Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) беше създаден през 2007-а година, когато България бе присъединена към ЕС. Целта – страната ни по-бързо да преодолява слабостите в съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. През изминалите години докладите насочваха усилията на българските органи и институции в изпълнението на европейските препоръки и отчитаха изоставането и напредъка през съответния отчетен период.
Както и предишните доклади, така и сегашният, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2017-та година, съвсем естествено е повод за различен прочит от управляващите и от опозицията. Между другото, документите от Брюксел, свързани с МСП, винаги са или негативни, или насърчителни, отчитайки напредък. Този доклад определено е насърчителен, което автоматично го категоризира като положителен, защото в него преобладаващите положителни стойности, са свързани с ключовите думи напредък и решителност.
Ако трябва в едно изречение да кажем какво съдържа този доклад, то в него се прави равносметка и преглед на постиженията и на предизвикателствата, които все още не са преодолени. Описани са и стъпките, които следва да бъдат извървяни. Преглеждайки го, а той е кратък и много добре систематизиран, не открих основания за безпокойство. Още повече, че по изявлението на министъра на правосъдието, постигнатото е отразено коректно и обективно, а като определящо предизвикателство е посочено краткото време от м. май до септември, когато са приключили проверките. Комисията е убедена, че окончателното изпълнение на януарските параметри до края на 2018-та година, ще доведе до приключване процеса на МСП.
Eвропейската комисия e категорична, че препоръките от януари т.г. са достатъчни и затова не предлага нови. Окончателното изпълнение на януарските параметри ще трябва да доведе до прекратяване на действието на МСП, “освен ако определени промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка“. Не е случайно, че откриваме това изречение още във въведението на документа. Тези, които нямат опит в разчитането на документи на ЕК, това може би няма да ги впечатли. Но онези, които са добре запознати със стилистиката на брюкселската администрация и притежават опит в анализирането на техните текстове, биха определили две от стойностите като ключови за българските институции и органи – да следват напредъка и да не допуснат обрат. Нещо, което вече се случи в съседна Румъния и провалът намери отражение в техния доклад.
В заключителната си част докладът напомня, че “политическата несигурност доведе в някои случаи до забавяне на изпълнението на реформите в началото на годината, от месец май нататък процесът на реформи отново набра скорост, въпреки че окончателните резултати все още предстоят да се видят, по-специално в областите, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата срещу корупцията. В съдебната система също настъпиха важни промени през тази година, по-специално с избора на новия състав на ВСС, чието въздействие следва да започне да се проявява през следващата година. В настоящия доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по препоръките, формулирани в доклада от януари 2017 г., по-специално по препоръка 1, във връзка с която от сега нататък новият състав на ВСС ще има задължението да демонстрира резултати, и по препоръки 16 и 17, във връзка с които трябва да се запази положителната тенденция . Значителен напредък бе постигнат също така по препоръка 4, макар че са необходими още усилия.”
Колкото до мненията за целесъобразността на периодичната проверка по МСП считам, че тя е жизненоважна, защото няма естествен закон, който да постановява, че нещата трябва да се развиват винаги ефективно. Затова се налага този мониторинг, от който България само печели, тъй като процесът протича с непосредствената помощ на европейски експерти. А сегашният доклад е определено оптимистичен, тъй като отчита значителен напредък. Що се отнася до забавянето на някои области, то процесът се е ускорил през разглеждания период. В оценката си Комисията е взела предвид и периодите на политическа нестабилност, което се е отразило с отрицателно въздействие върху капацитета за реформа. Отчита се, че краткият период е недостатъчен, за да се изпълнят всичките седемнадесет препоръки. Въпреки това, заключението е, че „правителството показа решителност да навакса изгубеното време чрез бързо прокарване на законодателни инициативи, насочени към завършване на редица значителни реформи, преди края на годината”. В същото време, много важни законодателни инициативи са в процес на подготовка и следва да бъдат представени в контекста на широки обществени дебати и консултации, за които също е необходимо време. Комисията остава на мнение, че “с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, страната би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП”, като предприеме необходимите действия, а към края на 2018-та година Комисията ще оцени отново постигнатия напредък. Важно в този период е да се запази стабилността в страната. В тази връзка, показател за високата политическа оценка, която Брюксел дава за усилията на правителството и българските органи и институции, това е многократната употреба на думите решителност и напредък, както и техни синонимни значения.
За тези, които не са дорасли до брюкселския стил, ще кажа, че докладът не е витиеват. Стилистиката му остава неразбираема за хора, които са без опит в прочита на подобни документи. Когато ги проучваме, трябва да имаме предвид, че те винаги са с оценъчен характер за постигнатото през разглеждания период и винаги завършват с препоръки как да се действа по-нататък. Всяко изречение притежава важен стойностен компонент. При бъдещото изпълнение е невъзможно тези стойности да бъдат игнорирани. Стилът на подобни документи се различава коренно и от стила на българската опозиция, която изостава със светлинни години от европейския модел на мислене и комуникация. Поради това, подобен дефицит я лишава от способността да да открои стойностите в доклада, а оттам – и да даде обективна оценка и алтернативни решения.
Опитите на БСП и на ДПС да определят доклада като негативен, “докладът e шамар” и “казва как нищо не e свършено”, не е нищо друго, освен част от обичайното опозиционно поведение. В политиката има много малко случаи, в които опозиционна партия да се съгласява с управляващите или да дава положителна оценка за тях. Но дeмонстрирането на несъгласие не винаги означава, че си алтернатива. Не декларативността и принизяването на тона до улични скандали, а искреният опит да се изследват темите и да се дебатира по тях, може да даде възможност на една партия да идентефицира себе си като алтернатива. За съжаление, българските опозиционни партии предпочитат спекулирането и неграмотното артикулиране в стил “да плюеш през зъби”. Но подобна тактика работи решително срещу самите тях, тъй като днес съществуват достатъчно алтернативни възможности всеки да получи обективна информация. На този фон поведението на опозицията се възприема единствено като пиар акция, защото дисбалансираното емоционално говорене и разиграването на сценарии не може да е изразно средство на алтернативността. Те по-скоро са инструмент за нахъсване на собствения електорат и за нагнетяване на политическата ситуация чрез скандални внушения за напрежение и несигурност, за някакви извънредни обстоятелства, които реално не съществуват. Това е прийом на една слаба опозиция, която не може да се справи с истинската си роля, което вече се превръща в нейн вътрешен проблем, от който тя се опитва да избяга, насочвайки енергията си към дискредитиране на управляващите. Избира да проявява своята алтернативност в необосновано и повтарящо се противопоставяне на всичко. В един момент подобно скандално политическо поведение става скучно и неприемливо за обществото. То вече е скучно и неприемливо…
