Знаете ли откъде идва изразът “Да изплюeш камъчето”? Аз ще ви припомня историята. В нея се разказва за Хитър Петър, от когото хората решили да се оплачат, че има пиперлив език. Тръгнала делегация при владиката – мъже, жени, деца, а заедно с тях отишъл и хитрецът. Дядо владика ги изслушал и накрая посъветвал зевзека да си сложи камъче в устата и всеки път, когато реши да говори, да го задържи под езика си, докато намерението му премине. Хитър Петър го послушал и тутакси се огледал наоколо за камъчe, като побързал да го сложи в устата си. В този момент eдно от присъстващите деца се присмяло на владиката. Хитрецът като го чул, както винаги отново му се приискало да се намеси, затова попитал: ”Сега да изплюя ли камъчето?”
Защо ви разказах това ли? Ами едва днес успях да се организирам и да проследя цялата сага около последната публична изява на българския президент. И тя за пореден път затвърди усещането ми за “изплюване на камъче”. Уж за Митьо Очите, за Заев, за финансирането на президентската кампания, пък за модернизацията на армията… И всеки път “изплюва камъчето”, т.е. стига все до ГЕРБ и започва да приглася като агитка на БСП. Бил недоволен, че се опитвали да пришият случая Димитър Желязков – Очите, на неговото служебно правителство. Затова пък фактите говорят, че процедурата по обществената поръчка е приключила по същото време и ако някой е искал да открие нередности, можело е да я спре. Това поне разбрахме и от публичното изявление на Горанов – министър на финансите. Но зад скриването на истинския факт прозира все от същото – на мушката да е ГЕРБ. Според него, тези, които са сключили договорите били чиновници на ГЕРБ, които служебното правителство оставило на работа!? И затова гръмовно и заплашително решава да заяви: ”Надигна се вой, че служебното правителство освобождава високопоставени чиновници във ведомства, (навярно има предвид уволненията и назначенията по време на въпросното правителство), а сега излиза, че единственият грях на този кабинет е, че е оставил всички. Изводът е ясен – следващия път всички – вън!”. Както искате така определете тази закана, но такова нещо в досегашната история на президентството не се е случвало! Срамно и опасно като намерение!
Ако вземем предвид казаното, то държавният глава влиза в противоречие с правата си по реализирането функциите на едно служебно правителство, чиито задължения и задачи са ясно разписани в конституцията. Най-важните – да запази спокойствието и мира в обществото, да продължи текущото изпълнение на държавните задачи, свързани с управлението, да подготви и да проведе изборите, да изпълни ангажиментите по реализиране процеса за съставяне на ново правителство. Извън случая на служебно правителство, българският президент не представлява никоя от властите и не е власт. Той може да представлява единството на нацията и с нищо не бива да я разделя – нито с думи, нито с действия. В прерогативите му не влиза да уволнява администрация и да създава напрежение в институциите, като за целта използва краткия срок, в който действа служебното правителство. Политическа чистка, за която той даде категорична заявка, противоречи на конституционно разписаните му права и задължения. Държавните служители са експерти от висок и среден ранг и тяхното изграждане е резултат на кариерно развитие, което предполага с години натрупан опит. Те работят експертно за реализирането на правителствените политики, а не инициират и не прокарват политики. Не е работа на президента да организира политическо преследване чрез служебното правителство, назначено от него. Подобно изявление може само да ни подскаже риска от безконтролно самодържавие в момент, когато и парламентът не работи. Сега разбирате ли колко важни са политическият и държавнически опит, компетентностите, знанията и моралните качества на всеки президент и защо техният дефицит може да се превърне в заплаха за крехката ни демокрация.
По този повод бих препоръчала на всеки, който реши да става президент, всяка вечер да препрочита глава четвърта от действащата конституция на България, за да не допуска в бъдеще грешки и недомислия. Между другото, на кого от тогавашните й създатели е можело да му хрумне хипотезата, че някой ден тази позиция може да бъде заета и от човек, който не само идва ненаучен на принципите на демокрацията и на парламенаризма, но и като че ли упорито не желае да се научи. Ако само на един от тях му бе минала през ума подобна възможност, може би конституцията щеше да предвиди по-конкретно и достатъчно категорично законови действия и процедури, които да обозначават ясно случаите на изкривявания в упражняването на президентски права, функционални задължения и норми на поведение.
Очевидно на президента много му е дошло. Не зная дали е от скука или от това, че му “набиват канчето”, както му обещаха предизборно, но няма съмнение, че съществува сериозно разминаване между очакванията и действителното реализиране на права и задължения. Защото не е и никак лесно да убедиш гражданите, че щом името на Бенчев не фигурира под никаква форма в отчетите на предизборната президентска кампания, той не я е финансирал. А и нали не си го представяте въпросният герой, когото Зафиров в едно интервю определи като активист на БСП, при това човекът бил с 90% инвалидност, как ходи от врата на врата да агитира за кандидата Румен Радев? Пък да не говорим за шикалкавенето и разногласието по темата – дарявал ли е, или не е дарявал пари на социалистическата партия. Сякаш народът не си казва: ”А бе, ние знаем как стават тези работи!” А те вероятно стават, както в много други констатирани вече случаи, за които прокуратурата продължава да си затваря очите – “дарения”, направени уж от гражданите Х и У, които се оказали безработни или социално слаби!? Та затова вероятно името на въпросния бизнесмен не фигурира в тефтерите на БСП.
Що се отнася до изявлението на Зоран Заев за Илинденско-Преображенското въстание, президентът отново се явява или говорител, или ехо на БСП. Eдва ли е достойно той да повтаря опорните точки на някоя партия. В случая става дума за нещо, което не е правно допустимо, но е и опасно, защото подобна близост противоречи на критерия за равноотдалеченост от всички политически сили. Наблягам – на критерия! Казаното от президента не доказва дипломатически усет, a по-скоро е израз на инерцията в неговите публични изяви – да атакува управлението и ГЕРБ. Аз смятам, че по отношение на казаното от Заев, най-правилна е позицията на правителството и на Борисов. Добрата дипломация е дипломацията, която трасира бъдеще. Истината е, че по отношение на Македония имаме последователна позиция и тя е такава с признаването й като държава след разпада на Югославия. Ние първи го засвидетелствахме и с отказа към териториални претенции. България трябва да продължи да играе водеща роля в хармонизирането на двустранните ни отношения. И сегашното правителство добре го разбира, след като направи толкова много за Западните Балкани по време на българското европредседателство. Ние имаме лостовете на член на НАТО и на ЕС, където гласът на всяка държава има решаващо значение. И в Македония добре го знаят. В това отношение трябва да продължим да сме прагматични и да не принизяваме отношенията си с нея до равнището на махленското надвикване през бодливия плет на омразата и противопоставянето. Какво е казал Заев, с нищо не може да подмени или да зачертае фактите, които са част от българската история. Негативите са за него и за Македония. Подхвърлянето, че с позицията си българското правителство застрашавало българската идентичност и суверинитет, е повече в стила на политическото бръщолевене “а ла БСП” и не прави чест да го чуем от един президент, който е длъжен да представлява навън официалната външна политика на правителството, което е функция на парламентарното мнозинство. Така е във всяка парламентарна република.
Когато говорим за Македония, не бива да забравяме, че наслагването на всички негативи в отношенията между двете държави го надробиха някога Кремъл, българските и титовите комунисти. Македония беше измислена държава, така както за една нощ бяха измислени и македонците, и македонският език. С бой и пръти български граждани бяха принуждавани да се записват за македонци. Историята казва онова, което някои политици не искат да казват и да си спомнят. Неоспорими са и старите граници на България, което е достатъчно основание да назоваваме и да коментираме събития и личности, свързани с нашия етнос и с българското държавно управление за много столетия назад. Историята на сегашната Македония е компилация, част от която са и онези български исторически събития, артефакти и личности, свързани с днешните й териториални очертания, а някога – землище на българщината. Ние имаме най-голям интерес от интегрирането й в НАТО и в ЕС, защото това разкрива нови възможности за гарантиране на взаимоотношенията ни в дух на добросъседство и уважение към общото ни историческо минало. Това е и единственият начин да намираме общи решения на наследените проблеми и да продължим да градим бъдещето.
Когато става въпрос за публични изяви на президента, очакванията са за владеене на неутралното говорене, което да съответства на изискванията за умереност в изказа, прагматичност, недопускане на емоционални оценки, избягване на обобщения, които противоречат на фактите, изразяване на критични становища на базата на обективност и формулиране на проблеми, подкрепени с ясна визия за разрешаването им, никакви квалификации и нападки, cбъркани с оценка за събития и ситуации, демонстриране на подозрителна близост или пълно покриване с опорните точки на една или друга политическа партия, съзнателно подронване авторитета на институциите. И друг път съм казвала, че има едно правило в публичното говорене на държавните личности – никога да не дават воля на неудовлетвореното си его, да не оставят усещането за неувереност и страх от неуспешно представяне, да контролират негативните проявления на собствената си уязвимост, работейки по нейното преодоляване. Президентът в парламентарната република си забранява да е душманин на народа си, като не разделя нацията, а я обединява чрез ясно дефинирани каузи и като укрепва доверието към държавността. Това би могло да се случи, ако той спазва правата и задълженията, разписани му в конституцията.
И тъй като считам себе си за коректен човек, бих могла да завърша с обобщението – държавническата неграмотност може да е лоша инвестиция единствено за поредица от политически глупости или за политически провал. Всеки президент е натоварен и с много тежка морална отговорност. А тя не е като всеки път да се опитваш “да изплюеш камъчето”… Това нe само, че не му подхожда, но и води до обезсмисляне съществуването на самата институция, предвид заложените очаквания още при нейното възникване в най-новата история на България. Затова и този път си задавам въпроса: ”Имаме ли президент?”
