В езикознанието словосъчетанието “извън пътя” е идиом, а в системата за латерално мислене на Едуард де Боно – тактически ход за бягство от същината на една дискусия, например. И в двата случая става дума за умишлено и съзнателно отклонение от правия път. E, в тълкувателното семантично значение има и нюанс – нереден, неприличен, непозволен, прекомерен и извън мярката. В тази връзка, авторът на латералното мислене има даже разработена тактика как да реагираме, за да върнем дискусията към главната цел. Но какво да направим с БСП, за която фразеологизмът “извън пътя” се е превърнал в нейно обичайно състояние. Причината – иска й се да неутрализира фокуса на общественото внимание към вътрешните й проблеми, които ръководството привидно неглижира и крие. Но очевидно нещата толкова са “назрели”, че социалистите не искат повече да мълчат, щом публично започнаха да споделят своето недоволство от случващото се в партийните им редици. При това, адресатът е един и същ – лидерката, защото били разбрали, че тя не е решение, а проблем.
И сигурно са прави, защото ръководството им все повече затъва в безидейно говорене и солидарно, едногласово “пеене” с президента. Между другото, съвпадението в мненията не е нещо непременно лошо. Стига да е принципно и обективно, но не е така. Тук става въпрос за буквално съвпадение в опорките – и като синтаксис, и като лексика. Започва да изглежда непрофесионално и комично, тъй като става въпрос за два различни субекта. Единият е опозиционна партия, която не може да ни изненада с политическото си говорене – спекулации, манипулиране на общественото мнение, изкривено представяне на действителността. Вторият субект е президент на парламентарна република, от който се очаква да влезе в ролята си, осъзнавайки значението на т.н. обвързана компетентност. А това означава, че е длъжен да забрави за личните си политически предпочитания, партийна привързаност или принадлежност. Поведението му трябва да съответства на длъжността, конституирана от основния закон на държавата и най-важното – до края на мандата си да остане равноотдалечен и еманципиран от партиите.
За една политическа партия най-важните ценности са идеологията и ясните цели, свързани с нея, печеленето на доверие и публичното възприемане, харизматични лидери, прозрачност при вземането на решения, коректно отношение към останалите политически опоненти, избягване на скандалното, невярно и спекулативно отразяване на действителността, точно формулиране на проблемите и алтернативни идеи за тяхното решване. Сами можете да прецените доколко БСП ги притежава, вземайки предвид безуспешните й опити да е алтернатива. Защото алтернатива не е безидейната имитация на опозиционност. А партията на социалистите показва, че не може да предлага алтернативни идеи и затова се надява на “оживлението”, което очаква да предизвика със скандално обвързване на трагични инциденти от всекидневието с поводи за политическо прицелване в правителството.
Тези дни в кампанията дружно се включиха – като по график и една след друга, познатите ни левичарски социологически агенции, навярно и финансово обвързани с БСП. Впрочем, няма ли да се появи закон и за тях – кои са истинските им собственици, кой в действителност финансира изследванията им, каква е методиката им? А трябва ли да напомняме, че те са задължени да обявят и анализират резултатите, а не да се опитват да формират определени обществени настроения. Да не говорим за особено прозрачните напъни да разколебаят обществените нагласи, спекулирайки с най-забавните и популярни политически “игри” – “Да изберем несъществуващите партии на Трифонов и Радев” или “Да разиграем заедно предизборна ситуация”. Това го има, но случайно да сте се запитали как така електоралната подкрепа за БСП и за президента продължава да е постоянна величина, въпреки наличието на основания за други тенденции?
Вече прочетохме не едно и две отворени писма, чиито автори са представители на местни партийни организации. Те ни навеждат на мисълта за дълго комулирано вътрешно недоволство от организационното състояние на БСП. Критиките директно препращат към националното ръководство и Нинова. Шокиращо бе отвореното писмо на председателя на Съюза на комунистите (имало все още и такава партия) – коалиционен партньор на социалистите, чиито обвинения са към лидерката, която обслужвала “политиката за налагане на капиталистическа обществено-икономическа система, а не работи за социализъм” и по този начин е предала интересите им за “свалянето на капитализма и връщането на социализма”!? И други странни неща се изписаха, из-под ръката на социалисти и комунисти, което навява много тъжни мисли за онова, което всъщност представлява БСП. Затова остава да виси един въпрос – дали настоящата тактика на ръководството й помага да играе ролята на алтернативна опозиция? Или по-скоро доказва ценностен разпад и загуба на посоката. Това кара и “наши”, и “чужди” да се питат чии електорални интереси представлява тази партия? Дали е достатъчно само публичното солидаризиране с исканията на някоя социална или професионална група или сядането на столче при протестиращите, за да бъде засвидетелствана опозиционност? Каква e истинската идеологическа база, която обединява БСП точно с тези коалиционни партньори? Загубила ли е партията ориентир за истинската си роля? Отсъствието на ясно заявена идеологическа цел и липсата на експертност ли я тласкат все повече към въпроизвеждането на ежедневно скандално говорене, което е лишено от обективност и представлява повече търсене на под вола – теле. Или партията е овладяна от сили, чужди на автентичната лява идея. Случаен ли е походът на депутата-автор на онова изречение за дебилите, за когото разбираме, че обикалял България, насаждайки у хората страхове и безнадеждност, свързани с демокрацията и членството ни в ЕС и НАТО, и подхранвайки носталгията по комунистическото минало.
Словосъчетанието “извън пътя” не е просто езиков фразеологизъм, а обобщение за отдавна предадената “Сполука за България”, която БСП обещаваше на електората си през всичките тези години. Но при всяко нейно управление това не се случваше, а оставяше единствено разрухата. Днес разбираме, че тази партия е останала в началото на своята трансформация от 90-те години на миналия век. И ако все още тя съществува, то е заради илюзията, която подхранва у нежелаещите да си отворят очите за истината. Сбор от фрагментирани обществени прослойки – от милионери, забогатяли през прехода и техните фамилии до достатъчно уязвими членове на обществото, у които БСП е заинтересована да поддържа нагласи и да подклажда очаквания, че държавата им е длъжна във всичко. Заблуда е, че нейната социална база за подкрепа и защита на интересите са бедните, болните и беззащитните. И вместо да предлага решения за проактивното включване на същите тези хора в обществено-икономическите процеси, тя има интерес те да си останат там, където са – на равнището по-лесно да бъдат манипулирани. И ако решим да сме обективни, май засега това е единствената ясна “идейна” основа, на която БСП разчита.
