Темата за образованието и културата бе един от акцентите на срещата на 28-те европейски лидери в Гьотебург, Швеция. Изводи за ролята й в изграждането на европейското ни бъдеще, научаваме от Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, относно “Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура”. Ако решите да го прочетете, веднага ще ви впечатлят две от въвеждащите изречения, върху които стъпва документът: „Образованието и културата са ключът към бъдещето — както за отделния човек, така и за Съюза като цяло. Те са начин да превърнем обстоятелствата във възможности, да превърнем огледалата в прозорци и да придадем смисъл на това да бъдем европейци в цялото ни многообразие.” Второто изречение звучи като сeнтенция за един процес, които ще е в основата на европейското бъдеще, включително и нашето, като държава-членка на ЕС.
Тази среща на европейските лидери в Гьотеборг затвърди възможността ЕС да гарантира и в бъдеще, че образованието и културата ще продължат да са двигатели за създаване на работни места, икономически растеж, социална справедливост и единство. В тази връзка, България трябва да продължи набелязаните политики, свързани с образованието и утвърждаването му като първи приоритет. Факт е, че ЕС е добър инструмент, който страната ни трябва да използва ефективно, за да посрещне новите предизвикателства, пред които сме изправени. Ние се нуждаем от тази подкрепа, за да задоволяваме по-добре потребностите и желанията на нашите граждани да живеят, учат, работят, да пътуват и да се развиват свободно на целия континент, както и да се ползват от богатото европейско културно наследство.
Срещата в Гьотеборг е част от големия дебат за бъдещето на Европа, стартирал още през март т.г. със своята Бяла книга. Погледнато откъм решенията, за всеки европейски гражданин се разкриват нови възможности за културно и социално развитие, за свободно движение, свързано с учене и работа, за съхраняване на европейското културно наследство и насърчаване на културното многообразие. Това неменуемо ще се отрази на бъдещото развитие на ЕС като един по-обединен, по-силен и по-демократичен съюз. Оттук-нататък, представената пътна карта, която ще послужи за дискусионна основа на бъдещата среща на лидерите в Сибиу, свикана от председателя Туск на 9 май 2019 г., следва да е повод за вземането на решения, които ще трябва да бъдат предварително подготвени по време на дискусии.
След срещата, Комисията представи специален документ, който насочва вниманието към някои от важните постижения на Европа в тази област. В него се казва, че Европа е дом на най-равнопоставените и приобщаващи общества в света с висока продължителност на живота (80,7 години средно) и надеждни системи за социална защита, които позволиха да се устои на икономическата криза. Безработицата спада (до 7,5 % през септември 2017 г., което е най-ниското равнище, отчетено от ноември 2008 г. досега), но се наблюдават значителни разлики в отделните държави и 18,4 милиона души са все още безработни, в т.ч. 3,7 милиона млади хора. В същото време 40 % от европейските работодатели твърдят, че срещат трудности при намирането на хора, притежаващи уменията, от които работодателите се нуждаят, за да се развиват и да осъществяват нововъведения. Така изложен, проблемът е познат и българското правителство работи по него. Що се отнася до нивата на нашата безработица, през октомври т.г. е 6,7%, при 17,1 през м. юли в една Испания, например.
На тази среща, както вече казах, дебатът за бъдещето на Съюза се разглежда и в контекста на общата европейска идентичност. Като предизвикателство за европейските и демократични ценности са посочени популизма, разпространението на фалшиви новини и манипулирането чрез информационните мрежи. Eдна засилваща се тенденция, която заставя европейските лидери и институциите на ЕС да реагират своевременно със свои политики. След като през март 2017 г. в Рим, лидерите заложиха на запазването на ролята на ЕС като единствен по рода си проект, той продължи да следва мотото „Единство в многообразието“. ЕС и неговите държави членки, както се отбелязва в документа, съумяха да се възползват от уникалните силни страни и богатство на народите си, за да постигнат безпрецедентен напредък. Шестдесет години след подписването на Римските договори укрепването на европейската идентичност продължава да бъде от съществено значение, а образованието и културата представляват най-добрите вектори за това.
Срещата в Гьотеборг се оказа отговор на това разбиране на Европейската комисия – да бъде обсъдена бъдещата роля на образованието и културата за засилването на чувството за обща принадлежност и живот като част от дадена културна общност. В Решението се посочват ключови въпроси и се определят бъдещи възможни действия в съответствие с факта, че образованието и културата са основно от компетентността на държавите членки на национално, регионално и местно равнище. Посочва се, че компетентността на самия ЕС е ограничена и се свежда до насърчаването на сътрудничеството, подпомагане и допълване на действията на национално равнище, а също и финансирането на програми.
Съобщението от Гьотебург отразява визията за европейско пространство за образование въз основа на новата програма за придобиване на умения за Европа и инвестирането в младежки инициативи. Като основополащо е разбирането,че образованието е част от решението за намиране на работни места с достойни условия на труд за повече хора, за по-добър живот. То неменуемо е свързано с подобряване и модернизиране на образованието, училищно развитие и върхови постижения в областта на преподаването за по-добър старт в живота, нов тласък за висшето образование, икономическа потребност от умения за укрепването на устойчивостта на Европа в условията на бързи и дълбоки промени, предизвикани от технологичната революция и глобализация. Изтъква се ключовата роля на социалните и образователните политики в осигуряването на устойчивост, иновации и конкурентоспособност. Затова се препоръчва на всички държави-членки да използват напълно потенциала на образованието и културата като движеща сила за създаването на работни места, социална справедливост и активно гражданско участие, както и като начин да изживеем европейската си идентичност в цялото ѝмногообразие.
Приемайки подобна амбициозна европейска програма в областта на образованието и културата, Европа е изправена пред редица ключови въпроси. В документа те фигурират като: непрекъсната цифровизация, автоматизация, изкуствен интелект и нуждата да бъдем в крак с технологичния напредък, бъдещето на труда и въздействието му върху условията на труд. Тези тенденции са свързани с потребности от допълнителни умения и компетенции, както и с цялостното модернизиране на европейските социални държави. Образованието и културата могат и трябва да бъдат част от решението и за останалите предизвикателства – неравенството, демографските тенденции, застаряващата работна силa, интегрирането на мигрантското население, новите модели на комуникация, социалните медии, явлението “фалшиви новини”, необходимостта от насърчаване на медийната грамотност сред всички граждани, засилването на популизма и ксенофобията, риска от агресивна радикализация и нуждата от укрепване на чувството за обща принадлежност.
Образованието и културата могат и трябва да бъдат част от решението за справяне с много от тези предизвикателства и да предложат начини за използване на свързаните с тях възможности. В тази връзка е разгледана ролята на образованието като основа за творческа и производителна работна сила, която управлява научноизследователската и развойната дейност и иновациите, и е в състояние не само да реагира на технологичните и цифровите разработки, но и да ги направлява. Oбразованието и обучението предоставят на гражданите уменията, които са необходими на пазара на труда, и им дават възможността да реагират на променящите се обстоятелства и на структурните промени или сътресения. Известна е тяхната роля за мобилността на работната сила чрез допълнително обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията. Те осигуряват и възможността всеки човек да може да създаде сам работни места. Освен това образованието и обучението са най-добрият начин за увеличаване на пригодността за заетост и подпомагане на хората да намерят достойни условия на труд. Те предлагат най-добрата защита срещу безработицата, бедността и социалното изключване.
При условие, че е качествено и приобщаващо, образованието още от детството поставя основите за социално сближаване, социална мобилност и едно справедливо общество. Същевременно образованието и културата спомагат за превръщането на Европа в привлекателно място за живеене, учене и работа, отличаващо се със свобода и споделени ценности, които се отразяват в основните права и са символ на отвореното общество. Образованието е основата за изграждането на активно гражданско участие и спомага за предотвратяването на популизма, ксенофобията и агресивната радикализация.
Документът определя културното многообразие на Европа като преимущество, което стимулира творческия подход и иновациите, като същевременно предоставя обща основа за отделните характеристики на европейския начин на живот. Образованието и културата играят решаваща роля за това хората й да се опознаят по-добре отвъд границите, и да осъзнаят какво означава да бъдеш „европеец“. Разбирането и съхраняването на културното ни наследство и многообразие са предпоставка за запазването на нашата културна общност, общите ни ценности и нашата идентичност.
По-нататък Съобщението разглежда въпросите, свързани със сътрудничеството в тези две сфери, като изрично се отбелязва, че в наши дни вътрешният пазар за стоки е реалност, но не и този за образование и култура. От друга страна, наблюдаваме нарастващ интерес към трансграничното сътрудничество и мобилност както на учащите, така и на културните и творчески произведения във всички държави членки, като този интерес идва от самите образователни и културни общности. Посочени са и някои пречки пред признаването на дипломите за висше образование в някои страни-членки, което възпрепятства възможността да се получи добро образование и да се осигури обмяна на идеи в работата на университетите и научните изследвания и иновациите. Това е пречка и за създаването на един истински интегриран европейски пазар на труда. Съществуват много административни и бюрократични пречки, които възпрепятстват университетите, висшите учебни заведения и доставчиците на образование и обучение да функционират безпроблемно през границите. Освен това програмите за образование и обучение, водещи до квалификации, които се признават автоматично в повече от една държава, все още са изключение. Това усложнява живота на дипломираните висшисти и възпрепятства университетите, които трябва да се справят с административни въпроси, вместо да се съсредоточат върху високите постижения. Като добър пример е посочена програма „Еразъм“, която след 30 години действие е помогнала на 9 милиона души да учат, да се обучават, да преподават или да извършват доброволческа дейност в друга държава. Във времената на глобализация, в които живеем, такъв опит ще става все по-ценен.
В Съобщението ясно се казва, че инвестирането в хората и тяхното образование е в интерес на всички държави – членки и на Европа като цяло, тъй като то представлява двигател за създаване на работни места, икономически растеж и подобряване на благосъстоянието и подкрепя възходящото икономическо и социално сближаване между и в рамките на отделните държави членки. В това отношение, българското правителство е заложило целия си политически потенциал, инвестирайки в образованието като инфраструктура, заплащане, квалификация, иновативност, методи на обучение, приобщаващо образование и упражняване на право за образование чрез издирване и включване на отпаднали ученици, промяна на учебни програми.
Срещата отчита, че системите за образование и обучение в Европа като цяло са с добро качество, но съществуват и недостатъци: твърде много ученици придобиват само ниско ниво на компетенции. В последно време делът на учениците със слаби резултати в природните науки се е увеличил с 25 %. Делът на учениците със слаби резултати по математика от години се задържа на равнището от около 20 %. Тези млади хора ще срещнат сериозни проблеми на пазара на труда. Общо 20 % от населението на ЕС в трудоспособна възраст има слаба грамотност и ниски математически умения, а 44 % – ниски цифрови умения. Тъй като търсенето на умения продължава да нараства, този проблем няма да намалее. Вторият проблем е свързан с равните възможности. Учениците с по-слаби резултати често идват от семейства в неравностойно положение (т.е. от домакинства с нисък доход или образование). Това показва, че на практика образованието често не предлага реална възможност за социална мобилност. Качествено образование означава не само да се постигат добри резултати, но също така да се гарантира, че всички ученици получават подкрепата, от която се нуждаят, за да постигнат добри резултати. Друг ключов аспект за осигуряването на качествено образование е да се гарантира, че образователните системи, в т.ч. тези за професионално обучение, преподават всички знания, умения и компетенции, които са от първостепенно значение в съвременния свят. Тъй като потребностите от умения се променят бързо, ученето в процеса на работа, като например стажовете или в по-широк контекст ученето през целия живот, е от основно значение и предприятията трябва да играят важна роля чрез партньорства.
И този път не е пропуснат коментарът, свързан с резултатите от международното оценяване на учениците (PISA), с който ни се напомня, че всеки пети ученик в ЕС не притежава достатъчно умения по четене, математика и природни науки. Трябва да бъдат преодолени и съществуващите пропуски в преподаването на умения в областта на цифровите тенологии, например умения по програмиране и в областта на киберсигурността, медийната грамотност и предприемаческите умения, за да се извлекат ползите от технологичното развитие. Освен това социалните и гражданските компетентности и уменията за учене са от съществено значение, за да могат младите хора да участват пълноценно в разнообразните и бързо променящи се общества. Необходими са повече усилия за създаването на учебни програми, които са всеобхватни и включват всички тези „ключови компетенции“.
Като специфичен аспект е посочен изучаването на езици. Процесът на европейска интеграция изисква придобиването на добри езикови умения. Многоезичието представлява един от най-ценните ресурси по отношение на културното многообразие в Европа и същевременно едно от най-съществените предизвикателства. Почти половината от гражданите на ЕС разбират и говорят само майчиния си език. В същото време голяма част от държавите членки въвеждат задължително изучаване на два чужди езика за всички ученици в системата на общото образование в даден период от обучението им. Предстои ЕС да изработи препоръка, относно подобряване на изучаването на езици в Европа, в която ще бъде определен целеви показател, който всички млади европейци следва да постигнат до 2025 г., а именно добро владеене на два езика в допълнение към майчиния(ите) им на равнището на завършен гимназиален етап на средното образование.
Като друг проблем е посочен слабия интерес към природните науки и техническите (инженерните) специалности, особено що се отнася до момичетата. Констатирано е, че в Европа (а и у нас), икономиката има нужда от тях, а те трудно се намират на пазара на труда. Що се отнася до дела на учениците със слаби резултати и преждевременно напускащите училище, ЕС въвежда по-амбициозни целеви показатели до 2025 година, като същите бъдат намалени от 15 % и 10 % понастоящем, съответно на 10 % и 5 %. Казва се също, че въвеждането на нови целеви показатели би могло да бъде договорено и по отношение на уменията в областта на цифровите технологии и предприемачеството. Актуализира се и препоръката, относно ключовите умения в началото на 2018 година.
За подобряването на образованието са посочени три ключови фактори. Първият е качеството на учителите и на преподаването. Учителите играят централна роля в процеса на предаването на умения, компетенции и знания, както и за насърчаването на международните перспективи на ранен етап от живота на младите хора. Колкото по- добър е учителят, толкова по-добри са резултатите. Много от учителите обаче ще се пенсионират през следващите години, поради което от съществено значение е към тази професия да бъдат привлечени достатъчен брой квалифицирани и мотивирани хора. За целта е необходимо да им бъдат предоставени отлични възможности за квалификация и привлекателни перспективи за професионалното им развитие и възнаграждение. Вторият е свързан с ученето през целия живот. Макар младите хора да прекарват по-голямата част от времето си в образование, инвестициите в компетенции намаляват след завършване на съответната образователна степен и спират за повечето хора през останалата част от живота им. Ученето през целия живот представлява начин за преквалификация и повишаване на квалификацията, но само малка част от възрастните участват в такива дейности, като повечето от тях са вече висококвалифицирани. Мнозинството от нискоквалифицираните възрастни, включително онези, които изпитват затруднения, свързани с основни умения, или имат несигурно или непостоянно работно място, не участват в процес на учене през целия живот. Понастоящем има огромни различия между страните от ЕС по отношение на участието в процеса на учене през целия живот. От съществено значение е да се постигне сближаване и да се увеличи делът на хората, участващи в процеса на учене през целия живот. Това би могло да бъде обещаващ начин за усъвършенстване на уменията и знанията в Европа. Преди две поколения достъпът до основно образование беше от ключово значение за постигането на сигурност, а в днешния бързо променящ се свят тази роля играе ученето през целия живот. Същевременно има доказателства, че доброто образование в ранното детство е стабилна основа за обучението в училище и през целия живот, но на практика съществуват недостатъци, свързани с достъпа, качеството и финансовата достъпност на това образование. Третият фактор са иновациите и цифровите технологии в областта на образованието. Те предлагат нови подходи към преподаването и ученето, но Европа изостава в тяхното прилагане. Прекалено много училища все още нямат достъп до високоскоростна широколентова връзка и до цифрово оборудване, а учителите, които участват в програми за професионално развитие в тези области, не са достатъчно на брой. Перспективи по отношение на представените по-долу идеи, които предполагат достъп до финансиране от ЕС след 2020 г., окончателните решения ще се вземат едва в контекста на бъдещите дискусии относно финансите на ЕС и многогодишната финансова рамка за следващия период.
Тези нови идеи са свързани: със засилване на подкрепата за учителите чрез повишаване на тяхната мобилност в цяла Европа, чрез мрежата „eTwinning“, целяща да се достигне до 600 000 потребители до 2020 г., и чрез предоставяне на масови отворени онлайн курсове като част от създаването на академия за учители в ЕС; даване на тласък за насърчаване на обучението през целия живот чрез поставянето на по-амбициозен целеви показател за участие в дейности по учене през целия живот, а именно 25 % до 2025 г.; изготвяне на препоръка на Съвета за рамка за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст, придружена от по-амбициозен общ целеви показател, който да изисква предлагането на места за най-малко 95 % от децата на възраст между 3 години и задължителната възраст за започване на училище; изготвяне на нов план за действие в областта на цифровото образование с цел насърчаване на иновативни, персонализирани и цифрови учебни методи и технологии, които ще спомогнат за подобряване на учебните резултати; въвеждане на нова цел за свързаност на ЕС, с която да се гарантира, че всички училища ще имат достъп до високоскоростна широколентова връзка до 2025 г. На ход е и изготвяне на препоръка на Съвета, относно общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването;
Участниците в срещата се обединяват около разбирането за укрепване на чувството за европейска идентичност и повишаване на осведомеността за ролята на културното наследство, чрез продължаване процеса на приобщаване към основните ценности на свободата, демокрацията, равенството, зачитането на принципите на правовата държава, правата на човека и човешкото достойнство. Наблегнато е на това, че образованието, културата и спортът имат ключова роля в този процес за насърчаването на активното гражданство и общите ценности сред по-младите поколения. Тяхното съчетаване под формата на конкретни проекти в местните общности допринася за засилването на чувството за европейска идентичност. Инициативи като провеждането на европейски ден в училищата, следва да получат подновена подкрепа и да бъдат доразвити в по-голям мащаб. Европейският ден в училищата е добър пример за това как учениците могат да се запознаят с функционирането на Европа. От 2007 г. насам проектът, стартиран от канцлера Меркел по време на германското председателство на Съвета, предлага на ученици в Германия възможността да опознаят по- добре Европа. Политици от всички нива и служители на европейските институции биват поканени на посещение в училища, за да обсъждат теми, свързани с Европа.
ЕС осъществява различни дейности за опазване и засилване на ролята на европейското културно наследство и предоставя подкрепа за секторите в областта на културата и творчеството. Той също така осигурява регулаторна рамка, насочена към подобряване на условията, в които авторите и творците създават, разпространяват и получават възнаграждение в света на цифровите технологии. Въпреки че е трудно да се измерят постиженията от гледна точка на културата или идентичността, културните дейности допринасят за това хората да натрупат опит, да се опознаят по-добре и да разберат какво означава да си европеец. В това отношение от 30 години установената инициатива на европейските столици на културата отбелязва и насърчава културното многообразие. Същевременно не трябва да се подценява икономическото значение на културните индустрии. Европейските сектори на културата и творчеството съставляват около 4 % от БВП на ЕС и осигуряват работа на 8 милиона европейци. Европейската година на културното наследство през 2018 година ще бъде възможност да се повиши осведомеността относно значението на културата и културното наследство, и по-специално да се припомни, че културното наследство принадлежи на всички. Това ще бъде и възможност да се подчертае силната икономическа роля на културното наследство. Освен това моментът ще бъде подходящ да се покаже как цифровите инструменти могат да разширят достъпа до материали и възможности в сферата на културата, както и да се оповестят инициативи като европейската цифрова библиотека, която насърчава достъпа чрез цифрови устройства до културното наследство, съхранявано в библиотеки, архиви и музеи. Програмата „Творческа Европа“ подкрепя разпространението на проекти в областта на културата през границите, мобилността на творците и по-широкото разпространение на европейски филми. Гаранционният механизъм за секторите на културата и творчеството по линия на тази програма има за цел подобряване на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия, работещи в секторите на културата и творчеството, и разработване на дейности, основани на културни ценности и/или художествени и други творчески форми.
С оглед на нарастващите предизвикателства пред качествената журналистика и съобщаването на факти от явлението „фалшиви новини“ и „алтернативни факти“, позицията на форума е, че ЕС трябва да заеме по-твърда позиция в подкрепа на медийната свобода, плурализъм и прозрачност в Европа. Макар Европа да не разполага с преки правомощия върху медиите, ЕС от години поддържа тясна връзка с Евронюз. Телевизионният канал „Евронюз“ беше създаден през 1993 г. от няколко европейски национални публични оператори с амбицията да има европейски публичен оператор, който да предлага достъп до независима, висококачествена информация с паневропейска перспектива. Според мен, един факт, който ме кара да се замисля за обществената роля на БНТ и за това как по-ефективно и оправдано, българското правителство да реши политиката за финансиране на различните медии, обвързвайки го с обективното отразяване на информация с висок резонанс, която е част от дневния ред на обществото. Това трябва да е целенасочена политика срещу “фалшивите новини” и опитите на отделни частни медии да го подменят, ръководени от политическите интереси на собствениците.
Интерес представлява частта за културата, от която става ясно, че се предвижда повишаване на капацитета за финансиране на Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството до 2020 г., за да могат банковите и други финансови институции от по-голям брой държави значително да увеличат финансирането на малките и средните дружества в секторите на културата и творчеството; стартиране до 2020 г. на стратегията #Digital4Culture с цел свързване на културата и цифровата област, като потенциалът на цифровите технологии бъде използван за повишаване на положителното икономическо и социално въздействие на културата; преработване и засилване на Европейската програма за култура до 2025 г. въз основа на залегналия в Договора принцип на интегриран културен подход с цел популяризиране на културното измерение на Съюза с особен акцент върху европейската идентичност чрез културата и ценностите.
Последната част на Съобщението включва заключения и перспективи, свързани с образованието и културата. В нея се казва, че Европа е културна общност, основана на споделени ценности и на успешната икономическа интеграция, по-специално вътрешния пазар. Образованието и културата са предимно политики, за които отговорност носят държавите членки и техните местни и регионални органи. Европейското равнище играе важна допълваща роля, по-специално когато става въпрос за трансгранични дейности. От общ интерес за всички държави членки е да се използва пълноценно потенциалът на образованието и културата. Колективните усилия ще дадат възможност на Европа като цяло да се справи по-добре с предизвикателствата, пред които е изправена. Перспективата за 2025 г. ще бъде създаването на Европа, в която ученето, обучението и научно-изследователската дейност няма да бъдат възпирани от границите. Континент, в който престоят в друга държава членка с цел обучение, учене или работа ще бъде обичайна практика, а владеенето на два други езика освен майчиния ще се е превърнало в правило. Континент, в който хората имат силно чувство за европейската си идентичност, за европейското културно наследство и неговото многообразие. На практика това ще означава, че всички държави-членки ще трябва да работят заедно за постигане на европейско пространство за образование, основано на доверие, взаимно признаване, сътрудничество и обмен на най-добри практики, мобилност и растеж, което трябва да бъде създадено до 2025 г., включително чрез: мобилност с учебна цел, премахване на пречките пред признаването на квалификациите, както в средното, така и във висшето образование, модернизиране на разработването на учебните програми, насърчаване на изучаването на езици, създаване на европейски университети на световно равнище, които могат да си сътрудничат безпрепятствено през границите, подобряване на образованието, обучението и ученето през целия живот, насърчаване на иновациите в образованието в ерата на цифровите технологии, предоставяне на по-голяма подкрепа за учителите, както и опазване на културното наследство и насърчаване на чувство за европейска идентичност и култура. Накрая е отбелязано, че за да може тази амбициозна програма да вдъхва доверие, Европейският съюз ще трябва да се ангажира с извършването на съизмерими инвестиции с акцент върху хората. За много от идеите ще се изисква значително финансиране. Политическата амбиция ще трябва да бъде съгласувана с инструменти за действие, поради което следва да бъде отразена в бъдещите дискусии относно финансите на ЕС. За други от тях няма да се изисква ново финансиране, а инвестиция в сътрудничество, като например, при премахване на някои правни пречки пред трансграничната мобилност и сътрудничество. Държавите членки вече инвестират средно почти 5 % от БВП в образователните си системи. При все това съществуват значителни различия между държавите членки, като някои от тях изразходват около 4 % или по-малко (Румъния), а в други разходите надхвърлят 7 % (Швеция). Работата по постигане на възходящо сближаване с цел превръщането на Европа в континент на високи постижения ще изисква да се подобрят инвестициите в сферата на образованието в някои държави членки, за да се достигнат средните за ЕС стойности. Това ще трябва да направи и България. Отбелязва се също, че съществуващото сътрудничество на равнището на ЕС в областта на образованието и обучението, чийто акцент е върху обмена на опит, взаимното обучение и осигуряването на политики на национално равнище, които дават добри резултати в областта на образованието, ще бъде възобновено с перспектива 2025 г., като се вземат под внимание новите приоритети и амбицията за създаване на европейско образователно пространство.
При представянето на Бялата книга на Европейската комисия за бъдещето на Европа през март т.г., председателят Юнкер каза: „Европейският съюз промени живота ни в положителен аспект. Ще трябва да направим необходимото той да продължи да го прави и за следващите поколения“. В този смисъл, поставянето на образованието и културата в центъра на обсъжданията по време на срещата в Гьотеборг, относно начините за укрепване на общата ни европейска идентичност и предлагането на конкретни идеи и инициативи за постигането на тази цел, бе най-добрият начин ЕС да покаже, че образованието и поддържането на културното разнообразие са в основата на стратегията за бъдещето на Европа. Участниците приканват лидерите да обсъдят и да дадат в националните държави стратегическа насока на ключовите политически предложения на Европейската комисия.
**Статията е отразена и в електронната платформа за учене на възрастни в Европа „EPALE“
