Известна политоложка определи настоящата обществено-политическа ситуация като благодатна за една балансираща роля на президента, на което всъщност залага и българската конституция. И очакванията на гражданите са точно такива. При това знаем, че по силата на основния ни закон, не се предвижда кой знае какъв държавнически ресурс, свързан с президентските права и задължения. Затова в българския случай, водеща е личността на президента, неговите качества, държавническият и политическият му опит. Те са предпоставка за баланс, прагматизъм и самоконтрол, които всеки български гражданин би искал да усети. За голямо съжаление, по нашите ширини не съществува този късмет да се радваме на подобно присъствие. Бързам да кажа, че аз не съм от разочарованите, защото моят опит винаги ми е помагал да се ориентирам още в етапа на предизборните кампании и да предвидя последствията от един погрешен избор.
Предусещам как след днешната пресконференция в президентството ще започнат едни анализи – какво е казал и как го е казал. Ще речеш, че става дума за някакви автентични мисли… Ще сме слушатели на едни анализи, на едно чоплене в изреченията, за които не е трудно да се досетим, че са замислени точно за тази цел – да се вдига „много шум за нищо“. А всъщност за повечето българи казаното ще е повод да си кажат за пореден път: ”Кой я измисли тази институция?” И са прави. Знаете ли защо? Защото в България все още трудно се открива личност, която да удовлетвори нашите очаквания за добър президент. И днес повечето българи трудно приемат кандидат, който идва от политическото нищо и не се вмества в досегашните ни представи за успешен избор. Още повече, че никой не би искал чрез него да се съживява статуквото. Това би означавало още дълго време да си останем в провинциалното гето на Европа. Президентът е президент не заради силата и влиянието на позициятa, която заема, а заради силата да влияе с характер, с идеите и възгледите си, с умението да обединява хората, а не да ги разединява.
В моята публикация няма да стане дума за отчета на президента като изреждане на факти, макар че за някои от тях чуваме за първи път, а други останаха все така неясни. По-важнo е “онова”, което едва ли политолози и социолози от всякакви цветове ще се опитат да споделят с вас. Аз ще направя точно това – ще потърся още знаци, които на всеки непредубеден биха направили впечатление. Затова ще започна от самата пресконференция, която ми напомни на мероприятие от съзаклятници. Очевидно беше, че присъстващите бяха представители на президентската институция и няколко доверени представители на доверени медии. Всеки въпрос, отправен след изявленията на двамата държавници, звучеше като обмислен елемент от предварителен сценарий с преследвана сюжетна линия. Нямаше съмнение, че всеки си беше научил ролята. И както се казва в една реклама – времената се менят, но традициите остават същите. Ама да не вземете да ме упрекнете, че правя намеци за свободата на словото! Моля ви, точно в този епизод, темата сама ми се натрапваше! Парадоксално, нали?
Силно ме впечатли онова, което президентът каза още в началото на своето изложение – парламентарната република била атрофирала, а парламентът се бил превърнал в нотариат, който официализира решенията на правителството. Добре щеше да е, да подкрепи с факти това си заключение. Иначе съвсем ни напомня склонността на БСП да произвежда фалшиви новини. Не искам да съм подозрителна, но повече ми прилича на препратка, сещайки се за ентусиазма на един историк да прави референдум за президентска република. А и не стана ли дума, уж случайно, за някаква тенденция на отнемане на президентски правомощия. Не вярвам и случайно да му беше зададен въпроса за освобождаването на началника на НСО. Съвсем в унисон с развитата теза за отнемането на президентски правомощия! Като добавим и мераците на президентството да поеме функции на изпълнителна власт по отношение на антикорупционния орган, нещата стават ясни. И тутакси възниква въпросът, а дали е работа на един президент да подронва основите на парламентарната република, бъркайки го с правото на послания?
В своето изложение, посветено на свършеното за една година, измежду цифрите и свършената работа не бяха пропуснати и обичайните подмятания към управляващите. Да, да! Не съм сбъркала, защото най-точната дума е подмятания. Защото и този път президентът не можа да избяга от обичайния си стил на доминиращо субективно отношение, добре подкрепено с типичните за него изразни средства. Но те едва ли подхождат на един президент. Нали си спомняте за онези случаи на лошо владеене на нервите. То не бяха предупреждения, квалификации, сравнения и директни личностни атаки! Сега дойде ред на обвинение в “мерски нападки”, когато трябваше да отговаря на въпрос за изтребителите.
Уж нямало война на институциите, а по всичко личи, че президентът продължава да търси непрекъснато терен за противопоставяне. Разбирал се с всички, но е обиден, че Борисов и Меркел не го зачели, решавайки да поканят Ердоган. Дано не бъркам, но доколкото ми е известно, българският президент има представителни функции по отношение на външната ни политика, т.е. представлява я навън, но самата тя се определя от парламентарния характер на републиката. Това че в задграничните си пътувания попълва “дупки” и посещенията му са най-вече служебни, доказва нещо важно – доколко той е популярен и ценен от нашите партньори. Обяснението е в неговите ценностни ориентири, които го държат далече от европейските. И този път, боязливото споменаване на ЕС в контекста на европредседателството доказва, че той ще продължи да е президента, който ще звучи чуждо за евронастроените българи. Някак неадекватни изглеждат и опитите на близки до БСП коментатори, които се опитват да обясняват неговите нагласи в светлина, удобна за електората БСП.
На въпрос за контактите и влиянието на БСП, президентът отговори, че било нормално позициите му да съвпадат с тези на партията, която го е издигнала. Това прозвуча доста стряскащо, защото потвърждава неразбиране на ролята на президента. Не става въпрос, че в един момент ще подкрепи едно или друго политическо убеждение или решение, което съвпада с неговото. Опасността идва от трайната тенденция да бъдат обслужвани еднопосочни тяснопартийни интереси. А очакването е за прагматизъм и отчитане баланса в търсене на обществения интерес. Прагматизъм, който да е повсеместен по отношение на обществено-политически живот и целта да е сближаване на позиции и хвърляне на мостове в името на нацията. В тази връзка, уж няма различие между позициите на президента и вицепрезидента, относно Истанбулската конвенция, а единият иска отлагане на ратификацията й, а другия – щял да я отстоява. И кога са искрени – когато вицепрезидентът упреква министрите на ГЕРБ, изразили несъгласие, а дума не обелва за позицията на БСП?
Аз не вярвам, че има истински независими политици. Не вярвам! И тук съвсем не става дума за президент, който да е подвластник на управляващите. Но знам, че президентската институция не бива да е място за тяснопартийни залитания. Личните качества на един президент, неговата силна позиция като политическа фигура и държавнически опит, трябва да са водещи в утвърждаването му като водач на нацията. Но ако той сам не влага подобно разбиране и пренебрегва една част от народа, търсейки противопоставяне, това вече е неконституционно. Завършвам с въпрос, изненадана толкова, колкото и ГЕРБ: ”Това отчет на президентската институция ли беше, или пореден терен за противопоставяне с управлавящите?”