Поводът да напиша тази статия е снощното интервю с полския актьор и режисьор Ян Енглерт, излъчено в “Панорама” на БНТ. Помним го от ролята му в българския филм “Осъдени души”. Изгледах го с удоволствие, а после – и на видеозапис. За мен е ангажиращо да слушам човек, който в едно кратко интервю успя да засвидетелства изключителната ценностна привързаност на своя интелект. При това, владеейки естествения ход на нормалното говорене, необременено от тежестите на “високоинтелектуалното” боравене с лексиката. Факт, който го извиси няколко нива над интелектуалното присъствие на гостите в студиото. Истински съчувствах на водещия Бойко Василев, след като в края на интервюто се обърна към своите гости:”Коя от всичките тези промени, които Енглерт засегна, е най-важната за нас”?
“Най-впечатляващ” беше коментара на социолога Андрей Райчев. Типично в негия стил на нищоговорене, бяха произнесени разпокъсани и нестройни фрази, от които най-ясно се чу, че казаното от Енглерт било “ужасно като… (сравнението не се разбра). Това е тюрлюгювеч, което чухме, интелигентски тюрлюгювеч”. Няма да интерпретирам току-що казаното от него, така и последващите изречения, които в никакъв случай не бих могла да определя нито като смислено изложение, нито като нормална рефлексия в резулат на слушането. От опит, а и в резултат на многогодишни мои наблюдения знам, че затруднения в интерпретирането имат онези, чиито граници на лично познание не им позволява да преодолеят посредствеността в публичните си изяви. Смятам, че с това ви казвам всичко и решително се отказвам да сляза до равнището на въпросния коментатор-социолог. По-важно за мен е да кажа, че ако трябва да оценя мисловните способности на Енглерт по десетобалната система, бих му дала десятка. Професор Де Боно казва: ”Решимостта да станеш мислител, т.е. да започнеш да мислиш извън рамките на обичайната рутина, се среща твърде рядко“. Бих добавила – съвсем рядко, когато става дума за публично говорене, което за Енглерт е повече от работно умение.
Но какво всъщност каза той? Кои теми отвори, а присъстващите не успяха да артикулират? Те са няколко, и предвид тяхното актуално звучене, си заслужава да ги диференцирам.
Едната от тях е свързана със самооценката за националната ни значимост. Изважда я като акцент, засягайки болезнената тема за комплексите на държавите от Източна Европа, които не искат да свикнат с “приемливата второстепенност “, която според него, “може да убие разума ни”. Той е убеден, че и българският, и полският народ имат достатъчно основания да се гордеят със своята история и присъствието в нея на велики личности. И ако това е “второстепенността”, то нека се гордем с нея, да я опазваме, а не да се комплексираме. Най-важното е да работим и да търсим в себе си най-прекрасното и да не ни пука дали сме оценени или не.
Енглерт избра да коментира и мястото на Интернет в днешния глобален свят. С основание го определи като “богът, който управлява света”. Според него, а и според нас, в киберпространството се води новата световна война. Знанието днес се получава само с едно кликване, но то е все по-повърхностно. Комуникацията се свежда само до информиране. Хората престанаха да разговарят помежду си. Отучиха се да слушат. Впечатляващ бе примера му по повод на слушането, за което автора на латералното мислене професор Едуард де Боно казва:”Слушането и научаването са най-важни за мисленето .” В този контекст, Енглерт каза на водещия:”Щеше да е по-интересно, ако имаше втора камера, която да показва как вие ме слушате. Слушащият често е много по-интересен от говорещия. Често го забравяме, защото с Интернет не слушаме, а само се информираме.” Чрез Интернет разстоянията се преодоляват много бързо. Всичко изглежда все по-лесно, но същевременно – по-плитко, т.е. не е задълбочено. Напъхани сме в тази дигитална кибернетична машина и затова така лесно ни манипулират. Неусетно ставаме доброволно нейни пленници.
Според Енглерт, светът се уеднаквява. Тенденцията, вследствие глобализацията, един ден да говорим на родния си език само на сватби, кръщенета и погребения, когато традицията е да се събират роднини – изглежда плашеща. Отнемането на индивидуалността започва от най-ранна възраст, позовавайки се на учебните програми и на тестове, които изискват точно определени отговори. И в образованието “машината” вече е тази, чиято памет може да те отхвърли, защото есето ти е прехвърлило задължителните двеста знака. В училище продължават да питат какво бил казал поетът или писателят, а не – какво мислиш ти и какво ти чувстваш?
Известният актьор и режисьор е убеден, че ”колкото повече светът се глобализира, толкова повече ще търсим корените си. Ще търсим самите себе си, нашата родина, отечество.” Той има едно точно определение за родината – “багаж от опит”. Така както в семейството един ден децата питат кой е бил техния дядо или прадядо, така и в обществото идва миг на рефлексия – къде съм се появил? Енглерт много точно обяснява разликата между патриотизъм и национализъм. Патриотизмът е свързан с отечеството – с неговата история, традиции, със семейството. Но тук е и трудността, защото родината не е нещо, което можеш да измериш или да притеглиш. Нацията е водеща за национализма, т.е. моето племе е най-важно. И обобщава – в глобалния свят трябва да съумеем да запазим връзките помежду си, а не само да сме граждани на света.
Днес се извършва най-голямата революция, откакто съществува цивилизацията. Но той смята, че критериите на хората се объркаха. А и всеки има своя представа за нещата и затова не можем да се разберем. Разделението е очевидно. Караме се все повече. Няма йерархия. За Eнглерт „безграничната свобода е анархия, а свободата с граници е робство.” Какво може и какво не може – не трябва да се разглежда само в юридически смисъл, а и в хуманистичен смисъл. Актьорът мечтае да се завърнат етичeските и естетическите критерии, защото ги унищожихме. За него не е важно дали си ляв или десен, а дали си подлец или честен, дали играеш чисто, почтено или непочтено. Днес Аз-ът и собственото мнение са определящи и мотивиращи, което е много опасно и обяснява лошотията. В същото време мечтаем за глобалния свят и в него всички да сме с равни шансове. Но равни шансове никога няма да има. По негово мнение, Интернет е този, който най-често създава подобна илюзорна въможност.
Аз уважавам различните мнения. Професор Де Боно би казал: ”Различието обогатява ситуацията. Изясняването на различните ценности и опит доразвива дискусията”. Това което Енглерт сподели с българските зрители има точно тази стойност – да доразвие дискусията за съвременния глобален свят. Направи го интелигентно и рационално, служейки си с добре структуриран изказ, нелишен от емоция и със загриженост за бъдещето. Използваше фразата по начин, по който да привлече вниманието на тези, които го слушат. Ако сте от хората, които се впечатляват от смисленото публично говорене, което излиза извън рамките на обичайната рутина, изгледайте видеозаписа с интервютo на Ян Енглерт. Опитайте се сами да си отговорите какво разбрахте и какво почувствахте. Аз направих моя прочит и ви го предложих. Направете го и вие!
