Истанбулската конвенция е документ на Съвета на Европа, който е организация на 47 страни. Той няма нищо общо с Европейския съвет, който е орган на Европейския съюз и в него членуват 28 страни. Eвропейският съюз работи за интеграцията между тях, а Съветът на Европа насърчава взаимодействието и сътрудничеството им в различни области. Работи основно с конвенции, чрез които се установяват определени стандарти. Дейността и ратификацията им става и по линия на взаимодействието с Европейския съвет, защото трябва да имаме предвид, че документите на Съвета на Европа се приемат, подписват и ратифицират по решение и на страни, които не са членки на Европейския съюз. Не трябва да бъркаме Съвета на Европа с Европейския съвет. И това трябва добре да се разяснява от управляващите, тъй като БСП манипулативно насочва дебата по посока на Европейския съюз в контекста на антиевропейското им говорене.
Една от областите, които са база за сътрудничество между страните по линия на Съвета на Европа е свързана с човешките права. Ако съдим от заглавието на Истанбулската конвенция, то това е документ, който защитава жените от насилие. Като непредубеден читател, аз я прочетох внимателно, особено прeамбюла й, вкл. и останалите обяснителни текстове. И тъй като съм човек, за когото конструирането на текстове и четенето с разбиране не са ми хоби, бързам да кажа, че настоящият дебат се позиционира върху два съвсем различни прочита. Едната от причините за първия са чисто спекулативни и политически подбуди, от които се очакват дивиденти и печелене на електорат, а другата – непознаване на текстовете или натежаване на съмнението за скрити намерения на авторите. Вторият прочит е непредубедения и се опира на прагматичното тълкуване на реалните текстове.
Аз ще се опитам без спекулиране да направя моя коментар, свързан с онези текстове от българския превод на конвенцията, които пораждат първичен сблъсък с общоприетото разбиране за пол и какво точно се има предвид при използването на словосъчетанието социален пол. Става дума за техния смисъл. На български, когато казваме пол, разбираме биологичен пол. Но навярно знаете, че в българската лексика има още едно понятие, скоето назоваваме граматическата категория род – мъжки, женски и среден. И в английския език има две думи – за биологичен пол и друга – в контекста на езикознанието. Това са sex и gender. По този повод се постарах да проуча и разбрах, че gender означава вид, тип, сорт, т.е. семейство или група подобни неща. Коренът на думата в индоевропейския праезик е със значение на раждам, създавам, пораждам, причинявам. И за да съм коректна, няма да пропусна да отбележа, че във феминистката теория понятието gender означава “набор от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързани с мъжествеността и женствеността. “Джендърът” са онези поведения и познавателни процеси, които са повече или по-малко различни за мъжете и жените в дадено общество, или казано другояче – сборът от наблюдаемите различия между жените и мъжете” (вж. GOOGLE). И пак там четем, че понятието включва и “стереотипите, т.е. вярванията в едно общество (независимо правилни или погрешни) – за това какви са характеристиките на мъжете и характеристиките на жените, що се касае до техните личностни качества, роли в семейството, в професионалната сфера, стилът им, заниманията им и външния им вид” (пак там). Оттук нататък, всеки може да реши как да разбере опеделения като пол и социален пол.
В българския език думата “джендър” е чуждица. Предисторията на нейната употреба се свързва единствено с налагането й от т.н. „джендър” организации, внушавайки ни съществуването на някакъв трети пол, което рязко противоречи на нашия традиционен културен модел. Оттук идва и породилия се сблъсък в дебата, предизвикан от определението за пол и наличието на словосъчетанието социален пол.
В увода на конвенцията коректно са дадени определения на понятия, с които се борави в нея. Това е изискване за всеки подобен документ. Според мен, е грешно твърдението, че в конвенцията се дава ново определение за пол. Истината е, че с него и с останалите определения се изяснява семантичната база, върху която се гради съдържанието. Аз вече споменах преди това, че понятието “джендър” включва “стереотипите, т.е. вярванията в едно общество (независимо правилни или погрешни) – за това какви са характеристиките на мъжете и характеристиките на жените, що се касае до техните личностни качества, роли в семейството, в професионалната сфера, стилът им, заниманията им и външния им вид”. Ако това е тълкуването, и няма задкулисие в намеренията на авторите на този документ, и това се окаже в един момент повод за различно разбиране, от което да се възползват поддържници на нрави, чужди за нашия традиционен културен модел, то държавата трябва да се ангажира много сериозно. Имам предвид последващите законодателни мерки, с които обществото също трябва да бъде запознато предварително.
Няма съмнение, че борбата с насилието над жени е много тежък проблем, особено като се има предвид, че като резултат от мигрантския процес и трайното настаняване в Европа на големи маси от неевропейци, съществува тенденция на усложняване в различните му проявления. Усещането у много европейци вече е, че всъщност въпросът за насилието въобще трябва да бъде разглеждан вече и като проблем на сигурността в целия Европейски съюз. Що се отнася до разглежданата конвенция, тя е навременна и в този аспект, защото техният религиозен и културен модел на взаимоотношения може да продължи да се приема за смекчаващо обстоятелство. В тази връзка, и сега у нас и в Европа се сблъскваме с такива практики, като ранните бракове при ромите.
Докато проучвах различни мнения на участници в дебата, се натъкнах на нещо много интересно, свързано с конвенцията и което не бих пропуснала да споделя. На тези, които са я чели, навярно им е направило впечатление, че когато в преамбюла й се разясняват причините за насилието над жени се посочва, че те са структурни. Според някои автори, става въпрос за свързване на насилието със социално икономическото неравенство. Вече се досещате, че това е изключително ляво разбиране. И още нещо, по интересно – понятието “джендър” възникнало през 70-те години и е свързано с радикални феминистки и марксистки автори в САЩ. Според тях, полът е социално конструиран и половият модел е нещо независимо от биологичния пол. E, като е част от лявата идеология, наистина трябва да поискаме от левите поддържници компетентно обяснение – за насилие над биологичния пол жена ли става дума, или – за социалната идентичност жена? Според мен това е крайъгълният камък, който е определящ за сближаването на позициите в предстоящия дебат. Дали става дума за “изгубени в превода” или има скрит замисъл? Мисля, че отговорите трябвa да получим от БСП, която като представител на левите сили, трябва да излезе от ролята на “Крадецът вика – дръжте крадеца!”, както и от авторите на конвенцията. Също многократно чухме г-жа Илиана Йотова – вицепрезидент, че тя като евродепутат, лично е участвала в разработката на този документ, и че ще продължи да се бори за ратифицирането му.
