Категорично загубиха БСП и Нинова. Защото, когато “демокрацията” заговори с техните уста, тя престава да е демокрация. И това го знаят всички онези демократично мислещи българи, които нейн депутат определи като “дебилни”. Докато в тази партия си мислят, че спекулирането с демокрацията им осигурява доверие, то те са в дълбоко заблуждение. Още повече, че действията им напоследък са толкова панаирджийски и прозрачни, че изглеждат “като за последно”. Навярно обяснението е в отчаянието, което ги прави скандално объркани. Как иначе! Параметрите на социално-икономическото ни развитие, стабилното финансово положение, работещите институции, успешно реализираната социална програма, активната външна политика и утвърждаването на България като фактор на Балканите и като уважаван партньор в Европейския съюз… Как да не ти се прииска да наследиш всичко това, в едно с надеждата, че краят на прехода може и да се види! А и как да не ти се прииска да посегнеш и да разпилееш онова, което други са събрали!
Днес БСП е изправена пред два избора. Единият – да се смири, че я чака един четиригодишен мандат, в който управляващите ще продължат да реализират успешно управление, а те ще трябва да се напрегнат доста, за да изпълнят ролята си на конструктивна опозиция. А и това очакват техните избиратели. Но дали самата партия го желае! Едва ли! Защото май много скоро разбра, че това нито й се отдава, нито го може. Колко от многото проекти за закони, които те уж бяха подготвили, се оказаха читави? Колко е адекватно публичното им поведение? Колко коректен е политическия им език? Колко смислено е пребиваването им в парламента? А и те ли са онези, които могат да са пример за политически морал? Вторият избор – да се опитат да заблудят онези, които все още им вярват, като дискредитират управляващите с обвинения без факти, като сриват авторитети, разчитайки на доброволните жестове на управляващите, които ще предпочетат да останат верни на морала и на държавата, дори когато “основанието” е само “съмнение”.
С последните си сценарии БСП стигна апогея на политическото си падение, позволявайки си скандално да спекулира с демокрацията и с демократичните ценности. Не е ново, нали? Арсеналът е останал непроменен. Та те, търсейки начин да спасят кожата си, през 1989 година използваха националната енергия, …за да направят геополитически завой, ако трябва да се позовем на думите на един университетски преподавател- политолог. Оттогава, та до днес тази партия не пожела да се промени и да стане една нормална социалдемократическа партия, така както направиха всички бивши комунистически партии в страните от Източна Европа. Напротив, тя не само, че не се извини за срамните страници от историята на БКП, а продължава да брои конгресите й.
Напразни се оказаха очакванията ни, че тази партия най-после ще стигне демократическа зрялост. Някак неестествено звучи да чуваш как нейните представители обвиняват ГЕРБ в тоталитаризъм, че “няма свобода на словото и взаимно уважение на различните позиции”. Звучи фалшиво, защото фактите говорят друго. Eдин депутат, пък бил той председател на парламентарна група, си позволява (за кой ли път) да поучава и да обижда колегите си. А бяха равни след равни! Не, тук не става въпрос за свобода на словото! Нещата са много прости – нарушен е член от Правилника на Народното събрание. А в него, както във всеки закон, е заложена определена етична норма! Тогава?
И след оставката на председателя Димитър Главчев, нормалните хора продължават да се питат кой и защо обръща парадигмата на вярно/невярно, принципно/безпринципно, демократичо/недемократично? И може ли недемократичното да е “ново начало за парламентаризма”, така както зове лидерката на БСП? Може ли безпринципното да е тест за политическа зрялост? Може ли търсенето на политическа хегемония чрез подмяна на демократическите ценности “да възстанови основни принципи”? Дали “дебатът по същество и с аргументи” ще смени уличният език и спекулативното говорене. Не, оставката на Главчев не трябва да е “шанс за ново начало”, така както го разбира БСП – да не се зачитат нормите, да не се уважават правилата, водещи да са не фактите, а спекулациите, за вината да не се произнася съда, а като в сталинските времена – Партията. Само че сега Партията я няма! А БСП доказа за пореден път, че тя никога не е зачитала правата, фактите, действието на законите, а двойният аршин. И този път, дори под прикритието на “демокрацията”, и даже провъзгласявайки нескромно сама себе си за гарант на правовия ред, БСП не можа и едва ли ще успее да спечели доверието ни. С подобно политическо поведение не е възможно да се гарантира демокрацията. И ако Нинова очаква отговор на въпроса: ”Дали сме готови да гарантираме не само в тази зала и в цялото българско общество свобода?”, то той ще е, че с тези “правила” и с подобни “ценности“, които социалистическата партия иска да ни пробута, е невъзможно. С провъзгласените от БСП антоними на демокрацията не може да се гарантира правовия ред и правовата държава.
А кой спечели? Да, в морален аспект спечели досегашния председател на Народното събрание, защото постави държавата над всичко, свързано с него самия. Да,той загуби мястото си. Не премина в обяснителен режим, а в едно изречение синтезира онова, което аз се опитвам да обясня с много редове – “за първи път в историятa на бългрския парламент се иска оставката на неговия председател, заради това, че e приложил правилника”. Едно изречение, под чиято обвивка е съдържанието на онова, от което днес се възмущават много българи. Затова се питам дали това е добър пример за правовия ред и за правовата държава? Подобен морален жест ли трябва да е реципрочното правно действие на опита да се рушат правилата – водещата ценност на демокрацията?
Спечели ли ГЕРБ? Спечели, като обърка плановете на опозицията да си осигури още веднъж трибуна за спекулативно анти ГЕРБ говорене. БСП обича конгресните речи – дори и те са изцяло в същия дух. Ще речеш – нямат си вътрешни проблеми! Решението на Димитър Главчев да подаде оставка бе протегната ръка към собствената му партия, която за пореден път показа, че съдбата на един човек, дори когато неоправдано е атакуван или неоснователно е обявен за виновен, не може да бъде поставяна над интересите на държавата. Може да е смелост! Не знам. Може да е морално! Също не знам Но знам, че когато всички виждат, че това е част от един злонамерен сценарий, насочен срещу България, едва ли трябва да се отговаря с доброволни жертви. Знам също, че зад истината и фактите трябва да се стои докрай. Защото, както казва Александър Йорданов, на БСП не може да се вярва, защото тази партия никога не е мислила за народа. И сега не мислят за него, нито за държавата. Използват коварно ситуацията, планирайки “скандали” в името на тяснопартиен интерес. Злоупотребявайки с факта, че ни предстои европредседателство, тази партия се опитва да извлича тяснопартийни ползи, внушавайки ни, че това панаирдижийско поведение и тези режисирани провокации са израз на алтернативна и конструктивна позиция. Няма нищо изненадващо , защото БСП е партията – наследница на БКП, която много пъти в своята история е поставяла партийния си интерес над националния – или ще изпълнява решенията на Коминтерна и ще къса жива плът от плътта на нацията ни, или както днес ще предаде националната кауза, като се противопоставя на европредседателството, борейки се за електорат и търсейки решение на вътрешните си проблеми.
БСП загуби, защото тя продължава да се лута между революционния ентусиазъм на своята лидерка и цялата идейна немощ на Столетницата. ГЕРБ спечели, защото моралното кредо на тази партия се покачи, дори и след днешната оставка.
