СEДМАТА СРЕЩА “16 + 1”

освобождението
Време за четене: 5 минути

По думите на самия Ли Къцян, този формат вече е успял да се утвърди като успешна платформа за сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа и Китай, което с нищо не застрашава Европейския съюз и не крие никакви опасности за неговото разединяване. Това беше повторено нееднократно и от него и от Бойко Борисов, заради опитите да се прокара обратното внушение. Доказва го и мотото: ”Задълбочаване на откритото и прагматично сътрудничество за приобщаващ просперитет.” Ако трябва да направим анализ на опорните думи в него, то те напълно отговарят на европейските принципи за прозрачност, прагматичност, равнопоставеност и просперитет. Няма съмнение, че тази среща с участието на 1500 представители на деловите среди и на правителствата на страните от Централна и Източна Европа и Китай, e с предопределен принос към сътрудничеството между тях при спазване правилата и законите на ЕС.

Това, че подобно сътрудничество не цели разединяване, а укрепване на Европейския съюзе добре изразено и в приоритетите на срещата – високите технологии, инвестициите, индустриалното партньорство, съвместните предприятия, инфраструктурата, селското стопанство и туризма. Вярно е, както твърдят експерти, че след старта на търговската война на САЩ и целия свят, икономическите амбиции на Китай нарастнаха. Но е вярно и друго – ЕС също се нуждае от отваряне  и преразглеждане на досегашната рестриктивна митническа политика към Китай, предвид преодоляването на негативите от американските санкции. Затова и тази среща е толкова важна за региона на ЦИЕ. Още повече, че в основата на споменатите политики е растежа на БВП, преодоляването на изоставането на тези държави и укрепването на сътрудничеството между тях около съвместни проекти с участието на китайски инвеститори.

Когато опонентите на управляващите се опитват да омаловажат успеха на България при провеждането на европредседателството и на  форума 16+1”, опорките им са свързани с внушения: ”Че какво от това?”, тъй като ползите за България били неясни или никакви. Всъщност, към тази среща страната ни подходи отговорно, стремейки се да извлече максимални ползи за нас и за региона. Сами разбирате, че мащабите на страната ни са твърде ограничени за икономическите амбиции на китайските инвеститори. В тази връзка, включването ни в интегрирани проекти с участието на няколко страни от региона, само може да увеличи шансовете това да се случи. И когато някои упрекват Борисов по отношение на този подход, защитен и в приоритета Западни Балкани на европредседателството ни, нека да го имат предвид.

Критиците и скептиците трябва да признаят и един друг факт – при това управление България промени стереотипите и доказа, че може да е водеща в региона и да е равноправен член на Европейския съюз. Страната ни прояви стратегическа далновидност и активности, опирайки се на промяната във външната политика в най-подходящия моментБлагодарение на експертните възможности на правителството и персоналните усилия на премиера, ние можем да прогнозираме  успехи с близко и с по-далечно отражение върху темповете на икономическото ни развитие. Очакванията са, че след Седмата среща на 16+1”, предвид сключените двустранни меморандуми между България и Китай, ще е възможно преодоляването в изоставането по отношение на китайските инвистиции, в сравнение с други страни от ЦИЕ. Изпреварващо и стратегически,  България показа как може да се възползва от преориентацията на китайските икономически интереси от Западна към Източна Европа. При това, извеждайки Западните Балкани като приоритет в европредседателството, фокусите – нашият и китайският, си съвпаднахаИма очаквания, свързани и с нашата роля на  балансьор в отношенията с Китай.

Разглеждани в своята инфраструктурна свързаност, което е допълнителен компонент за привличане на инвестициибалканските държави получиха шанса да са част от една по-добра переспектива.  Какво ще е мястото на всяка една от тях, ще зависи от начина и от темповете, с  които техните правителства ще решат да се възползват от избора на тази нова посока. Защото факт е, че нашето европредседателство и неговото продължение – срещата 16+1”, развиха широкообхватното ниво на българската концепция за бъдещето на Балканите, която вече  е част от общата европейската концепция за развитието на страните от Централна и Източна Европа. Задача на националните правителства  ще е да извлекат и реализират същината й. Мисля, че определяща за синхронизиране на отношенията ще е ролята на Глобален център за партньорство между ЕС и Китай, който ще бъде ситуиран в София.

Ако трябва да обобщим – и българското председателство, и Седмата среща на “16+1” развиха идеята за мирни Балкани, проспериращи икономики  и европейско бъдеще за народите. Всяко едно от изброените  може да бъде определено като отделна концепция. Няма да сбъркате, ако решите да ги обедините и в една, съответстваща на  логото Съединението прави силата”. Тази концепция,  оттукнататък, трябва да продължи да действа като механизъм в ръцете на онези правителства, които по волята на своите народи са призвани да подобряват социално-икономическия им живот. Защото след българското европредседателство Балканите вече не са просто отделни държави, а зона с водещ акцент в европейските политики и в китайската външна политика.

Много се говори за реформирането на Европейския съюз. А какво всъщност искаме и очакваме от един такъв процес? Според мен трябва да се има предвид промяната  в традиционния начин на правене на нещата. При всички случаи се започва с търсенето на алтернативи, продължава се с полагане на творчески усилия за  генерирането им, а после се прави избор измежду тях.  В този контекст, всичко доказва, че мозъчния тръст на българското европредседателство си е свършило добре работата. Пътят от рамката на работната концепция до реализацията беше изминат не просто успешно, а неочаквано успешно. Духът на посланията за разбирателство и общо европейско бъдеще на Западните Балкани и на целия балкански регион,  конкретните положителни резултати в междудържавните отношения, инвестиционните намерения на Китай и очакванията за икономическо оживлениеса само част от обективните амбиции на двете събития. Затова напразни са опитите да се омаловажат резултатите от тях, тъй като те бяха компонентно свързани и определено насочени към укрепването на ЕС, извеждане на България от периферията  на европейската политика и издигане на нейната водеща роля като равнопоставен член и уважаван партньор.

Миналата година в унгарската столица Будапеща, която беше домакин на Шестата среща на формата “16+1”, благодарейки за решението следващото издание на този формат да е в София, Бойко Борисов каза: ”Високата степен на мобилизация и на мотивираност на правителството, произтичащи от организацията на председателството ще допринесат и за подготовката и обезпечаването на едно успешно домакинство на Седмата среща на върха на 16+1 в София”. Днес можем да потвърдим, че това се случи България  се справи успешно, както с европредседателството, така и с формата “16+1”.

error: Свържете се с автора за разрешение!!