Идеята за тази статия не е от вчера, имайки предвид оценката на БСП за българското европредседателство, прочетена от трибуната на парламента от нейната лидерка. Подобни мисли ми се зародиха много преди това, когато започнаха да ни натрапват за политици хора с начинаеща политическа интуиция и без базисни знания за обществените процеси. Самодейци, които някой бе решил да ни пробута в калабaлъка по време на избори и ние трябва да чакаме да се научат да говорят, а камо ли да изпълняват основната си политическа функция. А предпоставка за нея е поне интелектуален и професионален капацитет на средно равнище. Може би тогава ще се оправдаят очакванията ни за що-годе елементарни умения за изразяване на възгледи и приобщаване на обществени групи, за идентифициране и анализиране на проблеми и за предлагане на решения за преодоляването им, за проницателност в предлагането на политики.
Днес политиката, както и всяко управление, имат нужда не само от лоялни, но и от способни и можещи представители, които да формират конкретен политически образ, печелещ обществено доверие. Все пак в България не са останали само дебили! Живеят и такива, които могат да правят разлика между популизъм и политическа коректност, между интелектуален дефицит и логическа проницателност. Ако някой, лансиран ни като политик, не притежава опитност да анализира в дълбочина обществените процеси на базата на фактите и не може да предлага алтернативни решения, той трябва сам да се откаже от това занимание. Истината е, че политическият пазар гъмжи от такива, които сринаха имиджа на политическата класа. Така се появи жанра на чалгата в политиката, с преобладаващ популизъм и подценяване на гражданската чувствителност към истината. Но в този контекст се сещам за Сократ, който е известен и с умението си да задава въпроси. Примерът го има и в книгата “Как да притежаваме красив ум” на професор Едуард де Боно. Той пита своите съграждани, ако трябва да изберат най-добрия атлет да ги представлява на олимпиада или най-добрия навигатор на кораб, биха ли избрали случаен човек? Отговорът бил отрицателен. Древногръцкият философ им отвърнал: ”Защо тогава избирате политиците на случаен принцип (в последните избори)?”.
Хейтърството в политиката е политическо поведение, което излъчва вътрешната несигурност на този, който го практикува. Хейтърът избира да концентрира енергията си в търсене на пропуски и недостатъци дори в положителното, постигнато от политическия му опонент. Причината – не е способен да прави това, което другият успешно реализира. Впрочем, hate (англ.) означава мразя. Вие разбирате, че водещото чувство в подобно политическо поведение е омразата. Сами решете дали да вярвате и да се доверявате на хейтърите в политиката. И за да не продължавам да ви държа в неведение, ще ви кажа, че сегашното политическо поведение на БСП се покрива напълно с разбирането за хейтърство. Хейтът в ръцете на тази партия се оказва единствения инструмент за “алтернативност”, чийто синоним е хуленето, т.е. хейтът.
За тези, които веднага биха се опитали да изразят несъгласие с мен, твърдейки че БСП просто критикува, защото е в опозиция, ще им кажа – има голяма разлика между критиката и хейтърството. В латералното мислене съществува Методът на шестте шапки и едната от тях е черната шапка – на критиката. Тя е много важна част от целия мисловен процес. Мисленето с нея е винаги логично. Черната шапка е негативна, но не емоционална. А какво е омразата, която подхранва хейтърството? Омразата е отрицателна емоция, която свързваме с враждебното отношение, целящо разрушение. Емоционално негативното и емоционално положителното спадат към ролята на червената шапка. Както казва Де Боно: ”При червената шапка негативните усещания няма нужда да се обосновават. При черната шапка обаче винаги трябва да се привеждат логични и уместни доводи.” (Шестте мислещи шапки, 2010 с. 94). Критиката съдържа аналитични изводи и аргументи, посочват се обективни факти. Обединяващото е негативното, но между критика и хейтърство има една тънка граница, която се основава на разделението между логически негативното и емоционално негативното.
Аз ще ви посоча няколко признака, че БСП се държи като хейтър. Да започнем от това, че до тук тя не успява да генерира логични и обективни аргументи за реализирането на алтернативно управление. Компенсира това си неумение, като насочва цялата си енергия към публично омаскаряване на управляващата партия ГЕРБ, като я злепоставя чрез спекулативно коментиране на факти и инциденти, свързани с конкретни човешки съдби, свързвайки ги с непременната роля и отговорност на правителството. Непредлагането на алтернативи и пълното отричане на всичко положително, което се случва като резултати в обществено-икономическото ни развитие, я отдалечава от обективността и от критиката като смислена конструкция на различна визия за развитието на държавата. Всяването на несигурност и безнадеждност, което е обичайно за хейтърството, е присъщо и на БСП. Всяко публично явяване на представители на тази партия има за цел да поражда и подхранва съмнения у българските граждани за всичко положително, което им се случва, щом то е свързано с управляващите. Умишлено се изкривяват фактите и се хиперболизират отделни негативни проявления или единични случаи. Съзнателно се пропуска онова, което всички виждат и оценят като положителен успех. Готови са да отрекат очевидната истина, дори тя да се отнася до имиджа на България, като например, европредседателството. Търсенето на слабости дори там, където ги няма, се е превърнало в болезнена фиксация.
Питате се защо го прави ли? Така тя поддържа интереса на електората към себе си и вярва, че по този начин може да вдигне собственото си самочувствие. А фиксирането около недостатъците и пропуските на управляващите за нея е източник на сигурност, докато тя се раздира от вътрешни проблеми. Неоспорима констатация е, че при това ръководство БСП размаза политическия си образ, защото центърът на политическите й намерения е неясен. БСП се лута между егоцентризма на ръководството в лицето на лидера и неяснотите около посоките, които следва. Неясен е и центърът на политическите й намерения в периодите, когато не е управляваща. Всичкото това може да бъде преодоляно само с анализаторски подход и експертност, която със сигурност това ръководство прогони. Резултатът – сегашното поведение на БСП е на изключително ниско политическо и експертно ниво. Доказа го и цялата смислова и концептуално замислена оценка на българското европредседателство, напълно отговаряща на критериите за хейтърство в политиката. Този текст само затвърди впечатлението за задълбочаване на хейт-тенденцията и потвърди усещането за неспособност да бъде предложен по-успешен алгоритъм, който да е положителен и оптимистичен за постигането на още по-високи скорости в икономическото ни развитие. Защо ли? Защото е факт пълната безпомощност да се анализират в дълбочина обществено-икономическите процеси и тенденции. A при сегашното й организационно и експертно състояние, тя с нищо не доказва, че притежава необходимата опитност, за да й бъде поверена държавата.
