ясно, че президентът преди да приеме членовете на  комитета, се е срещнал с руския посланик?

Но да се върнем на понятието българска народностзащото вече усещам съпротивата на някои “мастите” историци. Затова аз ще се позова на едно общо определение за народност: “Голяма етническа общност, която се формира върху определена територия на трайно утвърдила се държава, притежава за по-голямата част от населението език, има обща религия и църковна организация с трайно установена обредна система и празничен календар с акцент върху собствените светци, характеризира се с единна духовна и битова култура и в резултат на обща политическа и етническа съдба притежава устойчива историческа памет.” Още през XI век основните етнообразуващи процеси са били завършени и вече трайно е била създадена българската народност. Да приемем, че тя изчезва с установяването на османското робство, ми звучи като опит да се заличи българското самосъзнание. В този контекстбългарската етническа общност не само оцелява, но и въпреки трудната си съдба съхранява езика, на който говори, бори се срущу домогванията за асимилиране чрез насилствено налагане на друга вяра, отстоява църковната си независимост и зачита християнските си светци, създава своя култура – духовна и битова, свързана с традициите и така не позволява на историческата памет да залинява и да изчезне.

През годините на робството българскато народностно самосъзнание е трайно формирано и изразявано. Българските училище през XV-XVII век са тези, които поддържат книжовната и просветната традиция, подготвят образован църковен клир и книжовници, пазят средновековните достижения на българитеКнижовното творчество е свързано с богослужението – преписват се старобългарски образци и се създават новиПредават се от уста на уста легендипредания, исторически и епически песни, приказки, съхранили спомена за миналото. А през Възраждането тече исторически процес, който формира и укрепва българската нация, която напира за политическа, стопанска и културна самостоятелност. Израз на задълбочаването на конфликта между османската власт и българската етническа общност са национално-освободителните борби, които достигат своята кулминация през XVIII-XIX век. И всичко това протичана фона на българския стремеж към национална идентификация – светско образование в повече от 1500 училища, периодичен печат, изпращане на най-будните младежи да се образоват в чужбина, създаване на лично творчество – белетристика и поезия. Да не говорим за пробуждането на родовата историчека памет и възстановяването на родовите рефлекси, свързани с опазването на рода и семейството – ръст на демографския потенциал и възникване на стоковите стопанства (чифлиците), занаятчийството и  манифактурата.

През годините на османското робство определяща е ролята на християнската религия, която ни опазва от народностното обезличаване. Българското духовенство се оказва най-силната опора на българското самосъзнание. Известно е, че в Османската империя не се прави разлика между отделните християнски народи. Счита се за голяма победа учредяването на българска църковна община в Цариград през 1849 годинаа на Великден през 1860 година Иларион Макариополски обявява точно там отделянето на българската църква от Патриаршията. През 1870 година е учредена и Българската екзархия, което е и знак за признаването на самостоятелна етническа общност в Османската империя.

Консолидирането и участието на българите в  национално-освободителните борби през различни периоди на османското робство са фактор за опазването на българската идентичност. Велчовата завера, бунтовете в Северозападна България, Браилските бунтове, хайдушките чети, а по-късно – организираните революционни движение начело с Георги Раковски, вътрешно-революционната организация на Васил Левски, БРЦК на Любен КаравеловАприлското въстание, четата на Христо Ботев и идеята му за незабавно въстание Това е ценностен обществено-политически ресурс, който прибавен към стремежа на българите към материален и духовен напредък, може да е само част от непобедимия български народностен дух. Освобождението е кулминация и заслужено завоевание, белязано с кръвта на най-куражлиите, на онези, чийто живот бе посветен на сънародниците, на онези, които жертваха живота си за опазването на българската идентичност, за да ни я завещаят като пазителка на нашето минало, настояще и бъдеще.

error: Свържете се с автора за разрешение!!